Форум » Нашите кучета » Rainbow bridge » Ответить
Rainbow bridge
Иглика: Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата. Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно. Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни. Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили. Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо. Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел се най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце. И тогава минавате под Моста на дъгата. Заедно завинаги. Поемата е на Paul C. Dahm http://www.indigo.org/rainbowbridge_ver2.html Това е тема, която слагам с голямата надежда, много рядко да я посещаваме. Но все пак трябва ни място на което да си спомним за тези които много сме обичали, а вече ги няма. Можете да сложите пост в памет на предишното ви куче, дори и то да не е лабрадор.
Veselin: Почивай в мир, момче!
полная версия страницы