Форум » Възпитание, обучение, поведение/Лов и спорт » Работни изпитания за ретривъри » Ответить
Работни изпитания за ретривъри
Иглика: Работни изпитания за ретривъри Ретривърите се отнасят към работните породи. Това предполага наличие при представителите на породата на работни качества , които могат да бъдат проверени на работни изпитания. В Европейските страни например без диплома от работен изпит един ретривър не може да получи титлата Шампион на конкретната държава. Международния работен сертификат пък е задължителен за получаването на титлата Интершампион. На последък все по-голямо внимание започва да се обръща точно на работните качества на ретривърите. Водещите развъдчици са обезпокоени от това, че кучетата от някой шоу-линии стават все по-тежки и по-непригодни за работа. Водещите развъдници осъществяват специални програми за тренировка, която да подържа работните качества на техните кучета. Подготовката за работни изпитания започва с обучение на кучето в общо послушание. Какво се изисква от кучето? Много хора са уверени, че няма нищо по-просто от това да научиш ретривъра на апортировка – помисли хвърляш топка, а кучето я носи. Работата в полето обаче по своята сложност и общи изисквания въобще не може да се сравни с баналната игра на топка. Най важното: 1. Пълна управляемост: ретривъра търси отстреляния дивеч на расстояние 100-300 метра от вас , а вие трябва да го контролирате с жестове, свирка или команди. 2. Скорост и бързина на претърсването. Вашият ретривър трябва да намери дивеча бързо и вашата задача е да му помогнете, като указвате посоката или зоната за претърсване с жест или свирка. 3. Акуратното донасяне на дивеча: куче предъвкало или повредило птицата при апорта се дисквалифицира. Много високо се оценява донесената жива птица. В Европа работните изпитания се организират от Клубове или от частни лица . Записването е ограничено 14 до 16 кучета. В случай, че има записани повече се провежда жребии. Тези които се окажат последни остават в резерва.Собственика на кучето внася определена такса за участие. Кани се опитен експерт, а организатора се грижи за това да има достатъчно дивеч в момента на провеждане на изпитанието. Претърсва се цялата територия определена за изпитанието и обикновено това е работа за ловец със куче обикновенно шпаниол. Когато няколко фазана например изхвърчат подгонени между храстите , ловеца вади оръжието и стреля. При това птиците падат достатъчно далеко. Експертът по свое усмотрение избира кучето, което ще работи.Хендлерът дава на кучето команда “Напред” ( до този момент ретривърът би трябвало да е седял седнал от ляво на водача) и с ръка указва посоката на претърсването – трябва да е видял, че горе долу в тази посока е паднал отстреляния фазан. Обикновено със свирка се контролират движенията на ретривъра : едно дълго изсвирване е команда “Стой” (кучето трябва да престане да търси, да се обърне към стопанина и да чака указания за по-нататъшни действия) движението на тялото и ръката на стопанина надясно, наляво или напред, дава на ретривъра информация в каква посока да търси. Серия кратки изсвирвания значат за кучето “Търси тук”. Когато намери птицата кучето трябва веднага да я вземе вустата си и да я донесе на стопанина с (веднъж , един от лабрадорите, на когото се отдаде да намери изключително сложна за намиране птица , беше дисквалифициран за това, че я взе в уста, после я изпусна и чак след това я донесе на стопанина си) Понякога лошите атмосферни условия много усложняват провеждането на работни изпитания, например обилният и мокър сняг пречи на кучетата лесно да откриват отстреляния дивеч, това се считат за много лоши условия за изпитания и тук е много важно кучето точно да изпълнява указанията на хендлера. Ако кучето за определено време не може да намери и да донесе птицата ( по преценка на експерта се дават няколко опита), то се дисквалифицира. Всички донесени птици се оглеждат: ако птицата е силно надъвкана или повредена не очаквайте висока оценка за кучето, което я е донесло. Във Великобритания съществуват 4 основни типа изпитания за работни качества за ретривъри. Изпитанието за скорост представлява, донасяне на няколко пилета – чучела от полето или от вода. При това изпитание се засича времето на кучето , работещото най-бързо от всички получава награда. Обичайно наградата е неголяма сума пари или храна за кучета. Това упражнение не е много подходящо за млади кучета, защото те лесно нервничат или се превъзбуждат. Тестът за работни качества (working test) се организира от Ловните клубове. Кучетата се записват за този вид изпитание доста преди провеждането. Кучето трябва да намери и да донесе няколко чучела, ориентирайки се по зрение ( когато на кучето се позволява да види как хвърлят апортировъчния предмет), или по обоняние (апортировъчния предмет е скрит и хендлера със жестове и свирка управлява кучето при неговото намиране) За да се усложни задачата за изпитваното куче , апортировъчните предмети (чучела на птици) се хвърлят във висока и гъста трева. Експертът също може да поиска от помощника да хвърли няколко чучела едно след друго вляво и вдясно от кучето. Обезателно се прави проверка на способността на ретривъра да донася дивеча от вода, при това експертът може да помоли помощника да хвърли още един предмет, за да отвлече кучето от апортировката, а работещият ретривър не трябва да обръща внимание на допълнително хвърлената птица. Експертът решава сам доколко сложна задача да постави пред изпитваното куче изхождайки от това дали се състезава вече в “открит” клас или още е в графата “новобранци”. На победителя се връчва купа или розетка. Понякога такива изпитания се организират от производители на храна за животни или от списания- тогава победителите получават и парични подаръци. Последния и най-важен вид изпитание – това са полевите изпитания (field trial), които се провеждат във Великобритания само в Ловния сезон, където работните качества на ретривърите се проверяват в реални условия. Организационната подготовка за такива изпитания е много сложна. В тях могат да участват до 16 кучета в клас “новобранци” и не повече от 12 в клас “открит” (24, ако изпитанията се провеждат в 2 дни). Участващите стрелци могат да бъдат от 6 до 10. Полевите изпитания се провеждат по два начина. В единия случай участниците се движат през гората и подгонват птиците към ловците, които са наредени в полукръг и са готови за стрелба. Този вид изпитание е много сложен за съдиите , защото често птицата пада в гората или в храсти и докато един участник има възможност бързо да насочи кучето си, на друг се налага да претърси много по-обширна площ, което доста усложнява задачата му. При този вид изпитания съдят 3 до 4 експерта , така че на всеки от съдиите да се падат не повече от 2 кучета. Сред участниците се движи и помощник, който посочва номера на участника работещ в дадения момент. Съдията първоначално праща на апорт, кучето намиращо се от дясната му страна, след това кучето намиращо се от ляво. Ако дясностоящото куче не е могло да намери и донесе ловния трофей, а вторият ретривър го е направил, то първия участник се отстранява от състезанието. Дават се оценки от А+ (чиста апортировка) до С (пълан провал). Между тези оценки съществуват още А, А -, В+, В, В-. Ретривъра се дисквалифицира, ако лае или се дърпа, ако започне движение по претърсване без команда от хендлера, ако е извън контрол (тоест не обръща внимание на командите и свирката), ако дъвче птицата и я поврежда. Във втория случай изпитанието се провежда в открита месност, в поле. Участниците се движат на крачки и всеки път, когато простреляна птица пада, едно от кучетата ( по указание на съдията) отива да претърсва и донася. Тези състезания са по-зрелищни и интересни. Участващите в тях ретривъри трбва спокойно да се движат редом с хендлерите без повод, да не започват апортировката без команда, да се повлияват от гласова команда или свирка и да идват при хендлера при първо повикване. Основната сложност за хендлерите се състои в това, че не трябва да контролират всяко движение на кучето, а да му дават възможност да използва своето обоняние, зрение, ловен инстинкт в търсенето на дивеча. Ретривърите са създадени да работят и стараейки се да работите с тях, да ги тренирате – резултатите от вашите усилия ще бъдат удоволствие и щастие в очите на вашето куче, истински труженик. Полевите изпитания са грабващо зрелище, много собственици на ретривъри не си представят живота си без тях. Разбира се в нашата страна е много сложно да се организира подобие на такива полеви изпитания, но за нас е важно да знаем как трябва да работи ретривъра в полето и как трябва да възпитаваме нашите кучета, за да могат те да работят. В нашата страна най-често работната си диплома ретривъра получава като се изпитва неговата работа по кръвна следа. Тук не е важно какво животно е отстреляно - заек или глиган, важното е кучето без да се обърква да ви преведе точно по следата към крайната цел. Оценката се съставя по балова система, при която се отчита, доколко ретривърът добре хваща следата, точно върви по следата, не губи следата, не се бои от изстрела по животното. Националният ретривър клуб заедно с РФОС регулярно провежда изпитания за ретривъри по кръвна следа, за донасяне на дивеч и за лов на патици. За целта се организира колективен излет на кучетата и техните собственици извън града на езерото Круглое. Много ретривъри показват отлични резултати, но донасянето на дивеч далеч не владеят всички. На това влияе както наследствеността , така и неправилното и неумело възпитание на ретривъра още от ранната му детска възраст. За да се постигнат добри резултати трябва да се отдели време и средства от стопаните на лабрадори и голдъни за работа по лова заедно с ловци експерти от РФОС. Кучетата успешно преминали изпитанията се канят от експертите на РФОС да вземат участие в състезания. Националния Ретривър Клуб заедно с РФОС се стараят всячески да популяризират изпитанията и състезанията за ретривъри ( кръвна следа, патици, донасяне на дивеч) Ретривърите трябва да са не само екстериорно красиви кучета, но и със способности отлично да работят при лов. В противен случай ние постепено ще изгубим уникалните им работни качества. За изпитанията на ретривъри във Финландия автор Андрей Виноградов, Сдружение на развъдниците Гудквайт'с & Лойялхарт Преди своя разказ за изпитанията на ретривъри във Финландия, искам да направя уговорката, че нямам претенции да съставям някакво ръководство за действия в нашата страна, това не са даже правилата за провеждане на изпитанията за ретривъри във Финландия. Това е един действителен разказ на участвали многократно в изпитанията в тази страна. Вероятно моето повествование ще е интересно за тези , за които не са безразлични работните качества на техните ретривъри, още повече, че групата на ретривърите по начало се води на първо място като работна. Започвам с това, че полевите изпитания във Финландия , също както и в Англия, и в Америка и в много други страни не се базират на живи обекти на лова. Използват се само, или основно отстреляни птици и животни. В зависимост от сложността на някаква степен от изпитанията могат да се ползват и живи обекти на лова , но само като второстепенни, спомагателни елементи за оценката на някой качества на ретривърите. На мен са ми известни 3 степени на изпитания за ретривъри във Финландия: 1ва степен : Нарича се “Полеви тест” – при успешно преминаване на този тест ретривърите получават сертификат за полеви качества по международен образец ( очевидно този сертификат може да бъде преведен като “ С това куче може да се ловува”) и включва в себе си проверка по донасянето на птици и животни от вода и суша, отношение към изстрела,послушание, комуникативност с водача, активност при търсене на обекти, широта на претърсването и др известни на всички да кажем специалисти по изпитания провеждани в нашата страна. Доколкото аз разбрах Финландците не оценяват всички тези действия в някакви балове, а само със “ИЗПЪЛНЕНО” или “НЕИЗПЪЛНЕНО”. Всички без изключение точки от оценката се явяват прерогатив само на 1 съдия , той дава еднолична оценка за работата на ретривъра. В помощ на съдията за подготовка на работното пространство за изитите се назначават помощници – толкова на брой, колкото са необходими за провеждането. Доколкото аз разбрах съдията никога не се обръща към помощниците с молба да си кажат мнението за работата на ретривъра. Сега за самия тест Първо за 4-те пъти в които аз участвах със своите кучета никога не се тестваха повече от 14 кучета. Да се проведе тест на повече кучета е физичски почти невъзможно. Второ , в района на теста може да се намира само тестваното куче , неговия хендлер, съдията, помощниците и зрители без кучета в неограничен количество, но на разстояние не по близо от 10 метра от стартовото място на изпитвания ретривър. Трето тези зрители създават непроизволно всевъзможни провокации ( например не е забранено да се смеят, да говорят, да ходят или да тичат, да пушат и т.н но не трябва да отвличат вниманието на кучета от работата му , викайки името му и други известни на всички кучета дразнители – като например да ядът нещо много ароматно и вкусно.) Кучето и хендлера се канят в района на изпитанието от зоната отстоящана 100 метра с продължителен вик от помощника на съдията "Сэура Ва-а-а-а", което означава “Следващия”. Кучето трябва спокойно да ходи до крака на хендлера без завои и подскоци към водата. В тозимомент кучето е само на 2-5 метра от водата, но трябва да се удържи, макар и със свален повод. Помощника – не знам защо винаги момиче , застава на стрелкова позиция , кряква по патешки, стреля във въздуха с халостен патрон, след това хвърля колкото се може по на далеч ( никога не се получава на повече от 10 метра) голяма чайка( при нас нямаме такива по килограм и половина) През това време хендлера трябва да насочва вниманието на кучето към гореописаните действия на помощника. Съдията стои точно да вас и на чист финландски казва “Може” В този момент кучето трябва мълниеносно да влезе във водата , желателно със скок и да донесе чайката задължително в ръцете ви. След това донесената чайка се дава на друг помощник с лодка, той отплава на 50-70 метра. Помощницата отново стреля, лодкаря кряква и хвърля чайката колкото се може по-далеч. След това замира. Съдията казва “Може” и кучето влиза във водата. Плува бързо и право към чайката (да се направлява кучето може само при старта), донася отново задължително в ръцете. Теста на донасяне от вода завършва. След това съдията внимателно оглежда чайката дали не е повредена от зъбите на кучето. Ако дивеча е повреден съдията е в пълното си право да отстрани кучето от по-нататъшни изпитания. Веднага след водната част на брега в крайбрежната гора, която трябва да е типична за страната, или поне за ареала на провеждане на теста ( навярно и това е национална особеност, която трябва да се отчита при провеждане на изпитанието), се провежда изпит за търсене на дивеча и донасяне по суша. За това в ареал от 70 на 70м се разпределят 5 птици( в дадения случай врани)Този ареал не се променя за времето на протичане на теста и тук работят всички изпитвани с кучетата си. Тук трябва да направя малко отклонение. Изниква логичния въпрос: “ Няма ли да се окажат първото или последното куче в неравностойно положение при търсенето на дивеча? Нали този ареал ще бъде осезателно изпотъпкан от кучетата, преброден от помощниците и целия нахвърлян в събираемите предмети на лова? За себе си реших така , разбира се за първия е най-леко, но ако първото куче и последващите го не са във форма? Ако всички кучета са още на старта моето ще ходи по мириса на дивеча ( така може да работи), иначе ще ходи по свежи кучешки следи ( така не може да работи) Извода е, че използването на един ареал за всички кучета води до положителни и отрицателни моменти при работата с кучето при претърсване. Кучето се води до изходната позиция на повод( послушанието през цялото време се наблюдава от съдията) на изходната позиция сяда и задържа тази поза и при снемане на повода. Съдията командва “Внимание” помощницата стреля, хендлера указва посоката на кучето, помощницата хвърля враната, съдията командва “Може”. Първата врана по която уж са стреляли и която кучето е трябвало да види се намира на не по-близо от 20 метра от кучето. Хендлера показва направлението за търсене и кучето хуква да търси. Съдията стои до хендлера, в ареала за претърсване се намира само още един помощник. Помощникът вдига ръка или крещи, ако не се вижда , когато дивеча е намерен. След този вик хендлера може да повика кучето със свирка, кучето трябва да донесе враната и да я даде в ръцете на хендлера, а на свой ред хендлера трябва да я предаде на съдията за оглед за евентуални увреждания.(Тази процедура се повтаря при всеки апорт за това повече няма да я споменавам) Хендлерът поставя кучето седнало редом както и първия път, съдията командва “Може” и ако той намира за нужно , показва на хендлера посоката за претърсване, хендлера указва посоката на кучето само един път и кучето тръгва да търси. Така се отработват всичките 6 птици. Ако съдията смята, че по всички показатели кучето работи показателно, теста може да се смята за преминат още след третата птица, ако не –търсенето продължава. Допуска се не повече от три пъти кучето да се върне без врана, след това кучето се отстранява от теста , отстранява се също и ако е работило повече от 15 минути (по решение на съдията) или след втория отказ да търси. Успешно преминалите претърсването и донасянето на птици в ареала ( а това всеки път са неповече от 5-6 кучета) следобеда преминават на втори етап от теста – “Работа по следа” Преди четири години това беше “Кръвна следа”, когато кучето трябваше да ходи на дълъг (12 метров)повод и без да бъде управлявано по време на търсенето. Сега кучето работи свободно без повод и не по кръв , а по мирисна следа, но също както и преди по заек. Преди кучето трябваше просто да го намери , а сега да го намери и да го донесе на хендлера., който стои но изходната позиция “Работа по следа” се провежда встрани от водата в типичен за страната участък от гората. Помощникът провлачва заека от неговото импровизирано леговище на 10 метра от някакъв импровизиран път, където разчиства площадка с диаметър 0,5 и в центъра на тази площадка поставя заека. Следата се провлачва отделно за всяко испитвано куче на ново място, убития заек е на въже, влачи се около 300 м с два прави ъгъла без да се пресичат утъпкани пътеки( помощника задължително е обут в гумени ботуши) На изходна позиция трябва да се намира само едно куче, хендлер, съдия – останалите кучета не трябва да са на по-близо от 100 метра. Съдията командва “Може”, хендлерът с кучето на повод отива към указаното от съдията “ заешко леговище” показва го на кучето и сваля повода давайки команда “Търси”. Кучето тръгва да търси, хендлера остава на място и мълчи по време на цялото търсене. Съдията стои на пътя и не влиза в гората, помощниците в гората следят за движението на кучето, при намиране на на дивеча сигнализират на съдията , той дава знак на хендлера за прибиране на заека и сега хендлера може да сигнализира със свирка. Донесения заек, който може да тежи и 5-6 килограма ретривъра трябва да даде в ръцете на хендлера. За изпълнение на тази част от теста съдията дава обичайно до 10 минути. Кучето се отстранява, ако не успее да намери дивеча за това време, ако два пъти откаже да търси, или ако повреди заека със зъби. По всички тези показания са възможни и еднолични поправки от съдията , често в поощрение на кучето. Въобще трябва да кажа, че често съдииството наред със строгата принципност, в разумни предели се притича на помощ на по-бавно работещите или на тези направили някакви грешки. При оценката на “Работата по следа” съдията не обръща внимание на това , как е намерен заека: точно по следата или по прав път, спазвани ли са правите ъгли и т.н Оценява се само резултата “Заека е донесен “ или “Заека не е донесен” Това е , един такъв преминат тест сега дава на това куче да стане шампион на Финландия плюс резултата на сертифицираните изложби. Без тази проверка на работните качества кучето не може да бъде шампион – същото важи и за Руски кучета, които не са минали финландския полеви тест, дори и при наличие на наше Русийско шампионство или наш международен сертификат за полеви изпитания. Статията е превод от руски http://labrador.retriever.ru/russian/work/trial.htm#hunt
Ответов - 21
upwardstar: mnogo mi se svidja ovaj tekst!
Alb: Още една интересна тема изрових от архива...
Alb: Тъй като в един друг раздел се повдигна темата за работните изпитания, ще копирам тук някои от мненията, касаещи работните качества и изпитания за породата. ОТ ТАЗИ ТЕМА vater пишет: ........ п.с. Мисля, че важната задача пред вас е повече да популяризирате породата сред ловците, да ловувате с кучетата, да привличате ловци за членове в клуба и да провеждате повече работни изпитания. tatjana_hr пишет: ...... Едва ли ще популяризираме много породата сред ловците, но другото е по-важното. По-важното е нашите хайвани да правят това, за което са създадени Или поне отвреме-навреме Alb пишет: ....... Това е един малко особен и деликатен въпрос. Не всеки може или иска да е ловец, т.е. не е толкова просто "да ловуваме с кучетата си", Васко. Породата е достатъчно полулярна за ловците по света, а дали ще успеем да я популяризираме повечко и тук, сред Българските ловци и аз малко се съмнявам, но мисля, че има направени някакви стъпки вече по въпроса. Важно е според мен, никога да не забравяме за едно от основните предназначения на тази порода. С други думи, поне трябва да сме сигурни, че лабрадорът, който виждаме на изложба и който евентуално ще се развъжда, има необходимия вид и структура, за да върши работата на полето и във водата. А за да сме сигурни, че има вродените качества за това, май пак опряхме до тестове и работни изпитания. Обаче това вече си е офтопик. Може да отворим тема на друго място и обсъдим работните изпитания и имат ли те почва у нас. tatjana_hr пишет: ...... Според мен, работните са задължително условие за добрата селекция Все пак и в стандарта си пише: "КЛАСИФИКАЦИЯ НА F. C. I.: Група 8 Ретривъри, Кучета със стойка (птичари), Водни / апортиращи / кучета Секция 1 Ретривъри С работни изпитания. " Нямам нищо против изложбените кучета (напротив, много им се кефя!), но-о-о-о-о всяко от тях трябва да си мине през работните за съответната порода Не е важно с какъв резултат, а е важно кучето да разбере каква аджеба му е задачата А колкото до това, че Alb пишет: цитат: не е толкова просто "да ловуваме с кучетата си" мисля, че е просто, дори приятно. В смисъл - няма нужда всеки да става ловец, за да ходи на лов. Аз ходя предимно без пушка. За мен е разходка, а за кучето - кеф и смисъл в живота му. Пък и не е задължително да не се пропуска излет
Alb: Когато търсих подходяща тема, в която да копирам мненията от другата тема, попаднах на горната интересна и полезна статия, която смятам, че касае точно това, което обсъждахме там. Имам да направя няколко коментара относно следните неща. Иглика пишет: Ретривърите се отнасят към работните породи. Това предполага наличие при представителите на породата на работни качества , които могат да бъдат проверени на работни изпитания. В Европейските страни например без диплома от работен изпит един ретривър не може да получи титлата Шампион на конкретната държава. Международния работен сертификат пък е задължителен за получаването на титлата Интершампион. Напоследък все по-голямо внимание започва да се обръща точно на работните качества на ретривърите. Водещите развъдчици са обезпокоени от това, че кучетата от някой шоу-линии стават все по-тежки и по-непригодни за работа. Водещите развъдници осъществяват специални програми за тренировка, която да поддържат работните качества на техните кучета..... Не знам кои Европейски страни са имали предвид в тази статия, но само в някои НЕ може да се получи титлата Шампион, без да бъдат проверени на работни изпитания. От тези, които аз знам (поправете ме, ако греша) – в Сърбия е задължително, също и в Дания, но не се сещам за други държави, в които да е задължително. В много Европейски страни работните изпитания не са задължителни за даване на титлата CH (шампион). Примерно в Швеция, затова има една подробност, когато се пишат титлите на кучето, че ако е само шампион по красота се слага в скобки след титлата му едно (U). В Италия, също не е необходимо работен сертификат за шампионска титла, въпреки че е една от най-трудните страни за тази титла с други изисквания. Затова, някъде има разделение и едно е „Работен Шампион” – това е когато кучето е печелило на различни работни изпитания необходимите титли, а друго е „Шоу Шампион” или шампион по красота. В Русия, Полша, Румъния, България, със сигурност знам, че работните изпитания не са необходими за титлата CH. Ако някой има още инфо по въпроса или аз бъркам някъде, нека ме поправи. Колкото до титлата Int Ch (интернационален шампион), съгласно правилата на FCI, Лабрадор Ретривърът е сред породите “с работни изпитания”, както е и цитирала Татяна по-долу Стандарта. Затова и изискванията за тази порода са освен съответните титли от международни изложби (CACIB), да има и работни изпитания, без това да е задължително. И при това положение става International Beauty Champion или Champion International de Beaute (на френски) или Международен Шампион по Красота (бих го превела аз на български). Следното са трите възможни Интернационални титли на FCI за всички породи ◊ C.I.B. (International Champion of Beauty for breeds not subject to a working trial), т.е. Интер Шамп по Красота за породи без работни изпитания ◊ C.I.B. (International Champion of Beauty for breeds subject to a working trial), т.е. Интер Шамп по Красота за породи с работни изпитания - за тази титла се изисква международен сертификат от работни изпитания ◊ C.I.E. (International Show Champion for breeds subject to a working trial), Интер Шоу Шампион за породи с работни изпитания - за тази титла не се изисква сертификат за работни изпитания Отделно има титла за International Working Champion, когато кучето е печелило работни състезания в различни държави (CACIT) И друго е титлата International Working and Beauty Champion Всички тези правила на FCI не са случайни. Също и не случайно в Стандарта на породата се споменават и работни изпитания. tatjana_hr пишет: Според мен, работните са задължително условие за добрата селекция Все пак и в стандарта си пише: "КЛАСИФИКАЦИЯ НА F. C. I.: Група 8 Ретривъри, Кучета със стойка (птичари), Водни / апортиращи / кучета Секция 1 Ретривъри С работни изпитания. " И нещо друго. tatjana_hr пишет: Нямам нищо против изложбените кучета (напротив, много им се кефя!), но-о-о-о-о всяко от тях трябва да си мине през работните за съответната порода Не е важно с какъв резултат, а е важно кучето да разбере каква аджеба му е задачата Тук искам да кажа, че според мен не е коректно кучетата да се делят на изложбени и работни, освен ако не говориш за онези специални работни линии, при които се прави целенасочено развъждане и селектиране за работа. Мила даже е дала един линк към такъв развъдник в другата тема и е споменала „другия тип лабрадори”. Milla пишет: Не съм сигурна. http://www.blackthorn.hu С удоволствие бих се събуждала години наред с едно куче от този развъдник, знаейки какво може, но предпочитам другия тип, а могат и доста неща също. Искам да кажа, че ако забравим тези специални линии с работно предназначение, при едно добро селектиране, това че кучето не работи активно или не се ползва за лов, не значи, че то няма или не може да предаде тези качества.(според мен) Едно куче, което се обучи, тренира и яви на работни изпитания или ползва за лов е „доказано” и е добра реклама за развъдника и за породата. От друга страна, възможно е собственикът / развъдникът да няма възможност да работи усилено с кучето си или да ловува, но това не значи, че кучето не би било добро при едни такива обстоятелства. Затова и може би най-правилното е да се провеждат поне едни изпити за вродени качества. Те са елементарни и би трябвало всяко куче, без специална подготовка и дълги тренировки да може да ги мине. А за по-трудните неща и повечето работа, вече е въпрос на време, желание и възможности и не би трябвало да е задължително, (тук допълвам) но би трябвало да е пожелателно. Не искам да ме разбирате погрешно. Не се опитвам да се изкажа „ЗА” или „ПРОТИВ” работните изпитания, лова и т.н. Просто искам да споделя това, което мисля и знам по въпроса.
Milla: Alb пишет: От друга страна, възможно е собственикът / развъдникът да няма възможност да работи усилено с кучето си или да ловува, но това не значи, че кучето не би било добро при едни такива обстоятелства. И обратното!
Alb: Milla пишет: Alb пишет: цитат: От друга страна, възможно е собственикът / развъдникът да няма възможност да работи усилено с кучето си или да ловува, но това не значи, че кучето не би било добро при едни такива обстоятелства. И обратното! Да, съгласна съм.
tatjana_hr: Alb пишет: само в някои НЕ може да се получи титлата Шампион, без да бъдат проверени на работни изпитания. От тези, които аз знам (поправете ме, ако греша) – в Сърбия е задължително, също и в Дания, но не се сещам за други държави, в които да е задължително. Доколкото знам от сайта на Руския ретривър клуб - във Финландия също е задължително
tatjana_hr: Alb пишет: тук искам да кажа, че според мен не е коректно кучетата да се делят на изложбени и работни, освен ако не говориш за онези специални работни линии, при които се прави целенасочено развъждане и селектиране за работа. Не, нямам предвид тези линии. Честно казано, тези линии не ми харесват при нито 1 порода. Явно не си ме разбрала правилно за всяко от тях трябва да си мине през работните за съответната порода По-долу в същия пост си написала почти същото, което исках да кажа, а то е, че според мен кучетата задължително трябва да минават ИВК (изпит за вродени качества) и нека после си ходят само по изложби От една страна, ИВК е елементарно, но, от друга, се налага обучение на кучето, което е доста полезно за предаването нататък на качествата, заради които е създадена породата. Дано този пък се изразих по-ясно :)
Alb: tatjana_hr пишет: Доколкото знам от сайта на Руския ретривър клуб - във Финландия също е задължително Да, права си. Във Финландия също искат работни изпитания за титлата CH. tatjana_hr пишет: Дано този пък се изразих по-ясно :) Да, и аз съм казала почти същото. Интересно ми е само как, в някои страни, без да имат такива задължителни изисквания, как успяват пак да произвеждат кучета, които си имат всички вродени качества и се представят чудесно при обучение и работа на полето... А може би ние не сме достатъчно наясно с нещата (или поне аз). Аз лично, не съм сигурна какво се случва след няколко поколения, ако кучетата не са работили. Запазват ли се, загубват ли се тези им качества, наистина не смея да твърдя и не искам да споря. Това май е въпрос на един много голям дебат, в който мисля, че не е много добра идея да навлизам....
tatjana_hr: Alb пишет: загубват ли се тези им качества, загубват се Аз лично затова си търсех лаб, чиито родители и баби/дядовци са положили раб.изпити. И не защото съм имала намерение кучето да ловува активно (както и стана). Alb пишет: А може би ние не сме достатъчно наясно с нещата (или поне аз) А може би е просто страх от неизвестното или просто да няма излишни главоболия и т.н. (за другите причини не искам да пиша)
Alb: tatjana_hr пишет: От една страна, ИВК е елементарно, но, от друга, се налага обучение на кучето, което е доста полезно за предаването нататък на качествата, заради които е създадена породата. Добре де. Сега пак се замислих. И не приемай, че споря с теб специално. И в къщи си имам един такъв опонент, който ми прави остри забележки, че не съм толкова убедена в разни неща по тая тема. Нещо не ми звучи много убедително, че една подготовка за ИВК, колкото и време да коства тя, ще измени генетичните способности на кучето да предаде тези си качества по-нататък в поколенията. Все пак има случаи, в които куче се подготвя за месец, че и за по-малко и пак минава този изпит (не искам да споменавам случаите, при които и за толкоз не се обучава). ИВК неминуемо тества способности, но надали създава способности. Офф, знам, че е сложно и дълго за дискусии и спорове, то касае и генетика и др. неща... И знам, че при ловните породи, това е голяма тема... ама все пак. Ще потърся някои статии и различни мнения по въпроса. (за себе си най-вече)
tatjana_hr: Alb пишет: И не приемай, че споря с теб специално. дори и да спориш - няма лошо в спора Съгласна съм, че една лека подготовка за едно посредствено или постъкмено ИВК нищо не дава. Но, ако се приемат нещата по-сериозно и кучето се подготви добре, и се съди както трябва - тогава ИВК е проверка дали кучето има съответните за породата качества (които впоследствие който иска може да развие) или не. Казано с твои думи - ИВК тества има или няма - в това е смисълът на този изпит и затова се провежда до определена възраст. Плюс това, на ИВК може да установят неща, които не трябва да се предават нататък. Да речем, страх от изстрел - предава се на поколенията и кучета, които имат страх от изстрел, се изключват от разплод. А при работните вече е нужно по-сериозно обучение и повече тренировки. Както знаете, в Русия има различни степени на работни изпитания, което аз одобрявам. Според мен, за 1 градско куче не е непосилно, а за неговия стопанин не е кой знае колко трудно и скъпо да мине ИВК до определена възраст и после да покрие някакъв абсолютен минимум за работни. А който иска - да отива на по-сложни изпитания, или - защо не - на т.н. "майсторски". От нас самите си зависи какъв правилник за ИВК и за минимум в работните ще се приеме, защото няма задължителен правилник за породата (освен за международните състезания)
Milla: Чела съм за при хората, но със сигурност важи и за кучетата като живи организми, че при създаването на поколение имат значение много фактори, включително и придобитите в живота с опита способности, които се предават на детето в зависимост от възрастта и състоянието на родителите. Човек е изменял вълка докато в един момент го е опитомил. Клетките имат способността да запомнят и да се подновяват изцяло в организма на определено време, при човек за около 40 дни. Не е възможно да не се предава генетично житейски опит. А на човечеството е позната едва 3% от генетиката. Развъждането е чувство, не нещо логично. Важно е според мен да си познаваш много добре кучетата, да общуваш с тях, което включва и работа на полето. Има хора, които усещат кучетата и не им е нужна литература, за да общуват, има други, които колкото и да четат просто не го могат. И това е абсолютно нормално. Едно е кучето да носи радост в живота, друго е да бъде целият ти живот. И не говоря за команди, а езика на тялото, който е много по-интелигентен начин (отново според мен). За предаването на някои белези си трябва опит и поколения, но колкото и точно да се окажат предположенията, все още никой не може да каже със сигурност "Ей такова ще се роди". Това няма къде да се прочете и няма кой да ти го каже. И затова не са ни ясни още доста неща, но ще се изяснят надявам се :)
Petia: Alb пишет: ИВК неминуемо тества способности, но надали създава способности. И аз съм на това мненние.
tatjana_hr: Не виждам някой да твърди обратното :) Нали точно това е смисълът на ИВК - да се разбере кучето има ли нужните заложби или не. Ако ги няма, то не отговаря на стандарта на породата, пък ако ще да е неземно красиво. И точно затова за ИВК не е нужна кой знае каква подготовка, именно защото се проверяват Вродени качества. П.С. Като казвам "подготовка", имам предвид запознаване с дивеч, изстрел А "обучението" си е обучение, кучето вече не се "запознава", а учи.
Petia: Не е необходимо да се явиш на подобни изпитания, за да разбереш дали кучето ти има тези инстинкти.
tatjana_hr: да, но защо да не се явиш
Petia: Да не си организатор та е тази агитация? За теб, ще направя всичко, което кажеш!
tatjana_hr: с най-голямо удоволствие винаги - редови участник! Ето и въпросът ми, хипотетичен: проверяваш си кучето за вродени качества, но не се явяваш на тест. Как ще ме убедиш мен, най-обикновеният любител, че кучето ти има тези качества
Petia: Как ли убеждават Erica Jayes и др. водещи развъдчици, че имат едни от най- добрите лабрадори десетки години като не ходят за подобни проверки?! Да вземем да им организираме, а? А и една хартия НЕ ДАВА вродените качества!!!
tatjana_hr: да, хартията не дава, когато самата тя няма тежест. Но след като не е важна хартията - тогава защо са ни родословията - и те са хартия А колкото до неизвестния/та/ за мен Erica Jayes - сигурно прави нещо по въпроса. Но докато дораснем до неговото/нейното ниво.... много вода ще изтече
полная версия страницы