Форум » Нашите кучета » РОНИ » Ответить
РОНИ
divak: Ние сме новаци в сайта и в отглеждането на лабрадор! Приемаме помощ и съвети от всички!
Ответов - 117, стр:
1 2 3 All
divak: това е дворчето в което се вихря, когато всички са на работа
divak: опа, децата се прибраха , а още не съм разтребил след играта
divak: Тук РОНИ е на година и един месец и за първи път през живота си видя сняг тази зима.
divak: Ето такъв купон не е за изпускане!
mimelota: хахах,тази е много хубава
Petia: Страхотни снимки!!!
Иглика: Хубаво дворче и аз бих се повихрила.
Kари: Ех,че хубави снимки Живот си живее Рони, все едно че гледам Кара на село(щастлива,щастлива,щастлива)и с дърво в устата
Eni: Страхотен е Рони! Къде съм гледала, та не съм видяла темата? Щастливец е с тоя хубав двор и двукраката компания! И вие с него!
Нина: Арчи тук наднича през рамо и завижда на Рони! Той вече знае колко е хубаво двор да си има едно куче. Това, обаче ще му се случи в някой друг живот Сега ни остава алтернативата-градския парк и кратките почивчици за събота и неделя...Чудесни снимки на Рони и децата. И как се забавляват само. Оказава се, че лабрадорите предпочитат компанията на деца! Приемете поздравите ни и пускайте по-честичко снимки!
divak: Съпругът ми дори се дразни понякога , че снимам повече РОНИ от децата.За това, че предпочита тяхната компания е безспорно.Е ,те не винаги са готови да му обръщат внимание, но като влезе понякога в детската стая / понеже там знае че му е забранено и в спалнята също/става такава вихрушка.Веднага налита на плюшените играчки на млакия син, след това бърза да сграбчи някой събут чорап/ много обича чорапи/и след това със скок тряс на някое от леглата.Ти си викай, той се прави , че не се отнася до него виждам на някои снимки как лабчовците ви лежат на диваните и леглата.Ние на РОНИ му забраняваме да се качва там.Въпреки това,когато намери възможност, но само ако някой от нас е седнал и тряс се насажда веднага.Ослушва се и се прави на разсеян.Има случаи в които го оставям де се накефи..щото е голям сладур. Малкия син най-много си играе с него, големият пък го разхожда.Вечер пада такава борба в къщи! То тичане, търкаляне по земята, смях...
divak: Само за едно съжалявам, че РОНИ няма компания от себеподобни.В София и Пловдив има училище за лабрадори, но първо е далеч и второ не може да се пътува постоянно.Забелязвам , че има много какво да се желае в поведението на кучето.Но не знам как да се справя сама.И после, тези две тежки операции миналата година , объркаха и него и нас тотално.Точно когато трябваше да го учим на това и онова, се наложи да го щадим и пазим много.Все пак счупване на бедрената кост си е голям проблем.В края на есента се посъвзе и хоп , хайде пак наново пък да вадят шините на коста.Пак щадене и тем подобни.Е , това смятам че е причина да фриволното поведение на РОНКО понякога. не знам дали ви се случва, ама не винаги когато му извикам идва при мен.Особено ако е грабнал нещо , което му харесва , а знае че не бива ,иди го гони.Прави ме на луда из двора.Почти през ден тичам на обяд да търся постелката пред вратата, той много добре усеща за къде съм се запътила, намира я преди мен и започва ...мисия невъзможна. Сега пробвам да го науча да стои на място без да тръгва , ако няма команда.Големи напъни.Ако можете момичета дайте ми някой и друг съвет за послушание.Приемам всякакви съвети.Така или иначе трябва сами да се справяме с възпитанието му. И още един въпрос.....до каква възраст може да се учи на послушание един лабрадор..дали става до определено време или кучето е готово винаги да възприема?
Eni: Аз мисля, че може да се възпитава и по-голямо куче. Не че съм от специалистите, но от опита ми с Рекс. Защото бързо схващат, само трябва човек да е по-настоятелен и последователен. Пък това за чорапите и постелката ми е много познато. Моят мъж много се дразни като му грабне някой чорап, пък аз умирам от смях. И обикновено на него не му дава чорапа, а бяга, но аз като му кажа да ми го даде и той ми го носи. И аз все му казвам на мъжо, че няма подход. А на майка в къщата така мъкне постелката, но заедно с нейното куче я използват за игра. Дърпат я, влачат я. И майка ми естествено надава вой и хуква след тях със закани. Резултат обикновено няма, пак трябва аз да се намесвам. В крайна сметка, като отидем на гости, постелката се прибира. По повод на легла и дивани - Рекс си има негов фотьойл, просто прежалих единия в хола, / и там търпях критики от двуногите домашни/, но затова пък на другия и на дивана изобщо не се и опитва да се качва. Ако пък някой седне на неговия, отива и първо гледа в стил "аха да продума", после започва да се намества полека / много е смешен - с дупето напред и подпрян на предните крака/, та да се сети другия да става. Ами, весело си е с него, пък като чета и с всичките други лабрадори. Да са ни живи и здрави!
lgdani: Eni пишет: И аз все му казвам на мъжо, че няма подход. Все едно за моя мъж говориш - щом прояви желание да го изведе и Брус щипва, а на мен никога не бяга divak пишет: И още един въпрос.....до каква възраст може да се учи на послушание един лабрадор..дали става до определено време или кучето е готово винаги да възприема? За по-големите кучета просто трябва малко повече време и занимавка, но ще се научи просто малко по-трудно.
eva: Хихихихи ми той Ронко е лабрадор все пак и лабрадорските магарии не са му чужди. Ямболската му посестрима краде чорапи, терлици, възглавнички, ръкавички и какво ли не и вика: ела ме хвани де. И ако направиш грешката да я гониш, отиде половин час Поне с баба ми така се получава. Но ако я остави и не я гони, то кученцето бързо губи интерес и крайно разочаровано оставя плячката. Ама чак мъчно да ти стане като видиш разочарованието в очите й! На нея й е разрешено да се качва навсякъде, но вечер като почна да си оправям леглото, я пращам в нейното легло. Отивам да си мия зъбите, връщам се и тя е курдисана в моето легло и се прави на дълбоко заспала. Но не издържа и отваря едно око. Много е смешна, защото забива муцуна в леглото, все едно се прави, че не ме вижда и не ме чува ама хич
divak: Как разбира че ще спим ... не знам?.Като вземат децата да си обличат нощничките и РОНИ сам отива до едно място в коридора.Там си лягаше като бебе да спи и пак там си спинка и сега.Още като ги усети , че ще си лягат и той се курдисва на своето място, свива се на топчица и не мърда.Спи като заклан ... и хърка повече от мъжа ми Изобщо не мърда през нощта . Сутрин ставам рано към 6 и30 , събуждам децата, правя си кафе...а той се изтегнал и изобщо не помръдва и очите си стиска даже Такъв шмекер през живота си не съм виждала А за чорапите е мор, както ви споменах.Отидоха си вече няколко летни шапки, шалове и ръкавици, ленти за коса, с обувките се поспряхме малко. Ама като ви слушам какви ги приказвате и вие за вашите лабчовци...точно копие са си в пакостите.
Petia: divak пишет: Е ,те не винаги са готови да му обръщат внимание, но като влезе понякога в детската стая / понеже там знае че му е забранено и в спалнята също/става такава вихрушка.Веднага налита на плюшените играчки на млакия син, след това бърза да сграбчи някой събут чорап/ много обича чорапи/и след това със скок тряс на някое от леглата. E, така е и с нашата кака. Наложи забрана за влизане и сега е още по-интересно, когато успее да си отвори вратата(тя се заключва, защото събуждането е с гръм и мокър нос в неприлично рано време ). Връхлита, движи се ниско над земята и загребва всичко по пътя си-чехълче, чорапче или др. Това, което се носи, се намества периодично в устата, порядъчно е олигавено и т.н. После върху леглото, а ако я изгони, няколко кръгчета в стаята около масата, а, бе , веселба! Но вече е на 4 г., голямо момиче и ми помага повече! Преди 2 дни, слагам прането и поемам към терасата да простирам, но съм изпуснала едно чорапче на кака и. Моята малка помощница, го взема внимателно в устенце и го носи без да го джвака по пътя, ходейки след мен. Скоро беше помагала на Оги в ремонт и му беше разнесла дюбелите... После ги броихме. Ама това са си нормални неща. Лабрадорски. Иначе съм чела, че лаб се учи докато е жив, но с възрастта е по-трудно. Изисква повече време.
Нина: ...виждам на някои снимки как лабчовците ви лежат на диваните и леглата... Много меко казано Няколко са снимките, на които Арчи не лежи на леглото и дивана-хихихи
mimelota: Нина пишет: ...виждам на някои снимки как лабчовците ви лежат на диваните и леглата... е,то ние пускаме тези,но има други снимки-по-щурите не ги пускаме тук,защото всичко е запечатано в полет
divak: Не знам дали ви се е случвало, но понякога нашия РОНИ започва неистово да се върти в кръг и да бяга, като свива назад уши и леко си навежда задницата надолу.Бяга толкова силно и бързо и се върти в кръг също като шугав / дето казва баба ми/.веднъж се случва като го реша, друг път като си отивам на обяд и може би го прави от радост или това е върхът на кефа.Знам ли? От миналото лято пък сме го научили да изпълнява една команда , която ни побърква от смях.Вечер като седнем на барбекюто и малкия син започваше да се крие из двора.При команда"Рони къде е Гого?Намери Гого!" , лабрадорът наостря уши , прави една супер завидна осанка и се почва едно душене и обикаляне на къщата..гледката е страхотна.Най-се кефи , когато открие Гого сврян зад някой храст и започва боричкането! Снощи без да искаме с мъжа ми и големия син си говорехме нещо и споменахме думата търси ама няколко пъти/ по друг повод/.РОНИ , обаче я чу / уж се павеше на заспал/и като започна едно търсене.Накрая заблъска вратата на детската стая, тъй като явно е подушил , че малкия вече спи там.Е, докато не му отворих да го близне по заспалата бузка , не миряса тоя лаб! Вие имате ли подобни случки?
divak: divak пишет: Но вече е на 4 г., голямо момиче и ми помага повече Petia О, това с помагането ми е ясно, всяко вечер се опитва да ми носи чехлите, ако ги събуя за малко.Това с брошурите на Метро, дето ги докопва от пощата е най-новият му номер.Хваща ги с устата и ги носи пред входната врата/ естествено чака си и наградата/Е, понякога се опитва да ги чете на райграса, но ако успея да го забележа и му извикам да дойде, той сам си знае за какво и ги взема да ги донесе.Брей все едно, вече сме изкарали почти 12 клас на някоя профилирана гимназия!!!
Eni: Ами работни са лабровците, и Рексо ми помага на прането! Само гледам да си грабна първа по-големите неща и да останат чорапите най-вече, щото така хубаво влачи до терасата....Един път цяла торба беше помъкнал и аз в първия момент хич не схванах какво е това бялото, дето почти се е завил с него. Като ми се наложи да я пера втори път - оттогава внимавам. Ама гледам пък да не му секне желанието за помощ..... Като се прибера от работа, обикновено ме посреща с част от кучешкия ми тоалет /така съм си кръстила дрехите с които го водя на разходки/. Стои насреща ми и само дето не казва:"Айде, скачай в блузата по-бързо!". Когато имаме гости и закъснявам за следобедната разходка, пак така ме подсеща, строява се пред мен с блузата в уста и чака да се сетя. Тихичко, деликатно, без глезотии.......... Ей, хората не го умеят така.
divak: Когато простирам , си отварям очите на четири От целия леген , а съм се загледала и си намира чорапче. РОНКО беше едва на 4 месеца, когато ми завлече от сушилника на двора една черна жилетка, която обожавам.Уж го пуснах само да се изпишка, той се запиля някъде.След няколко дни се сетих ,че не съм видяла в купа с праните дрехи жилетката.Три седмици рових из гардеробите, мислех , че съм я мушнала някъде.Един ден, съвсеч случйно се вглеждам в една от градинките - някаква черна топка се мотае там.Когато я наближих с ужас гледам -.....моята жилетка. То я пекло слънце , то дъжд я валяло. Беше заприличала на купчина стари парцали.Ама си я изпрах наново и сега пак си я нося Ох, колко вещи ми се наложи да прежаля и още колко ме очакват! Пък ако знаете какво слънце е изпекло при нас и как мирише на цъфнали дръвчета, нарциси и зюмбюли.Не ми се влиза в къщи!И едни пеперуди се гонят...
Petia: Eni пишет: Като се прибера от работа, обикновено ме посреща с част от кучешкия ми тоалет /така съм си кръстила дрехите с които го водя на разходки/. Стои насреща ми и само дето не казва:"Айде, скачай в блузата по-бързо!". Когато имаме гости и закъснявам за следобедната разходка, пак така ме подсеща, строява се пред мен с блузата в уста и чака да се сетя. Тихичко, деликатно, без глезотии.......... Ей, хората не го умеят така. А Хела ни носи повода в уста. Само дето не го говори. Умничета са ни! Кери, много се забавлявах с историята за жилетката ти. divak пишет: И едни пеперуди се гонят... А Ронко не ги ли гони? Много са сладки. На нас ни е любимо занимание. А като малка, излизаме да вършим важни работи и тъкмо да....и една пеперудка ни разсейва и скачаме, бягаме....и един замислен сериозен вид. Много са смешни.
divak: Петя, този черьо обожава да играе с пеперудите , пчелите и мухите.Пчелите го жилят и пак си знае своето, отъркалва си муцунката в пръста и продължава да скача, като парашутист е. А и да видиш къде се катери..майко мила. Надявам се вече тази пролет или лятото да се отбиете с Хела в Чирпан.Да ви заведа в къщи , ние ще пием бира , а кучетата да се опознаят Представям си РОНКО пред Хела, тя като царица, а той ще е като бохем.Като го знам какъв е лудичък и твърдоглав, а и да го подържам чистичък е почти невъзможно. Днес по обяд като се прибрах , беше изкопал една яма и се беше настанил вътре...прилича на квачка.
Petia: divak пишет: Като го знам какъв е лудичък и твърдоглав, а и да го подържам чистичък е почти невъзможно. Виж по това ще си допаднат! И нашата е една лудетина! С огромно удоволствие! Да сме живи и здрави само! Аз и Аричка много искам да видя в Ст. Загора, ама в последно време само за бързо си ходим, та незнам...
divak: Що се отнася до щуротия ....нашия РОНИ много обича да се вихри в хола.
Eni: Е, и как да не ги обичаш тия щураци!
divak: А това се случва всеки път , като му кажа нещо миличко или искам да го помачкам по ушенцата.Той направо си ляга и....забележете стойката на задните лапи...направо ме скъсва.С право нашия ветеринар му казва" ей, лигльо"
Иглика: Типични ласки по лабрадорски. Прекрасна е целувката!!!
divak: И мокра и мокрааааа.....
Petia: Не може лабрадор без такива снимки! Страшен сладур! Обичам ги тези лигльовци!
mora: Глезанчо Хем е смешен, хем те умилява като гледаш снимките.
lgdani: А си мислех, че само аз не мога да си погаля кучето като хората без хапане и игра Голям е сладур този Рони и какъв целувко само
vasito: Размазваща снимка
divak: Благодаря ви за хубавите думи! Ние непрекъснато правим снимки, ама някои не са много за показване...защото ще си помислите че в къщи е минал ураган. Представете си само двете момчета ритат топка в коридора, събрали са пътеките , вратите на отсрещните стаи са отворени/да имало повече място/ и за капак онзи четириногия се опитва да им пречи или помага/ не знам/ тича като луд ту при единия ,ту при другия и гони топката.От там се прехвърлят в хола да стържат с едни мини колички по пода и да се хилят на РОНКО как ги дебне.Кулминазията е скочета по холския диван, след което търпението ми свършва... и за минутка - две, всички момчета са строени А, за врявата която се вдига от тази игра, сами можете да си направите извод! С нетърпнеие чакам денят да стане по-дълъг и по-топъл и да ги пращам в двора да лудеят
Alek: Ей, хора, вашите къщи да не са се преместили у нас? Кучешки дрехи чорапи и всичко останало. А синът ми едниственото спасение да го остави Алек на мира е с много хитър ход. Застава на врата на деската, събува чорапите, хвърля ги в антрето и щом черньо хукне след тях той с трясък си затваря вратата. Но това се случва през нощта около 2 - 3 ч. и сутрин първата ми работа е да търся из салнона и да събера два чорапа. А не дай боже да ми стане студено или да тръгна на двора да простирам - посягам за якето и Алек вече е строен пред вратата. Яке значи РАЗХОДКАААА!!!. Иначе редовно си спи с някоя моя дреха, която глупаво съм заравила да прибера НО - нищо не се къса всички дрехи са си целички и доста олигавени.Често се разхождам с белези по дрехите все едно че ме лазил гол охлюв. Но пък ка да им се караш, ами тозиЛАБСКИ НЕЖЕН ПОГЛЕД. Снощи имахме гости с преспиване. Жената става сутринта, аз правя кафе и тя тихичко се измъква но нашето торпедо между краката и на спалнята и мъжът беше олизан от главата до краката, а в устата му бяха завряни не два а три чехъла. Просто ужас! Добре че гостите ни са кучелюбци и доста се посмяха. А може би някои неща сме научили от Рони по телепатия, знам ли?
Petia: Eх, че е весело у вас!
Vili: Сутринта най-малко 28 пъти му взимах от устата разни неща,като чорапи,чехли гащи и т.н.Сигурно всички лабове са големи майстори в кражбите А за лигитее съм си олигавена и редовно ушите са ми измити , Фродо се старае по няколко пъти да ми ги мие ,
mimelota: ето какво става в нас като не му обръщаме внимание и най-интересното е,че взема маратонките,дори и кубинките на този,който иска да привлече вниманието а и вижте тази,един ден домъкна кубинката и ние решихме да му ги обуем,голям смях
полная версия страницы