Форум » Нашите кучета » Rainbow bridge » Ответить
Rainbow bridge
Иглика: Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата. Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно. Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни. Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили. Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо. Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел се най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце. И тогава минавате под Моста на дъгата. Заедно завинаги. Поемата е на Paul C. Dahm http://www.indigo.org/rainbowbridge_ver2.html Това е тема, която слагам с голямата надежда, много рядко да я посещаваме. Но все пак трябва ни място на което да си спомним за тези които много сме обичали, а вече ги няма. Можете да сложите пост в памет на предишното ви куче, дори и то да не е лабрадор.
Иглика: Отворих темата понеже на скоро разбрах , че е починала майката на Багира - BEL ZINGARA GREYSE Много ми е мъчно, още повече, че е починала от отравяне, от добронамерени съседи. Младо 5 годишно куче, с прекрасен темперамент, нежна и любеобвилна. Навсякъде по света е пълно с изроди. Почивай в мир мила Бел и дано да си на по-добро място сега. Багира те целува нежно!
Petia: Много тъжна тема... Много...
Иглика: Не знам, и е тъжно, и дава повод за размисъл, нека всеки миг да се наслаждаваме на любимите си същества, нека забравим за всичко дребно, злободневно и глупаво ( спорове, интриги, караници), защото може да няма утре.
Vili: Погребала съм 2 любими душички , много тъжно . Болката все още е в мен,когато си спомня за последните минути ,когато сме били заедно...................
Milla: Много тъжно! Съжалявам за загубата!
mi6eto_i_ashley: Не знаех за майката на Багира... Даже не знаех, че изглежда така... Ужасен е начина по който е починала! Била е много красива!!! Братя на Багирка прилича сташно много на нея... Много мъчна тема, но няма как, все някога се случва и с най-любимите ни същества...
marsch: как може на света да има такива подобия на човеци???
LyDu: на един приятел му отровиха кучето само защото 2 пъту влезнало във техния двор...както казаха тва са изруди!
Vili: Такива заслужават да изядат те отровата! За такива човеци , съм безмилостна и мога да бъда жестока с тях!
dendolina: Уффф,дано ИЗОБЩО не ни не налага да влизаме дори в тая тема,камо ли да пишем в нея!
eva: Ужас, разтреперих се само като си го помислих! Не мога да разбера... ми те и на човек могат да посегнат такива хора...
mi6eto_i_ashley: ...и го правят!
Alek: Познавах един човек /в минало време защото за мен той е мъртъв/ много приятен на вид и за разговор, обичащ съседските деца, усмихнат и любезен до момента в който уличната кучка, която всички гледахме и хранехме до офиса където работя роди. Тогава той взел малките и ги удавил в Марица да не се множали. Майкат на кченцата умря а с нея и този човек за мен. Вече ми е трудно дори да се разминавам с него на улицата. Та ... има и такива "хора" а защо ли ги има?
Nena: Kakov e ovoj svet?
Vili: ПОД ТОВА ДЪРВО ПОГРЕБАХ МОЯТА МАЛКА ПРИНЦЕСА,КОЯТО ПОЧИНА НА 30.04.2006 Г.ИЗБРАХ ТАЗИ СНИМКА,ЗАЩОТО САМА ПО СЕБЕ СИ ГОВОРИ МНОГО /ДЪЛГИЯ ПЪТ.................
Kim: Месец март загубих Рита, с която бяхме заедно 16г, беше в много добро здраве и най-неочаквано почна да кашля, оказа се сърцето и за 2 дни почина . Бях толкова тъжна, все още ми става тъжно, като се сетя за моята сладка фъстъчка. Все още ми лиспва Ето това е тя :
Иглика: Вили снимката ти е невероятна! Казва всичко. Ким, съжалявам за Рита, много е хубава и мила.
Нина: Дори нямам сили да пиша. Много се натъжих. МНОГО!
Иглика: Не не е целта да се натъжиш, а да си ги спонш в най-хубавите им моменти с радост и любов! Съжалявам, че имаше обратен ефект, но накак си и това е част от живота ни с нашите любимци.
tatjana: Vili пишет: За такива човеци , съм безмилостна и мога да бъда жестока с тях! та това човеци ли са? много меко казано те са изроди, изчадия! Искренно съжалявам за Бел!!! Иглика, права си, че трябва да си спомняме само щастливите моменти (а те са толкова мнооооого), но те вървят заедно с болката, че го няма любимото същество. Аз не мога да спра да плача за Алба. Погребах няколко кучета, но някак си бях психически подготвена, че вече е време да се случи това. А при Алба беше толкова внезапно...
tatjana: ето я моята "малка" принцеса - невероятно добродушно и любвеобилно същество снимките са от пролетта на 2002 г., а нямам цветен скенер
Иглика: Че тя е почти лабрадор
tatjana: мен постоянно ме подиграваха, че имам лабровайлер. Характерът й не се отличаваше кой знае колко от този на Альоша. Даже посрещаше хората (дори и непознатите) много по-радушно от него. Като обичаш едно животно, грижиш се за него с много любов и внимание - и то става добродушно. Пък нали кучетата приличат на стопаните си А иначе на снимката Албичка е още малка, на 1 г. Нямам много нейни снимки.
mimelota: съжелявам ги такива хора,но нали знаете който прави зло от зло умира..."отровата"им се връща все някога...
princess: Ние на село при баба ми имахме каракачанска овчарка,мъж-Джери,беше огромен и с мн твърд характер.Не даваше на никого освен баща ми и дядо ми да го докосва.Те каракачанските са си своенравни,де.Преди 4-5 години пак там дядо ми взе Кавказка овчарка-Джаки.Джери остаря,а с него и баба и дядо и не можеха да се грижат и за двете кучета и въпреки старателното ни умоляване(аз и сестра ми),сърдене и дори заплахи,един ден като отидохме,Джери вече го нямаше.Дядо ми каза,че го е дал на някакъв овчар и аз изобщо не разпитвах повече,защото ми се искаше това да е истината.Но ми е тоолкова мъчно за него...Въпреки че беше мн лош като цяло,беше толкова предан на дядо ми и правече всичко за него.Веднъж един циганин с мечка беше дошъл там и Джери не спираше да лае и да се дърпа,а когато мечкарят и мечката се доближиха до дядо,той вече се отскубна от там,където беше вързан и се нахвърли върху мечката. Все още когато минавам покрай този край,ми се струва ,че чувам негоеото лаене-имаше прекрасен дълбок и плътен глас,който заглушава всичко останало... Добре,стига толкова за джери,че вече ми се насълзиха очите
РитаЛуменс: Большое горе.... Когда уходят взрослые собаки, как то еще понимаешь, что, наверное, пришло время... Но когда маленькие щенки.... Они остаются с нами всегда в нашем сердце... Я до сих пор проверяю... нет ли под столом собаки, которая очень любила там сидеть и лежать... прошло уже 2 года... Время не лечит, просто боль притупляется и всегда ищешь для себя оправдание, что чего то не успел или не сделал...., потому что очень больно... http://enslumens.labrador.ru/memory.htm
Иглика: Рита, трогателно ты написала, я очен развалнована!
tatjana: и я поплакала... растрогала ты меня ...
IRINII: У меня глаза тоже польные... Иги,благодря ти за темата... Това истината - не можем без любов, а тя ни прави зависими от тези, които обичаме... Не мога да пусна снимки на Джилда, която почина преди три години и беше почти 14г с нас... Странно, но наистина времето не лекува. Да не говорим как страда майка ми, която най-много се грижеше за нея... Все още очаквам да се спъна в топлото и голямо тяло пред вратата на спалнята... Както и при хората, така и при любимците ни - след раздяла остава надеждата, че нещата не са приключили завинаги. А по повод отравянето... косата ми настръхва и се надявам никога да не ми се случи, както и на никой от вас!
КатеТу~4 doGs: Просто в момента плача.. Толкова тъжна и истинска тема
YoKo: Ние на София имахме 2 кучета Рони и Бенджи...безпородни,единя взет от училището срещу къщата,а другия намерен на един паркинг...Но Рони имаше лошия навик когато вкарат топка,от училището в двора,да я пука.Един ден едно момче каза че ако Рони спука още една топка ще го убие.Ние не му повярвахме.Още същия ден Рони пак им спука топката.Но ние бяхме игнорирали това което ни беше казало момчето..Но сутринта отидох да го видя...го той береше душа...Понеже незнаех какво да правя извиках всички от къщата.Обадихме се на ветеринаря,обяснихме му състоянието на кучето и той каза че е натровен,но понеже е от другия край на София,ни каза докато дойде да му даваме прясно мляко докато не повърне.Това и правехме...Отидох да донеса още мляко и когато се върнах много се зарадвах като видях че около Рони има някаква течност...Но се оказа само разляно мляко...Когато дойде ветеринаря му би някакви инжекции и разни други работи...Но въпреки всеобщите ни усилия Рони почина...След като го погрибахме се върнах в Ботевград...а когато пак отидох на София видях че и Бенджи го няма.Попитах каде е,а всички ме казваха че бил в някво село...Но не им повярвах...Много добре знаех че и той беше отровен...от същото момче...Никога няма да забравя как всяка сутрин кагато бях на София се гонехме тримата...Бросто с тях беше незабравимо...Дано са на мо хубаво място сега!!! P.S.Извинявам се ако съм допуснала грешки но немога да го прочета...едвам го написах а за четени да не става дума
Иглика: Колко грозно, че сред хората живеят такива изроди, които могат с лека ръка да посегнат на живот. Аз съм на мнение, че всичко се връща и това момче няма да има щастливо бъдеще. Душичките Рони и Бенджи са на по-хубаво място със сигурност
mimelota: и аз съм на същото мнение Иглика ,неможе да отнемеш живот и да си живееш добре,рано или късно всичко се връща.
Milen-Barry: kak moje da ima takiva bezmilostni hora prosto neznam no gospod vijda si4ko
Milen-Barry: КатеТу~4 doGs katence kak si :)
КатеТу~4 doGs: Добре съм Миленчо, обаче тук не е мястото да чатим нали знаеш..
bari: А това е Лора. тя живя с нас само една година.Отиде си на 05.07.2006год. от отрова хвърлена навън. Беше само на 1год. и 2 месеца Винаги ще я обичам
Иглика: Почивай в мир Лора.
princess: РитаЛуменс пишет: Большое горе.... Когда уходят взрослые собаки, как то еще понимаешь, что, наверное, пришло время... Но когда маленькие щенки.... Они остаются с нами всегда в нашем сердце... Я до сих пор проверяю... нет ли под столом собаки, которая очень любила там сидеть и лежать... прошло уже 2 года... Время не лечит, просто боль притупляется и всегда ищешь для себя оправдание, что чего то не успел или не сделал...., потому что очень больно... ??? Превод?
Иглика: превод Голяма болка... Когато си отиват възрастни кучета, все пак разбираш, че навярно им е дошло времето... но когато това са малки кученца... Те остават завинаги в сърцата ни... Аз и до днес проверявам... не е ли под масата кучето, което много обичаше там да играе и лежи... а минаха вече 2 години... Времето не лекува, просто притъпява болката и винаги си търсиш оправдание, за нещо, което не си успял да направиш..., защото е много тежко
полная версия страницы