Форум » Развъждане, Генетика, Статии, Преводи, Интервюта » Лакътна дисплазия » Ответить

Лакътна дисплазия

Иглика: Статията е на един от водеците ортопеди хирурзи в Русия Превод Татяна, отново огромно благодаря за труда ти Дисплазия на лакътните стави при кучетата И.Б.Самошкин Център по травматология на животни при СББЖ САО Ветеринарно Обединение, гр. Москва Източник: материали от Московския международен ветеринарен конгрес Понятие - дисплазия на лакътните стави (ЕР). Дисплазия (гр. dys - приставка, означаваща отклонение от нормата; гр. plasis - образувание, формирование; dysplasia - нарушение на развитието ). Дисплазията на лакътните стави при кучетата е особен проблем във ветеринарната ортопедия, детайлното изучаване на който предизвиква необходимостта от провеждане на диференциална диагностика и адекватна хирургична корекция на тази патология. Във световната литература, за съжаление, липсва единен подход към специалната терминология и интерпретация на рентгеновата семиотика на артропатиите articulatio cubiti с различен генезис. На основание собствените многогодишни изследвания, а също така и на анализа на данни от литературата, ние считаме целесъобразно за отделим следните видове патология: - остеохондропатия articulatio cubiti; - изолиран processus anconeus; - фрагментиран processus coronoideus medialis. Функционална анатомия art, cubiti. Лакътната става на кучето е сложна, двуосева. Образуван е trochlea humeri, който има почти по средата улей със синовиална ямка, caput radii et os ulna, проксималният участък на която значително изпъква над ставата във вид на olecranon и служи като точка на прикрепване на триглавия мускул на рамото. В 6 съчленения са възможни движения във вид на сгъване и разгъване, а също така супинация и пронация. Освен capsula articularis, изпълняваща функцията на основна връзка, страничните движения в него се ограничават от ligg. collateral laterale et mediale. По време на стато-локомоторния акт значителна част от масата на животното посредством os humeris се предава на проксималната епифиза os radialis. На свой ред, проксималната част os ulna включва incisura semilunares за съчленение с trochlea os humeri, а също така processus coronoideus lateralis et medialis. Има основания да се твърди, че именно processus coronoideus medialis носи значителна част от теглото на тялото. Развитието на костното ввещство във възрастов аспект се намира в тясна корелация с общото състояние на целия организъм и жлезите на вътрешната секреция. При здравото кученце се наблюдава съответствие между възрастта и процеса на вкостеняване. При интерпретацията на рентгеновата картина може да се съди за възрастта на пациента, като се оценява състоянието на участъците на активния растеж на дългите тръбни кости (УАРК), асинхронността на който води до дисконгруентност на ставните повърхности и неминуемо провокира различни артропании. Съществува гледна точка, че нарушенията на срока и симетрията на поява на ядра на вкостеняване, както и настъпването на синостози са следствие от ендокринната патология и редица други процеси, свързани с нарушенията на метаболизма на костите. Клинико-рентгенови корелации. Рентгеновото изследване на articulatio cubiti е един от най-информативните методи, които позволяват да се извърши диференциална диагностика на артропаниите на лакътната става и да се избере адекватна тактика на хирургична корекция на установената патология. Оценката на резултатите от рентгенографията следва да се извършва в съвкупност с клиническата картина на заболяването. За достоверна интерпретация на рентгеновата семиотика при растящо животно са необходими знания по възрастова рентгеноанатомия. При визуална оценка на рентгенограмите на art. cubiti е нужно да се обръща внимание на формата и структурата на ставните краища на костите, на състоянието на ставния процеп. В нормата, анатомичният процеп на ставата е много тесен. Рентгеновият ставен процеп се състои от проекция на истинния анатомичен ставен процеп и ставните хрущяли, които почти не задържат рентгенови лъчи и затова почти не дават сенки на рентгенограмите. Под рентгенов ставен процеп следва да се разбира светлия промеждутък, който е ограничен на снимката със ставните краища на костите. В нормата, отличителните признаци на здравата става са конгруентност на ставните повърхности на костите, равномерна височина на съчленяващите се участъци caput os radialis et incisura semilunaris os ulnaris, а също така равномерната, на дребни шупли структура на порестото костно вещество на епифизите. При остеохондропатиите art. cubiti се визуализира дисконгруентност на ставните повърхности на съчленяващите се кости във вид на „стъпало”, променя се височината, формата и контурите на ставния процеп, определят се признаци на остеосклероза. Като по-малко чести рентгенови признаци при малките кученца следва да се считат периосталните наслоявания и костните разраствания в края. Образуванията от меки тъкани в ставата (фиброзна капсула, синовиални измятания, свързващия апарат /ligamentous apparatus/ в норма не дават сянка. При патологичните изменения може да се установи удебеляване и уплътняване на периартикуларните тъкани, наличие в тях на калцирани петна При по-нататъшното развитие на патологичния процес асинхронността на растежа на предраменните кости, по правило, води до изолация на processus radialis на горната част на ставната вдлъбнатина. Палпаторно се определя болезненост, понякога умерена трудна подвижност на ставата. Клинически се визуализира куцота в различна степен. Другият вариант на артропатиите art. cubiti предствалява изменение на incisura trochlearis no e на медиалната повърхност. Извън всякакво съмнение, етиологията и патогенезата на тази патология също е свързан с асинхронността на растежа на предраменните кости, обаче в случай на фрагментация на processus coronoideus medialis, причината за описаните изменения е прекалено бързият растеж на os ulnaris в сравнителен аспект с os radialis, което предизвиква локално претоварване и съответно фрагментация на processus coronoideus medialis. Следствие са грубата деформация на хрущялните тъкани и костното вещество, което води на свой ред до болезнена трудна подвижност на съчленението и куцота. Етиология на артропатиите articulatio cubiti. В качеството на основни причини, предизвикващи артропатии от изучаваната област, е уместно да се отделят следните: - претоварване на опорно-двигателния апарат в периода на интензивен растеж на кученцето; - асинхронност на растежа на предраменните кости: - нарушение на фосфорно-калциевото равновесие при хранене на малкото кученце; - генетична детерминация на посочената патология. Интерпретация на рентгеновата семиотика. За оценката на резултатите от рентгеновото изследване е необходимо да се отчетат наличието на артрозни и склеротични изменения на костното вещество, дисконгруентност на ставните повърхности на съчленяващите се кости, а също така изолацията на processus anconeus и фрагментацията на processus coronoideus medialis. В тази връзка е уместно да се отделят 5 степени на дисплазия articulatio cubiti: 1. Норма. Симптоми липсват ( ED - ) 2. Съмнение. Гранична форма ( ED +\- ), визуализира се склероза на дисталния участък incisura trochlearis в областта на processus anconeus. 3. Легки артрозни изменения ( ED + ). Първа степен. Наличие на склероза incisura trochlearis, а също така един или няколко остеофити с размер по-малко от 2 мм дорсално на processus anconeus, processus coronoideus medialis, краниално на caput os radialis и на epicondylus medialis et laterslis. 4. Средни артрозни изменения ( ED ++ ). Втора степен. Наличие на остеофити с размер от 2 до 5 мм в една или повече по-рано посочени области на articulatio cubiti. 5. Тежки артрозни изменения ( ED +++ ). Трета степен. Наличие на остеофити с размер повече от 5 мм в една или повече по-рано посочени области на articulatio cubiti. 1. Дисплазиюта на лакътните стави при кучетата следва да се диагностицита по рентгенов начин, като се започне от 12 месечна възраст, при това за определящи диагностични критерии, които характеризират нормата art. cubiti, трябва да се считат конгруентността на ставните повърхности на съчленяващите се кости, липсата на признаци на склероза на incisura trochlearis, а също така изолацията на processus anconeus и фрагментацията на processus coronoideus medialis. 2. Рентгеновите снимки трябва да бъдат информативни, маркирани с посочване на левия и десния крайник, да са извършени в медио-латерална и кранио-дорсална проекция, с наличието на идентификационен номер на пациента вътре в емулсията, а също така да съдържат данни за номера на родословието, татуировката, породата и името на кучето. 3. Установяването на диагноза и степените на дисплазия на лакътните стави е целесъобразно да се извършва успоредно с изследването на тазобедрените стави за вродена патология.

Ответов - 16

neron: Това е от нас.Надявам се да е в помощ.

tatjana: http://hmelnoy-bris.narod.ru/ad/ad.html ДИСПЛАЗИЯ НА ЛАКЪТНИТЕ СТАВИ Ларс Ауделл Дисплазията на лакътни стави, наричана накратко AD, е събирателно наименование за три главни отклонения, които могат да възникват вътре и около растящите лакътни стави на кучетата. Такива отклонения могат също да се наричат остеохондроза (но кучетата могат да имат остеохондроза и на други места, например в съчлененията на лопатките и раменната кост). Това, което ветеринарите и развъдчиците наричат дефекти в лакътните стави с едно име, зависи от това дали е достатъчно трудно да се види разликата, като се изхожда изключително от рентгенови снимки. В много от случаите само наложителна оперативна намеса може да покаже какъв е конкретно проблема в ставата. Също като HD, факторът на унаследяване на AD е полигенен, т.е. няколко гена управляват развитието и формирането на лакътната става. Когато всички тези гени във взаимодействие един с друг не са в състояние да формират нормална здрава става, кучето получава недостатъчно или неправилно развиваща се или развита става. Неправилното износване и натоварване водят до възпаление на ставата, което на свой ред влече образуване на артрозни и остеохондрозни отлагания, което се вижда на рентгеновите снимки. Степента и количеството на такива отлагания е основата на официалното разчитане на снимките. Лакътните стави се обозначават като 0/0 – без забележки, 1/1 – незначителни отлагания, 2/2 – забележими отлагания, 3/3 – доста отлагания (в Швеция са приети други обозначения 0 - utan anmärkning,UA; 1 – lindriga benpålagringar,LBR; 2 - måttliga benpålagringar,MBP; 3 – kraftiga benpålagringar,KBP). AD може да порази както най-малкото и леко кученце в кучилото, така и най-едрото и тежкото. Разликата между остеохондрозата на раменната става и лакътната е в това, че нито развъдчикът, нито купувачът (които могат да хранят прекалено много кученцето) не могат да предизвикат такива изменения в абсолютно здрава става, но влошаване на вече наличните клинични симптоми може да бъде предизвикано от излишното тегло на кучето. Три най-важни причини за диагностициране на AD – изолиран processus anconeus (израстък във вид на клюн), остеохондропатия articulatio cubiti и фрагментиран processus coronoideus medialis (отчупил се coronoid process). Без значение причината за увреждане на ставата, артрозните наслоявания се натрупват в разрушаващата се става и именно тези наслоявания на ставата първи се виждат на снимката. Често на снимките се виждат основните дефекти на ставата и като следствие може да се види и последствията от „дефекта”, наслояванията. Това, че дефектите се наричат AD, е компромис, казва Ларс Аудел, ветеринар и пионер в областта на изследванията на ставните заболявания. Когато ние през 70-те години започвахме изучаването на болестите на лакътните стави, забелязахме, че в по-голямата част това бяха нарушения в процеса на растежа на младите кучета и във връзка с излишното хранене и много от развъдчиците обвиняваха стопаните на кученцата, ако възникваха проблеми със ставите. Имаше място и нежеланието на много от развъдчиците да поемат отговорност за развъждането си и ако при кучето възникнат проблеми със ставите, това е вина на стопанина. Нашият колектив, който работеше с този проблем, изясни, че има място по-висока степен на наследственост на дефектите на лакътните стави, отколкото появата на остеохондроза в рамото, при която прекалено бързият растеж и хранене наистина може да бъде причина за възникването. Но не и в случай на възникване на дефекти в лакътната става. AD не е толкова разпространена като HD и поразява не толкова много породи. Ларс Аудел посочва, че в популациите, където развъдчиците обръщан внимание и отчитат AD-статуса при подбора на двойките, са постигнати относително стабилни и добри резултати. Най-обременената с дефекти на лакътните стави порода в последно време, съгласно статистиката, е чау-чау. Поголовието на кучетата, разбира се, е ограничено, но от онези кучета, които минават рентгенови изследвания, 65% имат поразени лакътни стави (става дума за шведското поголовие на чау-чау, бел. преводача). Много малък брой кучета стига до ветеринарите заради куцота. Обезпокоен съм от ситуацията при новите внесени породи, особено едрите молоси. При тези породи има голям процент индивиди с проблемни лакътни стави и поради големия им размер, при таскива кучета често се проявяват и клинични симптоми. Но, според наблюденията на Ларс, има някои породи, които рядко или практически никога нямат никакви дефекти в лакътните стави и не проявяват клинични признаци. Например, сред доберманите в течение на много години не съм срещал куцота с преден крайник, свързана с проблеми в лактите. Същото е и с породата бордър-коли и гладкокосместия ретривър и мисля, че при тези породи може да се ограничи практиката с рентгена.

tatjana: ПРИЗНАЦИ НА AD Дефектите на лакътните стави се срещат с еднаква честота както при мъжките, така и при женските, но при мъжките клиничните симптоми се проявяват по-често поради по-големия им ръст и по-голямото тегло. Увеличаващият се размер и тегло с растежа на кучето прави забележимо натоварването върху лактите, износването на ставата се увеличава и наслояванията – по-бързо нарастват артрозите, които по същество са реакция на организма на уврежданията и ограничават подвижността на ставата. В групата на риска влиза куче, което в периода между 4 и 8 месеца започне да куца, което е особено забележимо след почивка, и при което се забелязва изнасяне на лапите навън, има подути лакътни стави (което е следствие на увеличаването обема на течността вътре в ставата) и има симптоми на болка при опит да се разтегнат предните крайници. Изборът на лечение може да бъде направен само след рентгеново изследване. Ако рентгеновите снимки не показват никакви сериозни признаци на отклонения в строежа на ставата или наличието на артрози, то се предписват лекарства, които премахват възпалението на ставите, почивката и умерените тренировки могат доста да облекчат или да премахнат симптомите на болка. Лекарствата против възпаление на ставите могат също значително да облекчат болезнените симптоми и в случай на по-сериозни проблеми, ако такива бъдат установени при рентгена. В случай, ако лекарствата не премахват клиничните симптоми, в определени случаи се препоръчва операция. Според мнението на Ларс, операцията е най-добрият изход при силни клинични симптоми, ако не помагат лекарствата, но и в случай, че операцията е успешна, няма никакви гаранции, че кучето може да се използва по-нататък като работно или ловно куче с големи физически натоварвания. Освен това, често изходните увреждания на ставата са прекалено сериозни. Около 70% от оперираните кучета живеят благополучно без проява на клинични симптоми, но другите 30% трябва да продължат да приемат лекарства, които намаляват отока и възпалението на лакътната става, защото няма никакви гаранции, че операцията ще подобри подвижността на ставата и ще премахне възпалителния процес. Артрозните наслоянавия не се премахват при операцията, защото те не са причина за болезнените усещания и куцотата, освен това, такава сериозна намеса в ставата няма да доведе до нищо добро. Кучетата, които имат нарушения в лакътната става, но без артрозни наслоявания, успешно се оперират и често при по-нататъшно рентгеново изследване лактите изглеждат правилно. Така се случва, че растящото куче може да куца по съвсем други причини, а не поради AD. Една от причините може да е паностейн, т.е. възпаление на костния мозък или надкостницата, което доста често се случва с малките кученца от едри породи. В такива случаи кучетата с клинични болезнени симптоми и куцота нямат нужда от оперативна намеса и по правило такива възпаления минават сами, макар че рецидиви могат да се случат няколко години по-късно. В повечето случаи такива възпаления на костния мозък или надкостницата се случват на възраст една година. Но бих искал да подчертая, че днес съществува голям риск, че при куцащото куче и при наличието на проблем именно с лакътните стави, този проблем се задълбочава, защото стопаните на такива кучета не искат да отидат при ветеринар, тъй като са чували диагнозите на „знаещите”, че кучето има паностейн или „куцота на растежа”, и това само влошава увреждането на лакътната става.


tatjana: ДОПУСКАНЕ ДО РАЗВЪЖДАНЕ При определен брой породи Шведският кенъл клуб има изискване за рентгенови снимки не само на бедрата, но и на лактите на родителите за регистрацията на кучилото. Няма никакви ограничения за използването, но такива изисквания бяха въведени, за да знаят развъдчиците статуса на лактите на използваните племенни животни и да могат да планират развъждането. В Швеция се стараят да не използват в развъждане кучета със силни артрози, защото, както бе отбелязано, използването на такива животни решително увеличава броя на лакътните дефекти в последващите поколения. В другите страни има други мнения. Принципът на борба с дисплазията на лакътните стави е същият, както и при дисплазията на тазобедрените стани – използване на здрави животни. С такива принципи на развъждане шведските Ротвайлер клуб и клуб на Бернските Зененхунди постигнаха внушителни резултати и статистиката на лакътните и тазобедрените стави радва, много от кучилата към днешна дата са напълно здрави и показват 100% здрави стави. Породните клубове публикуват списъци на кучетата, минали рентгеново изследване и статистиката на много от развъдниците.

tatjana: 12 МЕСЕЦА - ВРЕМЕ ЗА РЕНТГЕН? Възрастта за рентген на кучето за получаване на официален резултат в Швеция е 12 месеца. Знаем, че в много от случаите при слаба дисплазия на лакътните стави (степен 1) артрозните наслоявания могат да се появят или да се увеличат и в по-късна възраст. Но ние правихме повторен рентген на лабрадори и ротвайлери на възраст 3 години и сравнявахме повторните снимки със снимките, направени на тези кучета на възраст 1 година, и не видяхме никаква разлика. Генетиците считат, че ползата от снимките на бедрата и лактите, направени едновременно на една възраст, са с по-голяма тежест. Техниката на рентген на лактите е относително проста и включва снимка на лактите на кучето, лежащо на една страна. Обаче, силно влияние има от страна на FCI, която настоява да се спазва това, че снимките на лактите да се представят в няколко и различни проекции. Ние доказахме още през 70-те години, че няма необходимост да се снима кучето в няколко проекции и да се подлага на излишно облъчване. Мога също така да допълня, че резултатите от рентгеновите снимки на кучетата практически не се различават в зависимост от това, какви отпускащи или упойващи препарати се използват. Ларнс счита, че куче без видими клинични признаци и при което на възраст 1 година рентгеновите снимки показват слаба степен на дисплазия (1), има добри шансове да изживее живота си без болезнени усещания и проблеми със ставите по-нататък. За младо куцащо куче или пък за куче, което известно време е куцало с предните лапи и има степен 2 или 3 според рентгеновите снимки, бъдещето не е толкова безоблачно. Реално е да се съпоставят резултатите на AD-диагнозата и HD. За куче от едра порода степен 2, т.е. средно тежка дисплазия на лакътните стави, често е толкова небезопасна, както естепен D на тазобедрените стави. Рискът е приблизително еднакъв, че при такова куче рано или късно ще се появят клинични симптоми. За породите ротвайлер и бернски зененхунд е по-типично куцане, свързано с проблемни лакътни стави, отколкото с тазобедрени. Има ли някаква връзка между дисплазията на лакътните и тазобедрените стави? Имаме достатъчно материал, за да кажем, че има малка корелация, но връзката всъщност е малка. Все пак за растежа и формирането на лакътните и тазобедрените стави не отговарят едни и същи гени. Но би било интересно да се изследва дали има връзка между намаляването на наличието на AD и по-бавния растеж на кучето с по-късното съзряване. УВЕЛИЧАВАНЕ НА БРОЯ КУЧЕТА, МИНАЛИ РЕНТГЕН През последните години се увеличи броя на стопаните на кучета, които желаят да минат рентгеново изследване на кучетата си. Например, 11000 кучета са минали рентген на лактите през 2004 година в сравнение с 18000, които са минали рентген на бедрата през същата година (данни на шведските ветеринарни клиники). При някои породи процентът на кучата от цялото поголовие, минали рентген-проверка, е доста висок. Например, 70-80% от шведското поголовие на ротвайлерите и бернските зененхунди имат сертификат за проверка на лактите и бедрата. Вероятно, това е най-високият процент в света. Но в някои породи нивото на амбициите на развъдчиците по отношение на този въпрос е друго, много малък процент от кучетата минават проверка, въпреки наличието на проблема в породата. 2% от всички бернски зененхунди и 3% от ротвайлерите, родени в през годината, бяха приспани по причина тежка AD (Ларс Аудел 1999, статистика на застрахователна компания Агриа). В по-голямата част от случаите се касаеше за млади животни. В Шведския Селскостопански Институт в Упсал в сега се конструира модел на учет на племенна ценност за HD, например, каква роля играе при това степента на инбридинг. Същият метод се планира в бъдеще и за AD. Не мисля, че е по-добре да се занимаваме с развъждане на кучета с видимо здрави стави, отколкото да използваме проверени кучета с наистина здрави стави. Проблемът е по-скоро в това, че хората не искат по-внимателно да погледнат на един единствен дефект в кучето и предпочитат да си затворят очите и да използват непроверен материал.

tatjana: ТАКА ЗАПОЧНА ВСИЧКО Ветеринарят Ларс Аудел е един от пионерите в областта на изследване на дисплазията на лакътните стави. За пръв път той се сблъскал с този проблем през 1973 година, когато работел в хирургичното отделение на Висшата ветеринарна школа в Стокхолм. Помня, как при нас постъпиха два голдън ретривъра, които куцаха и имаха подутина в областта на лактите, разказва Ларс. Предположихме, че имат остеохондроза и оперирахме единия от тях. Скоро забелязахме, че все по-често при нас попадаха кучета с такива проблеми и обърнахме внимание на развъдчиците. Обаче, това не привлече особено внимание, защото в онова време изглеждаше само един малък проблем. Но някои развъдчици на ротвайлери бяха озадачени от този проблем и искаха да получат помощта ни. Сред развъдчиците на тази порода Гунвор аф Клинтеберг Ярверуд постави ребром този въпрос и би трябвало да бъде отличена за този неин принос към породата. Получих от застрахователната компания Агриа и Шведския Клеб на работните кучета пари за изследването на този проблем, но без поддръжката на Гунвор никога не бих осъществил този проект. Тя призоваваше, поощряваше и заразяваше с ентусиазма си развъдчиците и стопаните на племенни кучета и ги насочваше към проекта. Към 1988 година Ларс и неговите колеги насъбрали достатъчно материал, за да го представят на Международния ветеринарен конгрес. Групата успяла да докаже, че такива дефекти, които по-рано се наричали остеохондрози, имат висока степен на наследственост сред породата ротвайлер. Ротвайлер клубът във връзка с това взел решение да не използва в племенното развъждане животни, обременени с дисплазия на лакътните стави. Когато получихме първите положителни резултати в породата ротвайлер и можехме да констатираме наличието на наследствен фактор, развъдчиците на породата бернски зененхунд също се включиха в борбата с този проблем. Берндт Клингеборн, развъдчик и ветеринар и жена му Брит имаха късмет да намерят сред развъдчиците на тази порода необикновено участие и разбиране. Постепенно започваха да разбират сериозността на проблема и сред ретривърите. Ние не налагахме гледната си точка на никой, но и развъдчиците на немски овчарки виждаха, че борбата с проблема дисплазия на лакътните стави започва да придобива значение и в тяхната порода. През 1983 година в Шведския Кенъл Клуб започна отдел по регистрация на рентген резултатите. Към онова време 60% от всички ротвайлери, преминали проверка, имаха проблема на лакътните стави. 20 години по-късно, през 2003 година процентът на кучета с лакътна дисплазия падна до 32%, година по-късно – 2004 г. – падна до 24%. Половината от всички бернски зененхунди през 1983 г. имаха проблеми с лактите, през 2003 г. процентът на обременени животни беше 23%, за 2004 г. цифрата падна до 19%. В същото време, когато Ларс проверява кучетата в Швеция, в Норвегия ветеринарят Йорун Грьондален пише дисертацията си по същия въпрос от практическите материали, които той е събрал. И двамата получили покани да работят в САЩ през 1989 година. Поканата дойде от наследника на американския концерн Пакърд, чиято жена развъждала бернски зененхунди. Сигурно пенсионираният наследник на известния концерн се е засрамил, че е пренебрегвал жена си в течение на много години или е имало някаква друга причина, но намерението му бе да създаде интернационална група учени с цел събиране на практически материал и дискусия за преобразуването и измененията на лакътните стави на кучетата. Десетина учени, генетици и ветеринари със специална компетенция в тази област бяха поканени за изследванията. Седмица след нашето пристигане в САЩ основахме International Elbow Working Group. Ларс бил единственият от групата, който вече е работил с добре работеща програма в отношение на ставните дефекти. Той разбирал важното значение на еднаквостта на системата за оценка на лакътните дефекти в целия свят, за да се избегнат различните разчитания на рентгеновите снимки в различните страни, както се е случило със системата за оценка на бедрата. Тъй като Швеция била единствената страна с практически опит на официална система за оценка на лактите, групата приела тази шведска система за оценка като международна норма. На третото или второто заседание на групата ние решихме да наричаме всички дефекти в строежа на лакътната става дисплазия на лакътната става – AD, което в края на краищата беше удобно като събирателно наименование. Такова събирателно наименование имаше и свои педагогически плюсове: хората знаеха, че HD има наследствен фактор и машинално пренасяха същия ход на мислите върху AD. Членовете на International Elbow Working Group и до днес се срещат веднъж годишно и принципите на разчитане на снимката не са променени. Случва се, че идват много алтернативни предложения за промяна на системата на разчитане на снимките, но повечето протестират, защото действащата система има все пак неоспорими предимства – тя е изпитана и работи. Ларс казва, че въпреки това, че Швеция е член на FCI и е първата страна във въпросите за изследването на дисплазията на лакътните стави, минало много време преди FCI да си отвори очите за резултатите от изследванията. Едва в края на 80-те години FCI приела правилника и препоръките на Iternational Elbow Workin Group.

tatjana: ОСНОВНИ ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА AD ФРАГМЕНТАЦИЯ (ОТЧУПВАНЕ) НА ВЪТРЕШНИЯ CORONOID PROCESS, processus coronoideus - нарушение синхронността на растежа на костите на предрамието (в частност лакътната и лъчевата кост), в резултат на което в процеса на растеж се появява дисконгруентност на ставните повърхности на съчленяващите се кости и се засилва натоварването на вътрешния coronoid process, в резултат на което се появява пукнатина, а след това отчупване (фрагментация). По правило, отчупилия се израстък остава вътре в ставата и действа като дразнещ компонент и е една от причините за артроза и ставни възпаления. Около 60-70% от всички проблеми в лакътните стави в десетки породи се предизвикани именно от това заболяване в комбинация и д други лакътни проблеми. Друга причина да възникване на AD е ОСТЕОХОНДРОЗАТА НА ЛАКЪТНАТА СТАВА, osteochodrosis dissecans, заболяване, което възниква не само в лакътните стави. При такова заболяване става груба деформация на хрущялната и костните тъкани, която води на свой ред до болезнено трудна подвижност на съчленението и до куцота. Контактът на течността вътре в ставата с увредения хрущял в резултат на движението на ставата води до възпаление на ставата и предизвиква болка. Заедно с това, доста голям брой кучета, при които е установено това заболяване, живеят нормален живот, без тежки патологични прояви. СВОБОДЕН (ОТДЕЛИЛ СЕ) ЛАКЪТЕН (като клюн) ИЗРАСТЪК, processus anconeus е предимно при породите немска овчарка и санбернар. Състои се в това, че между лакътната кост и лакътния израстък липсва костно съединение. Свободният израстък изглежда като счупена кост и не може да изпълнява стабилизиращи функции в ставата. За сметка на това се развива артроза и свързана с нея болезненост на ставата и отоци. Тези три причини, които водят до образуването на лакътна дисплазия и които могат да бъдат разпознати по вторични артрозни образувания, също така могат да бъдат обединени под общо наименование остеохондроза. Остеохондрозните заболявания на лакътните стави са наследствени заболявания, което е доказано във висока степен с факти и изследвания на International Elbows Groupe и от племенните резултати на много породни клубове в Швеция. Но ако се сравни с остеохондрозата в лопатката, то това заболяване в тази става може да бъде провокирано от прекалено хранене на кучето. При операция на лакътните стави обикновено се отстраняват видоизменени и удебелени хрущяли и отклонили се части от кости (при отделяне на клюнообразния израстък, обратното, опити да се фиксира този израстък с помощта на винт, но такива операции не се оправдаха, затова свободният израстък също подлежи на отстраняване). Дисконгруентността на ставните повърхности на съчленяващите се кости също може да бъде коригирана, но да се дълбаят артрозите, които всъщност са вторични признаци на AD и не предизвикват болезнени усещания, означава още по-голяма намеса и раздразване в ставата. Превела статията от шведски от списание Hundsport Special Александра Горачек Места на които се отлагат артрозни образувания. Свободен ( незарастнал )processus anconeus начало на разрушение на главата на ставата, остеохондроза Отчупено венечно парче,processus coronoideus Здрава става. Силна артроза Дисплазия на лакътните стави 3/3, със стрелки са показани местата на несрасналите клюновидни фрагменти

tatjana: Иглика, поставянето на картинките към статията ще е от теб. Не можах да се справя

Valia: Много полезни статии, ама моля ви се оправете го това заглавие...пише се ЛАКЕТНА дисплазия. Аз даже не мога да си извъртя езика да го кажа лакътна.

tatjana: много съм учудена! мислех, че прилагателното се образува от съществителното "лакЪт", респективно става "лакЪтен" (мъжки род). Доколкото ми е известно, "Ъ" би могло да изпадне (например, в множествено число ЛАКТИ), но да се редува с "Е" !?!?!?

mora: Да, tatjana, абсолютно си права!

Иглика: Татяна огромни благодарности!!! Сега ще сложа картинките.

Иглика: Още една статия по въпроса, за превода на която отново благодаря на Татяна Дисплазия на лакътната става Определение Дисплазия лакътната става е аномалия, която се проявява при растящите кученца. Това е най-честата причина за куцота с преден крак. Всъщност под този термин се обединяват три различни заболявания: фрагментация на медиалния венечен израстък, остеохондроза на медиалния condyle of humerus на раменната кост и не срастване на лакътния израстък. Всички тези нарушения са предизвикани от неправилното формиране на ставните повърхности на лакътната става и от излишния растеж на костна тъкан на ниво зони, които обикновено се подлагат на триене. Куче с дисплазия на лакътната става има едно или няколко от тези нарушения. Дисплазията на лакътната става е изучена съвсем скоро. Остават още много въпроси, така че в сравнение с дисплазията на тазобедрената стана, в нашите знания за дисплазията на лакътната става има още много „бели петна”. Въпреки това при 15-20% от лабрадорите се установява такава патология. Както се вижда, мъжките в по-голяма степен са подложени на това заболяване, при това те боледуват и в по-ранна възраст, и в по-тежка форма. Вероятно, има взаимовръзка между дисплазиите на тазобедрените и лакътните стави. Клинична картина Рентгенография на здрава лакътна става (Рентгенография ENVA) Медиален condyle of humerus Медиален венечен израстък Лакътен израстък Странична външна връзка Латерален венечен израстък Лакътен израстък Латерален condyle of humerus Кукичковиден израстък hamulus Медиален венечен израстък Вътрешен condyle of humerus на раменната кост. Различни елементи на скелета (крючковидный израстък hamulus , медиалният венечен израстък, вътрешният hamulus на раменната кост) могат да покажат наличието на дисплазия на локътната става. В този случай ставата е здрава. Симптоматика Всички видове нарушения - фрагментация на медиалния венечен израстък, остеохондроза на медиалния condyle of humerus на раменната кост и не срастване на лакътния израстък – най-често се срещат при младите кучета и понякога още от първите месеци на живота им. Симптоми са различна степен и продължителност пристъпи на куцота, влошаваща се след физически натоварвания. Също така се наблюдава временна ригидност при ставане на крака, която намалява при умерена активност и нараства с увеличаване на интензивността на натоварването. Крайникът е леко изнесен и малко настрани. Нарушението често носи билатерален (двустранен) характер. При палпация в областта на ставата понякога се установява оток или реакция на болка. Движенията на лакътната става предизвикват у животното усещане на болка основно при разтягане на крайника, ако има счупване на медиалния венечен израстък или остеохондроза на медиалния condyle of humerus на раменната кост. В същото време реакцията на болка по време на сгъване в лакътната става свидетелства за несрастване на лакътния израстък. Лабрадорът, както и всяка порода, в периода на бърз растеж е предразположен към дисплазия на лакътната става. По всяка вероятност, на първо място това се проявява в нарушение на срастването на лакътния израстък, както и във фрагментация на медиалния венечен израстък. И двете нарушения имат сходни симптоми, изглеждат еднакво на рентгеновите снимки и нерядко възникват едновременно. Диагноза Диагнозата се поставя винаги на основание рентгеново изследване. Често възниква необходимост да се сравнят няколко снимки, което дава възможност да се изследват всички структури в сложната лакътна става.. както и при дисплазията на тазобедрената става, голямо значение има възрастта на животното. Не може да се определи състоянието на ставата при много младо куче. За поставянето на диагноза за дисплазия на лакътната става се препоръчва да се почака, докато кученцето стане на възраст 6-8 месеца. С рентгеново изследване не винаги може да се определят малките счупвания или изменения на ставите. При съмнения относно резултатите на рентгена, може да се прибегне към артроскопия или артротомия. Други изследвания, например, сканиране или магнитен резонанс, имат особено лечение за оценката на уврежданията на хрущялната тъкан, но се използват рядко поради ограничената им достъпност

Иглика: Лечение Макар нарушенията да се проявяват системно при млади животни, диагностиката често закъснява. Лечението най-често е хирургично, а конкретните особености на операцията зависят от характера на заболяването. В случай на невъзможност за хирургична намеса прибягват към методи на палиативна терапия. Става дума за медикаментозно лечение, основано на прилагането на противовъзпалителни и обезболяващи препарати, които попълват дефицита на дейността на ставата, обаче те не могат да излекуват кучето. Във всеки случай трябва да се спазват хигиенни правила, както и да се избягва излишно тегло. Трябва да се ограничат физическите натоварвания, по-добре кучето да се разхожда дълго, но без интензивни движения, отколкото малко, но с голямо натоварване. Генетични изследвания Недостатъчната информация по отношение на дисплазията на лакътната става се обяснява със сравнително скорошния интерес към този проблем. Точната природа на заболяването още не е установена. Както е видно, тук имат място два съпътстващи феномена: развитие на дегенеративни изменения на хрущялната тъкан (остеохондроза) и нарушение на съответствието между ставните повърхности. В процеса на наследствено предаване на болестта, в което са задействани не малко гени, голямо значение има и околната среда. Кучетата с бърз растеж, като лабрадор, са предразположени към тази патология. Съществува взаимовръзка между дисплазиите на тазобедрените стави и лакътните стави: феноменът на дегенерация на ставите, вероятно, има генетична природа и, следователно, представлява рисков фактор. възможно е и влиянието на хормоните, не случайно мъжките са засегнати повече от заболяването, отколкото женските: тестостеронът стимулира растежа и образуването на костно вещество, като по този начин увеличава скоростта на растежа. Накрая, много важен фактор – това е характерът на храненето: не трябва да се допуска прехранване, излишен калций и липса на витамин С. Тази разновидност на дисплазията още не е въведена официално в ранга заболявания, които са повод за бракуване на куче и засега няма ясни правила за изключване на животно от възпроизводство. Въпреки това, като се отчита факта, че дисплазията на лакътните стави се предава генетично, препоръчва се животно с явно изразени форми на това заболяване да се изключи от възпроизводство. ©Автор на сайта Нина Комиссарова

Alb: Моят скромен принос към темата, макар че статиите по-горе са много по-подробни и всеобхватни ... От книгата на Carole Coode “Labrador Retrievers Today”: OCD (Osteohodrosis dissecans – Osteochondritis dissecans) Това заболяване засяга много породи кучета. Отнася се за раменна, лакътна и коленни стави*, обикновено при по-големите бързо израстващи породи. При Лабрадорите, то главно се наблюдава в лактите и е възможно да увреди малки кученца от четири до осем месеца и нагоре. Забелязва се, че кученцето започва да куца обикновено с единия или двата предни крака. Това, разбира се, би могло да се причини и от обикновено нараняване, така че първото, което трябва да се предприеме е да се ограничат упражненията за около две седмици и да се види дали кучето ще се подобри. Обаче, ако то все още продължава да куца, би трябвало да видите дали проблемът не е OCD. Моят ветеринарен д-р Colin Clark, който има забележителни знания и разбиране по въпроса, подчертава следното: „Това е част от извънредно сложна група от заболявания, която засяга една или повече стави на подрастващото куче. Суфиксът (наставката) „-itis” по принцип означава възпалителен процес, свързан с този специфичен орган или структура: напр. Osteitis: възпаление на костта; Chondritis: възпаление на хрущяла; Osteochondritis: възпаление на кост и хрущял. „Тъй като OCD строго погледнато не е възпалителна реакция, по-правилно е да използваме израза Osteochondrosis, когато се отнася за едно поражение и Osteochondrosеs, когато се отнася за множеството поражения, установени сега в кучето. „Основният проблем, асоцииран с остеохондрозата – Osteochondroses, се наблюдава когато хрущялния предшественик на скелета се превръща в кост (вкостенява се) по неорганизиран / неправилен начин или изобщо не успява да се вкостени. На някой етап по време на развитие на кученцето, нормалният процес на формиране на ставата е разрушен. Причината за това разрушение е неизвестна (идиопатична), но има няколко фактора, които се знае, че влияят на развитието на остеохондрозата – Osteochondrosis. “OCD (Osteochondrosis dissecans) e специфичен вид остеохондроза – osteochodrosis, който описва заболяване на една или повече стави, където ставният хрущял претърпява некроза (умира). Забел.: * Тук пише и “hock” - става в долната част на задния крайник. Не знам дали правилният термин е глезен или има някакъв друг термин? Извинявам се, ако има неточни медицински термини.

Alb: Тази тема я намерих в Архива, а е много полезна! Оказа се, че е изпаднала, заедно с други теми, в които дълго не се е писало и не са били прикачени. Сега я прикачам. Още веднъж огромни благодарности на Татяна за труда за превода на тези ценни статии!!!



полная версия страницы