Форум » Нашите кучета » Арчи от Ямбол » Ответить

Арчи от Ямбол

Нина: Здравейте на всички. Дойде момента да ви се представим. Аз съм Нина, а малкият бонбон е Арчи. Вчера пристигна-подарък за роженният ми ден. С малко закъснение, но пък какъв подарък!!! Много е малък още и не мога да го извеждам. Предстоят ни страхотни моменти заедно! ...Дано съм успяла да прикача снимката. Всъщност не успях. Ще пробвам пак.

Ответов - 474, стр: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 All

mora: Не мога да повярвам, че това сладко черно лабрадорче може да върши такива неща. След като го видях, вече със сигурност мога да кажа, че е страшно чаровен и сладък

Petia: Аз пък съм забелязала, че точно тези с ангелските личица, дето най-малко очакваш са много изобретателни и след това много доволни от свършената работа Важно да е здрав, див и щастлив! По всичко личи, че всичко това е на лице...

tatjana: Нинка, прибирай кабелите, те са най-сладки. След ремонта у дома бях много доволна, че нямаме разклонители и висящи кабели. Единственият кабел, който се мотае, е в хола, на телевизора (оставихме го по-дълъг). Познай какво е качеството на програмите у дома. Това беше първото нещо, което изгриза.


Нина: Бе кабелите са прибрани. Той, хитрушата се качил върху колибата си, от там на бюрото и естествено докопал мишката...След като се е позабавлявал, я пуснал свободно да виси, едвам закрепена на една жичка...Щурчо!

tatjana: една от любимите игри на моите малки сладурковци е под бюрото Малкият реже хартия, а Льошо ги къса на още-малки парченца Така един ден, както си работех, компа изведнъж започна да пищи Оказа се, че съм останала без клавиатура

Alb: Нина, много хубав разказ за последните събития от изложбата. На Арчунчо определено не му липсва енергия и за разлика от сестра си се представи като един сладък щурчо. Радвам се, че се видяхме на живо, макар и за малко и се надявам да се видим пак! Хи хи, а Дюк как е търсил там Арчи (нашия) щото Нина викаше по нейния чернушко! А това с компютрите и аксесоарите към тях... даже се чудя, че чак сега се оплаквате.

Нина: Ох, Албенче, как не се сетих! Много се извинявам! Викам аз като луда " Арчи, тук ", защото малката глава се беше изхлузила от повода и хуква да се сприятелява с най, най-големите кучета. Дори попадна в устата на едно от тях...А на миличкия Дюк му предстои влизане в ринга И вместо да е спокоен и концентриран-момчето търси брат си! Изложихме се ние с Арчуната. Иначе си ми е послушен(колкото може, де), но при наличието на тооолкова много и то големи кучовци, не издържа ...А те са му слабост А верно, че вкъщи Арчи бели не е правил. Но откакто го няма Руби, гледам му бягат мишки из черната глава. Да видим дали и как ще се справим. Пък като идвам в София непременно ще се обадя да се видим и побъбрим. Че и Иглика има едно обещано излизане на поляна с мен

Alb: Ииии, aма аз от това се страхувах точно. Да не тръгнеш сега пак да ми се извиняваш. И даже го написах веднъж, изтрих го и после пак го написах с озъбена усмивка, та дано не кажеш пак "съжалявам та съжалявам". Той Дюк в този ринг се представи добре! Нищо не си попречила! После ме хвана яд, че не влязохме за БОБ, ама ние сме за бой, а не Арчи или ти. А след това се разконцетрира съвсем, ама вече по едни съвсееем други поводи.... надуши нашия някво женско дупе разгонено и се поболя. И вие нямате нищо общо с тая работа! Освен, ако твоя Арчи не се е разгонил.

Иглика: Нинче обещаното не се губи, чакаме те с нетърпение, само следващия път като си в София да се обадиш!!!

Нина: Еее, това с разгонените кучки по изложбите е пълна лудост. Руби в Кранево попадна на разгонена женска. Беше ад. Нали не е позволено да се водят тези кучета? Не разбирам. А аз използвах форума да те се извиня, защото наистина това с викането си беше гадничко. Но аз изпадам в истерия, като хукне така кученцето ми.... А за БОБ беше задължително да влезнете. Не знам защо не бяхте в ринга, а само Кастро и Танго. Аз винаги съм влезала, когато сме вземали БЕСТ.

mora: Нина пишет: А за БОБ беше задължително да влезнете Казаха ни, че трябвало да ни извикат, а не ни извикаха и това ни обърка. Сега много ме е яд, че не се явихме в ринга, но вече е минало заминало.

Нина: Трябваше Евелина и Мила да ви кажат. Също мисля, че това е работа на помощника на съдията. Нали затова остават оценителните листи при тях, до края на съденето?

mora: Евелина и Мила пък какво общо имат? Трябваше да ни извика организаторът в ринга, но той не си направи труда да попита съдийката и така.

Нина: Не, не, имах предвид като влизат в ринга, да ти кажат, че е сравняване. Не, че те са виновни. Глупости. Не съм се изразила правилно, явно Даже затова и написах Също мисля, че това е работа на помощника на съдията В никакъв случай не търся вина в Мила и Евелина. Въъй, ужас! Дори не съм си и помислила нещо такова!!!!

mora: За ВОВ на 22.09. влизаха Бейла с Вили и Мила с Танго, а не Евелина. Никой не е казал, че търсиш вината в тях, но просто те и да искат не могат да викнат когото и да било. Има си хора за тази работа.

Нина: Ох, съвсем съм се объркала. Но ми се струва, че по едно време бяха в ринга Кастро и Танго и си помислих, че те са били сравнявани за най-добро куче от породата...Такива ми ти работи. Сори! Хаде да изпием по една студена за добро настроение

mora: Че то настроението не се е развалило, просто малко съжалявам, че си пропуснахме шанса, ама нищо-следващия път

Нина: Бе какво му става на моето кротанче?! Продължава с беличките. Още не са съществени, нооо...Имам едни подозрения Снощи му купих огромен кожен кокал. Ама от най-големите. Дето на Руби му трябваха три часа да го схр,ска Дано това го забавлява, докато съм на работа....

Dukess: белите на громит стават опасни!!! днес щеше да ни подпали! прибирам се аз и ми мирише на изгоряло, отварям вратата- мъгла! нашия запалил котлона не знам как е успял (копчетата са горе на бара и той някак си го е врътнал с лапа) и храната в кутията (пластмасова) му залепнала за котлона! ако се бях забавила можеше да се задуши!!! УЖАСССС! всеки път нещо ново! вече се прибирам със свито сърце

Нина: Олеее, ужас!!! Това си е направо гадничко! А това с кокала свърши работа. Почти е изяден, но нищо не е пипнал из апартамента

mimelota: рони пък,изобщо не ги харесва тези кокали...така си стоеше цял кокала...

Dukess: нищо не ни помага на нас това за кучешките зодии(близнаци) се оказа много вярно за Громи направо са го описали

Нина:

tatjana: кокала при нас свърши временна работа. Първите дни му беше много интересен и постоянно си го дъвчеше, съответно бели не правеше. Сега вече, третия пореден огромен кокал, почти не го е пипнал. В момента сме на тема възглавници. Вече две изкорми, явно му доставя удоволствие, защото бяха разпарчосани из целия хол. Проявява особен интерес и към гъбите за миене на чинии. Всеки ден слагам нова Имам вече известни опасения за холната ни гарнитура - цялата е с дунапренени възглавници - поне засега

tatjana: Dukess пишет: копчетата са горе на бара и той някак си го е врътнал с лапа олее, няма ли начин да се изключат от контакта? Аз вече се замислям да правим някаква преграда към кухненския бокс, че напоследък много се качва по плота. Разминаваме се само със счупени съдове, но се притеснявам да не се пореже.

Dukess: вчера сутринта го хванах в крачка с лапи в/у копчетата и вече имаше караници после ме нямаше 4-5 часа и е бил котенце иначе и ние мислим за преграда, че иначе няма как да изключваме печката освен от бушона, но хладилника ще замине.

Нина: О, не!!! Намери вариант да го затваряш в коридор, на тераса или в някоя друга стая(ако имате, де-ние сме в студио). Иначе може да се случи нещо ужасно!

Dukess: имаме една единствена врата и тя е на банята, а милия има клаустрофобия затворим ли го там не спира да плачеее, а плаче ли сърцето ми се къса и не ми се ходи никъде постоянно го мисля като не съм с него. Родителското тяло ще го наглежда докато ни няма спокойно отдавна няма кабели при нас до сега толкова не съм обичала куче, гледам го като писано яйце даже ми се карат, че го глезя много няма да оставя да пострада бебто ми!

mora: Лелеее, това не са просто бели, а си е истински опасно! При нас помагаше варианта /а и до днес помага/ изморяването на кучето на разходка - игри с други кучета, апортиране на предмети и т.н. Като се приберем след такова разходка Ленето спи, ние също и всички сме доволни и щастливи.

Dukess: мора, ние като излезем само душим и не възприемаме ни е една дума! Направо се радвам като ми донесе 2 пъти топката! оня ден 2 часа бяга и се въргаля по тревата с един мъник и аз щастлива, че ще спи като бебе да, ама не познах! когато се приберем ни идва мерака за игри и да изпълняваме команди. Навън само душим и си слагаме тапи в ушите!

mora: Калпазанин, а е само на 4 месеца Чака ви доста работа значи...

tatjana: варианта с изморяването е доста добър, ама при нас не се получава сутрин Много ми е трудно ставането, а и през седмицата честичко си вземам работа за домашно и работя до 1,30-2 през нощта. Та сутрин едвам ставам и не остава много време да изморя Льошко. По едно време беше започнал да прави страшно много бели и 2 дни подред го оставях на терасата. Като че ли си взе бележка и се поспря. Dukess пишет: като излезем само душим и не възприемаме ни е една дума Ние преминахме през този период. Громи сега опознава околния свят, всичко му е интересно, толкова нови миризми - нали всичко трябва да се подуши . Постепенно ще спре да души толкова много. То и сега Льошо като го заведа някъде за пръв път, само души.

Dukess: Льошката бягаше ли през този период? Громи е мързел! Едва си влачи муцуната! Днес срещнахме много лабрадори навън на нашите месеци и нашия все по-едър върви и се стреснах, та реших да му взема мерки със шивашкия сантиметър и да чукна на дърво за сега всичко ни е по таблицата за моя изненада !

Нина: Ние не сме по таблицата, но от енергия го докарваме, ама отвсякъде Добре, че вкъщи не търчи толкова много. Е, не е легнал да спи по цял ден, но горе-долу бива работата. Като сме си двамцата-аз лежа и той лежи, аз стана и той стане. Аз в тоалетна-той също. Не диша без да съм наоколо! Като седна на компа, обачеее Имаме недоразумения. Веднага идва и се строява пред мен с някоя играчка. Правя се, че но го виждам, но той си е упорит младежа! Започва едно грухтене и преминаване през краката ми, едно побутване...

mimelota: Нина и при нас положението е едно към едно...само,че като седна на компютъра и започва да ми хапе краката и да се търкаля

Иглика: Не знаят, че пишете за тях , иначе биха бли по-внимателни.

Нина: Хи, хи. Разсмя ме, Иглика. А дали пък нямаше да са в луда надпревара кой каква щуротийка да измисли, че да оглави класацията

Dukess: ха ха ха Иглика е права! Ние в къщи сме си добре, но навън сме мързели!!! Аз бягам повече от него! Мен ако питате това с таблицата е индивидуално, както при децата и поради тази причина до сега не бяхме се мерили само килограмите! Но си се стреснах що гигант го раздава!

tatjana: Dukess пишет: Льошката бягаше ли през този период? Громи е мързел! Льошо и сега е абсолютен мързел. Ама тогава хич не щеше да бяха. Донесе 2-3 пъти пръчката и край - или започва да души, или ляга да я гризе. Започнах да вземам малкия с нас с надеждата, че той като тича, льошко ще го гони. Имаше ефект, но пак временен - появи се друг проблем Започнаха да се карат за пръчките Голям смях. Малкия: "Льошо! Това си е моята пръчка, тя ми е за сабя, ей тази е твоята!" Познай как Льошката разбираше какво му се говори . Той, горкия, с жадни очи гледаше само да докопа пръчка. По едно време чак до рев го докарвахме. Доста време ми отне да обясня на сина ми да не се сърди.

tatjana: Дукес, как успяваш да претеглиш Громи? Моите опити са безуспешни. Иначе шивашкия метър върши страхотна работа. Периодично го меря, защото все ми се струва дребен, но резултатите показват, че е в горните граници. Освен теглото - не знам колко тежи.



полная версия страницы