Форум » Всичко за породата лабрадор ретривър » Глави от енциклопедия ЛАБРАДОР » Ответить
Глави от енциклопедия ЛАБРАДОР
Иглика: Глави от енциклопедия ЛАБРАДОР издание на Royal Canin Под редакцията на Професор Доминик Гранжан – основен автор и научен координатор. Със съавторството на Франк Ейман – главен редактор на сайта www.aniwa.com. Със съавторството на екип от специалисти в съответните раздели. Морфология на лабрадора Зоологическа класификация на кучето Клас: Бозайници Подклас : Висши животни Раздел: Хищници Подраздел: Земни хищници Семейство: Вълци или Кучета Род: Вълци Вид: Куче – обикновено или домашно 2n = 78 хромозоми По своята морфология лабрадора се отнася към едрите гончеподобни кучета. В съответствие с класификацията на Френския ветеринар Пиер Менен всички кучета се делят на четири морфологични типа: - Вълчеподобни (Lupoides) – кучета с триъгълна форма на главата и заострени уши ( немска овчарка, белгийска овчарка) - Гончеподобни ( Braccoides) Кучета с висящи уши, широки муцуни и ясно изразен преход от челото към носа. ( Британски шпаньол, далматин) - Молосоподобни ( Molossoides ) – кучета обикновено с големи размери, с малки висящи уши, с масивна кръгла или квадратна глава и къса муцуна ( дог, пиринейска овчарка) - Борзойовидни ( Graioides ) – кучета с малки обърнати на зад уши, с дълга изящна глава, със слабоизразен преход от челото към носа, с тънки крайници. Кучетата също така се разделят на групи по размери По височина в холката Малки ( по ниски от 46 см ) Средни ( от 46 до 61 см) Едри ( над 61 см) По килограми Дребни ( под 10 кг) Средни ( от 10 до 25 кг) Едри ( от25 до 45 кг) Много едри ( над 45 кг) Частите на тялото при всички кучета имат еднакви имена. Предна част – включва глава, шия и предни крайници. Тяло – включва гръб, поясница, гръден кош и корим. Задна част – включва крупа, задни крайници и опашка. Козина и цвят: Разнообразие от цветови текстури Цвета на козината на лабрадора е еднотипен, съвсем прост, въпреки че в един цвят могат да се наблюдават незначителни изменения. Вариантите на цвета са: Черен ( плътен, еднотипен) Жълт ( от рижаво червено до светло жълто) Кафяв ( Шоколадов) При лабрадора се допуска малко бяло петно на гърдите. Любопитно е да спомена, без да изпадам в подробности за наследствеността, че при връзка между два черни лабрадора в някой случай може да се роди потомство от всичките три цвята! Части на тялото на лабрадора Глава 1 Челна зона 2 Теменна зона 3 Слепоочна зона 4 Зона на ухото 5 Зона на скулите 6 Зона на очите 7 Подочна зона 8 Носова зона 9 Шиечна част 10 Дъвкателна зона Шия 11 Ларинкс зона 12 Околоушна зона 13 Горна част на шията 14 Средна част на шията 15 Долна част на шията( зона на трахеята) 16 Предлопатна зона Гръден кош 17 Междулопатна зона 18 Зона на гърба 19 Поясня зона 20 Зона на лопатките 21 Зона на предгърдието ( издаване на гърдите) 22Зона на гърдите 23 Зона на ребрата 24 Зона на плаващите ребра Коремна област 25 Зона на мечеобразния хрущял 26 Зона на страничната повърхност на коремната област 27 Зона на пъпа 28 Под чревна зона 29 Зона на перинеума 30 Област на препуциума Тазова област 31 Зона на кръста 32 Зона на опашката 33 Зона на седалищния мускул 34 Зона на сляпото черво 35 Седалищна зона Предни крайници 36 Зона на раменно-лопатната сглобка 37 Раменна зона 38 Област на триглавия мускул на рамото 39 Лакътна зона 40 Пред раменна зона 41 Зона на китката 42 Глезенна зона 43 Зона на пръстите 44 Зона на ноктите Задни крайници 45 Зона на тазобедрената става 46 Зона на бедрото 47 Зона на коляното 48 Под колянна област 49 Под бедрена зона 50 Зона на скакателната става 51 Зона на подбедрицата 52 Зона на пръстите Глава на лабрадора 1 Носна гъба 2 Ноздри 3 Гръбче на носа 4 Преход от челото към муцуната 5 Очи и зона на орбитите 6 Чело ( фронтална област) 7 Теменна зона 8 Ушна мида 9 Ухо 10 Слепоочие или зона на слепоочието 11 Околоушна зона 12 Шия 13 Гърло 14 Дъвкателна зона 15 Сгъвки на устните 16 Горна устна Части на тялото Тялото на кучето може да се опише по зони, всяка от които съответства на на определен анатомичен участък.Разделят се 52 зони. На основата на тяхната оценка съдията потвърждава породността на кучето при оглед или съдията на изложба може да направи заключение за всяко представено куче и да обясни своето решение на собственика му. Глава, Шия, предни крайници. Главата има голяма роля за запазване на равновесието. Главата може да е кръгла ( Кавалер Кинг Чарлз шпаньол), дълга ( борзой) или квадратна. Породите с дълга форма на главата най-често са остроноси, а при породите с квадратна глава челюстите са къси и силни ( най-много това се отнася за тези породи, които по начало са били селектирани за боеве) Различават се два основни дяла на главата: заден (черепната кутия в която е разположен главния мозък) и преден или така наречения лицев дял( където са разположени носните кухини и челюстите.Средната част на главата е разположена между очните ябълки. Разнообразието на съотношения череп муцуна позволява да се разделят кучетата на долигоцефали ( с дълга муцуна), брахицефали (Къса и сплесната муцуна) и мезоцефали ( междинния вариант на предишните две). Главата включва също и други зони не толкова очевидно изразени. От страни на главата зад очите е разположена зоната на слепоочията, долната граница на която минава по дъгите на скуловите кости на черепа , а та до голяма степен определя морфологията на главата. Околоушната зона се намира под ушите зад дъвкателната зона, а тя на свой ред пък се намира зад областта на бузите и е съвсем малка, като се има предвид голямата уста на кучето. Зад тилният израстък умерено изпъква в теменната област. Шията може да има кожни гънки наречени подвес ( думата подвес е на руски, става дума за висящи нагънати участъци неизпълнена кожа, може да се нарече гребен, но и това не е точната дума – бел. Прев.) Предни крайници в профил Предна част, Тяло и задна част. 1 Носна гъба 2 Гръбче на носа 3 Очи 4 Ухо ( ушна мида) 5 Шия – горна част 6 Лопатка 7 Холка 8 Гръб 9 Поясница 10 Крупа 11 Опашка 12 Бедро 13 Коляно 14 Подбедрена част 15 Скакателна става 16 Подбедрица 17 Зона на перинеума 18 Препуциум 19 Страница ( коремна стена) 20 Корем 21 Рамо 22 Шия, долна част 23 Буза 24 Уста 25 Лакът 26 Пред рамо 27 Зад глезенна част 28 Лапа ( пръсти) 29Нокти 30 Гърди 31 Раменно лопатна сглобка 32 Ребра 33 Гърло 34 Зад тилен израстък 35 Седалищна част 36 Лакътен израстък Шията има формата на пресечен конус, диаметъра на който на нивото на гръдната зона е по-голям от колкото от страната на главата.Шията завършва в холката и образува с гърба по-голям или по-малък тъп ъгъл. На шията се обръща голямо внимание при оценка на екстериора на кучета. Тя влияе на постава на главата и на равновесието, защото регулира центъра на тежестта на животното. Комплекса глава шия, това е противовеса, осигуряващ равновесието на тялото, което е много важно при движение( за това например когато главата и шията на кучето са притиснати до земята то не може да се вдигне). Шията плавно преминава в гърди. Положението на шията се сменя според типа движение – повдига се при тласък и се протяга напред при приземяването. Предните крайници, като правило са дълги и леко стеснени от страни. Рамото има леко наклонена форма, наклона върви от горе , надолу и назад. В горната си част рамото граничи с лопатката, а в долната с пред рамото, като образува лакътя, който заедно с рамото е подвижен спрямо гръдната част.Двата средни пръста са дълги и масивни в сравнение с двата странични. Възглавничките на лапите са образувани от по-дебел роговичен слой на кожата имат изпъкнала и леко окръглена форма. Ноктите са извити рогови продължения на пръстите. Те не трябва да докосват земята при стойка.
Ответов - 3
Иглика: Постав на крайниците Постав на крайниците това е тяхното положение относно хоризонтална повърхност. То оказва голямо влияние на горната линия, а следователно и на общото впечатление от движението на лабрадора – от него зависят максималните физически възможности на кучето в спортни дисциплини. Постава определя оптималния избор на точки на на опора и правилното разпределение на тежестта на тялото върху крайниците. Постава на крайника се смята за правилен, ако преминаващата през него ос е съвсем вертикална. Всяко отклонение от вертикалата води до изключително натоварване на ставата на лапата тоест и към амортизация на ставата, сухужилията и връзките( което е сериозен недостатък за работните кучета) от тази гледна точка постава на крайниците има не само естетическо значение. Когато крайниците на кучето стоят напред и назад от вертикалата ( става дума за преразтегнато куче).неговата гръбно поясна част изпъква, а гърба пропада. Ако при това и предните крайници се изкривяват то такова куче се нарича куче със седло ( седлогърбо). Ако крайниците на кучето са сближени един към друг, прибрани под тялото му, то гърба си извива нагоре. Често се среща завъртяни задни крайници, което е естествена тенденция, или пък по-големия проблем, който представляват косо поставените лапи. Постав на крайниците на кучето гледан от страни. 1 Правилен постав 2 Заден постав 3 Преден постав 4 Стърчаща китка 5 Прибрана китка 6 Дълъг глезен 7 Отвесен глезен 8 Предно изместване на задните крайници 9 Свободен постав 10 Прав постав 11 Сабловиден постав Постав на предните крайници Вид от страни Вертикалната линия пусната през центъра на рамото трябва да минава през средата на ходилото на крайника и да е допирателна отпред в китката. Ако вертикалната линия минава напред говорим за заден постав, ако вертикалната линия минава назад говорим за преден постав. Ако китката се намира видимо напред от вертикалната линия говорим за стърчаща китка и обратно, ако китката се намира назад такъв постав се нарича прибран. Ако вертикалната линия е разположена далеко назад зад възглавничките то казваме, че кучето има дълъг глезен, ако пък вертикалната линия почти докосва ноктите то кучето има отвесен глезен. Вид отпред Вертикалната линия спусната от върха на лопатката трябва да разделя на равни части пред рамото, китката, глезена и ходилото. Предните крайници трябва да бъдат успоредни до колкото това е възможно. Косо поставени лапи Лактите са обърнати на страни, а глезените и лапите са обърнати навътре. Завъртяни лапи Лактите са обърнати към тялото, глезените и лапите са обърнати навън. Косия или завъртяния постав могат да започнат от всяка част на крайника. Стеснен или широко отворен постав Постава на предните крайници е наклонен и се събира или разделя в точките на опорите( Да не се бърка с широк или тесен постав, когато крайниците са успоредни). Ако са събрани само глезените , говорим за Х образни крака, ако се разделят навън от вертикалната линия на постава говорим за криви крака при кучето. Особен тип постав е лирообразния характеризиращ се с обърнати на страни пред рамене. Постав на предните крайници 1 Правилен постав 2 Завъртяни лапи 3 Косо поставени лапи 4 Стеснен постав 5 Широко отворен постав 6 Бъчвовиден постав ( косо поставени лапи) 7 Изкривени пред раменни части Предна част Правилен постав в ляво Широко отворен постав в средата Косо поставени лапи от дясно От ляво нормална лапа От дясно твърде дълъг глезен Постав на задните крайници – вид от страни При нормален постав подбедрицата трябва да е разположена перпендикулярно на земята. Вертикалната линия спусната от тазобедрената става трябва да минава през средата на стъпката на лапата. Предни сбутани със задните крайници Това се получава когато задните крайници на кучето се намират пред вертикалната линия. Ако се намират зад нея то тогава говорим за свободен или разтегнат постав. Той не се смята за дефект защото такова положение е естествено. Ако сглобката на подбедрицата и коляното образува малък ъгъл се говори за сабловиден постав( не знам дали е точно такъв превода на български има се предвид постав като сабя), в противен случай за прав постав. Вид отзад Вертикалната линия минаваща през основата на седалищния израстък и скакателната става разделя подбедрицата на две части. Когато при кучето има събиране или раздалечаване на нивото на долната част на крайниците, се казва, че те са стеснени или широко отворени, не трябва да се бърка с широк и тесен постав. Когато крайниците са извити навън, то коленете и лапите се разделят, а петите в областта на скакателната става се събират. Ако крайниците в скакателната става са завити навътре, то постава е кравешки, ако коленете и краищата на лапите се събират, а петите се раздалечават говорим за косо поставени лапи. Постав на задните крайници 1 Правилен постав 2 Стеснен постав 3 Широко отворен постав 4 Сближени скакателни стави 5 Широко отворени скакателни стави 6 Кравешки постав 7 Косо поставени лапи Задна част Правилен постав в ляво Кравешки постав в дясно Гърди Гърдите представляват предната повърхност на гръдния кош и се различават по дълбочина, ширина и положение спрямо предните крайници. Гърдите имат почти квадратна форма при френския булдог и формата на арка при английския. Горна линия, гръден кош и коремна част на тялото. Горната линия се формира от гърба и поясницата. При кучетата с тяло средна дължина тя е почти хоризонтална, малко провисва при младите кучета и се изгърбва при кучета със събрани крайници. В профил гърба представлява права или хоризонтална линия и може леко да се спуска към задната част на тялото. Той може да има малка извивка при кучета с дълго тяло. Поясницата продължава линията на гърба и като правило е по-широка от него, при лабрадора поясницата е къса и мощна. Крупата е продължение на поясницата. Тя има наклон в по-голяма или в по-малка степен се извива, но при поглед отгоре винаги трябва да има правоъгълна форма.Горната линия завършва с основата на опашката. Гърди. Образуват се от добре заоблен гръден кош който включва 13 двойки ребра. Дълбоките гърди трябва да са дълги ( от раменно лопатната сглобка до последното ребро) и представляват 2/3 от дължината на тялото на кучето. При лабрадора гърдите са широки и кръгли. Гръдната кост е разположена отдолу на гръдния кош под формата на дъга с голям радиус. Гърдите включват в себе си пространството за сърцето и белите дробове, за това трябва да са достатъчно широки при кучета, подложени на големи физически натоварвания. Коремната част ( коремна кухина) е разположена зад диафрагмата. В нея се намират жизненоважни органи ( слезка, отделителна, храносмилателна системи)Страничната част на коремната стена е леко изпъкнала, нейната дължина зависи от размера на кучето. Трудно е да се обозначи страничната повърхност на коремната стена, защото тя плавно преминава в корема. На долната част на коремната стена при женската са разположени млечните жлези, а при мъжкия отзад препуционалната торбичка. Задни крайници и опашка. Задните крайници са дълги и по-масивни от предните. Бедрата обикновено са мускулести. Коляното е разположено на връзката между бедрото и под бедрената част, които имат издължена и наклонена форма.Скакателната става отделя под бедрената част от подбедрицата, която е насочена от горе надолу и леко напред.От нейната вътрешна страна понякога може да се види „допълнителен пръст”. Задната лапа, като правило е малко по-къса от предната. Опашка – характерен признак за породата, различава се по дължина , форма и постав. Опашката може да е във вид на пръстен ( шпиц), дълга с гребен ( сетер) или къса ( териер). Кучетата при които няма опашка по рождение Има кучета които се раждат без опашка и такива при които опашката е къса( бобтейла) . Постава на опашката може да бъде прав, хоризонтален или извит. За лабрадора казват , че при него опашката е като при Видра, с кръгло сечение, дебела с хоризонтален постав. Дължината на опашката се смята за нормална, ако края на опашката достига скакателната става. .
Иглика: Очи Разстоянието между очите значително се променя в зависимост от породата на кучето; разположението на очите определя ширината на зрителното поле. Очната ябълка има различна дълбочина на закрепване в очната ямка ( например изпъкналите очи на мопса). В разрез окото може да бъде кръгло, като при пойнтерите, бадемовидно ( като капчица) , като при овчарките и северните кучета. Изражението на очите основно зависи от техния поглед, той трябва да демонстрира живот , откритост и мекота. Очите на лабрадора са със среден размер, леко бадемовидни, изразяват добрия характер присъщ на тази порода. При кучетата има два отчетливо видими клепача – горен и долен. Те трябва да са тънки, добре отворени, с изразена пигментация и с мигли накрая. Външната страна на клепача се състои от кожа, покрита с косъмчета, вътрешната им част се нарича конюктива – слизеста обвивка с бледо розов цвят. Под горния клепач е разположена слъзната жлеза, която изработва слъзен секрет, който овлажнява роговицата. Във вътрешния ъгъл на очите между клепачите е разположен слъзния канал, който се оттича в носната кухина. При кучетата има също и трети клепач, който представлява мигателна ципа скрита под долния клепач. Той изпълнява ролята на „врата” за окото, като предпазва неговата повърхност от нееднородни частици. Цвета на очите зависи от пигментацията на ириса. Предпочитан е кафявия цвят. Той говори за пълно органично равновесие. Въпреки това се срещат очи във всякакви оттенъци, до плътно черно. Много светлия ирис ( рибешко око) е нежелателен и разваля дори и много красиво куче. Цвета на окото не винаги съвпада с цвета на козината. При светъл еднотипен цвят, очите могат да са тъмни, както например при самоеда ( в съответствие със стандарта те би трябвало да имат черни очи) При кучетата със сиво син цвят или мраморен цвят , като например ваймаранер очите могат да бъдат светли. По време на различните жизнени цикли цвета на очите на кучето може да се променя.При лабрадора цвета на очите винаги е кафяв или светло кафяв независимо от цвета на козината. Когато двете очи са в различен цвят това се нарича хетерохромен цвят. Това явление е много разпространено, но нежелателно ( допустимо е при сибирското хъски) Понякога ириса губи своята пигментация и става частично или напълно белезникав ( белоочие ). Този дефект често се среща при трицветни кучета или такива пъстри на цвят. Той може да обхване едното или и двете очи ( не трябва да се бърка белоочието с оцветяване на окото в друг цвят например синьо при сибирското хъски). Кучетата с такъв дефект не трябва да се използват в развъждането. Очите могат да имат и други дефекти, например катаракта ( потъмняване на лещата), ентропия ( обръщане на мигла). Среща се и глаокома в резултата от повишено вътре очно налягане ( при което размера на очите не се увеличава) и астрабизъм – разделяне на зрителните оси ( кривогледство). Зъби на лабрадора При възрастния лабрадор има 42 зъба, от тях 20 се намират на горната челюст, а 22 на долната. Разположени по определен начин те образуват зъбната дъга – denture. Този термин не трябва да се бърка с термина dentition, обозначаващ пробива на зъбите в различните етапи от живота на животното. Зъбите са твърди костни образувания, те играят важна роля в организма: с тяхна помощ се осъществява хващането, разкъсването и раздробяването на храната. Кучетата се отнасят към клас бозайници, при които зъбите изпълняват различни функции. При кучетата само моларите са постоянни, а резците, кучешките и премоларите се сменят от млечни с постоянни. Формулата на зъбите за всяка половинка челюст е такава: Резци ( I ) 3/3 Кучешки ( С ) 1/1 Премолари ( РМ ) 4/4 Молари ( М ) 2/3 Тази формула може да се променя в зависимост от породата ( къса или дълга муцуна) Редица горни зъби в ляво и редица долни зъби в дясно. I резци, С кучешки зъби, 1 слаборазкъсващи, 2 разкъсващи, 3 постразкъсващи . Резци – горните са по-масивни от долните – започват от центъра и се наричат: предни, средни и крайни.Кучешките имат формата на конус и са по-тънки и тесни при бебетата. Моларите и премоларите се наричат: слаборазкъсващи, разкъсващи и постразкъсващи. Зъбна редица вид от пред - резци I резци, С кучешки Формулата на зъбите при бебетата изглежда по следния начин: Резци ( I ) 3/3 Кучешки ( С ) 1/1 Премолари ( РМ ) 3/3 Кученцата се раждат без зъби. На 20 тия ден след раждането започват да пробиват млечните зъби. Последователността на появата на зъбите е такава: в края на третата седмица пробиват кучешките, след това премоларите РМ3 и РМ4, към края на 3та, 4 та седмица, средните резци, предните и последни крайните, премоларите РМ2. Премоларите РМ 1 са постоянни и пробиват на 4 месечна възраст. Във възрастта от 3 до 5 месеца се осъществява смяната на млечните зъби. Първите ( млечните ) зъби в резултат от резорбцията ( разграждане ) на корените им падат и на тяхно място порастват постоянните. Първите молари, а също постоянните резци и кучешки се появяват 4 ти 5 ти месец, долните молари М2 на 5 месеца, а горните молари М2 и премолари на 5-6 месеца, последните молари на 6-7 месеца. Зъбна редица - вид от страни ( показана е и скритата част на зъбите) верхние зубы - горни зъби нижние зубы - долни зъби При различните породи кучета смяната на зъбите се случва по различно време. Срещат се аномалии свързани с изменение на броя на зъбите. Зъби в повече от нормалното се срещат рядко, недостатъчен брой зъби се среща по-често и може да стане причина за дисквалификация на кучето. Липсата на някой молари е често срещано явление. Функционалната значимост на зъбите се увеличава от кучешките към задните молари, за това не много необходимия първи премолар РМ1 често липсва. Случва се особено при дребните породи да липсват един или два резеца. Редиците от зъби на горната и долна челюст влизат една в друга, при това не бива да има разместване от едната и от другата страна. Горните резци частично припокриват долните. В случай, че горната челюст излиза напред говорим за прогения. Обратно, когато напред излизат горните резци говорим за прогнатия. Видове захапки Най-горе правилна захапка По средата прогнатия най-отдолу прогения По зъбите може да се определи възрастта на животното. При младите кучета резците имат тридялова коронка, наречена трилистник. С възрастта резците първоначално се заравняват ( снижават средния дял), а след това се изтриват ( изчезват) всичките три дяла. По този начин възрастта на кучето може да се определи по таблицата за развитие на зъбите. Еволюция на зъбните редици в зависимост от възрастта на кучето месяц - месец год - година после 4 лет - след 4 годишна възраст При кучетата има и заболявания на зъбите. Образуването на зъбен камък зависи от отлагането в основата на зъба на соли на калция съдържащи се в слюнката. Зъбния камък предизвиква оголване на корена на зъба и като последствие гингивит ( възпаление на венците) Жълтите зъби се появяват при престарелите животни и при много сериозно болните, които имат нужда от лечение с дълги курсове антибиотици. Декалцификация на зъбния емайл също може да бъде предизвикана от някой болести. Кариес се среща рядко, тъй като зъбния емайл при кучетата е много здрав. Зъбни фистули ( кисти) се образуват в резултат от некроза ( умъртвяване ) на алвеоларната стена и предизвикват абцеси. Закъснялото падане на млечните зъби може да попречи на порастването на постоянните зъби.
Иглика: Физиология на кучето Опорно двигателен апарат на лабрадора Скелета на кучето, това е неговата основа, неговата носеща конструкция. Той се състои от кости съединени по между си със стави. В зависимост от това какъв обем на движение осигуряват се различават няколко вида стави: едните са съвсем неподвижни ( като костите на черепа), други правят възможно движение в три измерения ( връзката между черепа и гръбначния стълб). Подвижността на скелета се постига с помощта на напречно набраздени мускули, прикрепени със сухожилия към костите, тяхното съкращение задвижва костите на скелета едни спрямо други, като например при сгъване и изправяне. Съкращенията на мускулите се регулират от нерви посредством Централната нервна система: Малкия и големия мозък контролират произволните движения, гръбначния мозък рефлекторните. Невроните контролиращи двигателната функция на скелета се наричан моторни и са различни от сензорните неврони, които предават информацията в мозъка. При кучетата се различават 4 основни алюра ( движения): ход, тръст, галоп и раван. Те прекрасно скачат и много добре плуват, което между другото зависи и от породата. Череп на лабрадора – вид от страни. 1 Горна челюст 2 Между челюстна кост 3 Носова кост 4 Долна челюст 5 Скулова кост 6 Челна кост 7 Слепоочна кост 8 Теменна кост 9 Зад тилна кост Скелет на лабрадора 1 Долна челюст 2 Предна част на черепа 3 Задна част на черепа 4 Шиен дял на гръбначния стълб 5 Гръден дял на гръбначния стълб. 6 Ребра 7 Поясен дял на гръбначния стълб 8 Тазова кост 9 Кръстова кост 10 Опашен дял на гръбначния стълб 11 Седалищна кост 12 Бедрена кост 13 Колянна чашка 14 Малък пищял 15 Голям пищял 16 Скакателна става 17 Подбедрица 18 фаланги на пръстите 19 Глезен 20 Китка 21 Лъчева кост 22 Лакътна кост 23 Гърди 24 Раменна кост 25 Лопатка Скелет и кости. Скелет. Оста на скелета е гръбначния стълб, който се състои от прешлени от различен тип. Към гръбначния стълб са закрепени 13 двойки ребра, 10 от които са съединени със стернума ( гръдната кост) и образуват гръдния кош. Черепа е свързан с първия шиен прешлен с атлант ( тук явно се има предвид някакъв анатомичен термин, или атлант е името на първия прешлен, защото атлант означава фигура на мъж, която подържа свод в архитектурата), който има вдлъбната форма. Той на свой ред е съединен със следващия осев прешлен, който осигурява въртенето на атланта заедно с черепа, така че главата да може да се движи около оста, образувана от тези два прешлена. Задни крайници - изтласкващата система на кучето. Те се съединяват с таза посредством тазобедрената става. Таза пък е закрепен към кръсцовия дял на гръбначния стълб със сложна система от връзки. Предните крайници имат основно ролята на опора при приземяването, свързани са с гръдния дял на гръбначния стълб с помощта на лопатка и свързаните с нея мускули. Скелет на лабрадора гледан отзад и отпред Костите представляват структура състояща се от калцифицирана фиброзна тъкан. Калцификацията става постепенно: от начало в процеса на развитие на плода, а след това в периода на растежа на кученцето. Тъй като периода на растеж на кученцата от едри породи е доста продължителен, трябва внимателно да се следи за съдържанието на калций в храната, за да се избегне неговата липса или излишък. Калция се съхранява в костите в продължение на целия живот на кучето и представлява неговия резерв, който се увеличава или намалява в зависимост от съдържанието на калций в кръвта. Това количество трябва да е постоянно за всяко животно. Централната част на костта е запълнена с костен мозък – гъбесто вещество изработващо червените кръвни телца. Напречен разрез на пръст 1 Първа ( проксимална ) фаланга 2 Сухожилие разгъващо мускулите на пръстите 3 Средна фаланга 4 Сухожилие сгъващо мускулите на пръстите 5 Периферна сезамовидна кост 6 Подкожна тъкан 7 Дистална ( периферна( Фаланга 8 Епидермис 9 Нокът Задна повърхност на предната лапа 1 Възглавничка на китката 2 Възглавничка на глезена 3 Възглавнички на пръстите 4 Нокът 5 Недоразнвит първи пръст Стави и мускули Ставите се различават по това какви движения осигуряват: спойките не допускат никакво движение ( костите на черепа), хрущялните сглобки дават много ограничено движение( големите кости на таза), истинските стави са повърхности покрити с хиалинови хрущяли и имат обща за двете части на ставата обвивка. Вътрешното пространство на обвивката е запълнено с гъста синовиална течност , която има едновременно хранителна и смазваща роля за хрущяла. Хрущялната тъкан на ставите е много уязвима, в случай на увреждане тя не се възстановява. От тук става ясно двойното значение на синовиалната защита. Ставната обвивка, често е обградена от фиброзна тъкан с многобройни връзки, които усилват стабилността на ставата. Ако ставните повърхности на костите не си съответстват една на друга, то между тях се разполага допълнителен диск или хрущялен менискус ( колянна става) Мускулите се състоят от множество съкращаващи се клетки, свързани по между си с мембрани, формиращи мускулните влакна. Краищата на мускулните влакна се преобразуват в сухожилия, които се закрепват към костите. Съкращаващите се клетки имат особен строеж, който им позволява да се свиват, което предизвиква съкращение в мускулите. Необходимата за това енергия се получава от кръвта, натрупва се и се преобразува на клетъчно ниво. Съкращенията на мускулите се контролират от нерви. Мястото на свързване на нервните и мускулните клетки се нарича моторна ( двигателна ) връзка. Това е сложна система позволяваща да се преобразуват сигналите постъпващи от нервната система в мускулни съкращения. По този начин мускулната система е тясно свързана с кръвообращението и нервната система. Повреждането на всяка от тези системи много бързо се отразява на състоянието на опорно двигателния апарат. Повърхностно разположени мускули при лабрадора 1 Околоушна жлеза 2 Под челюстна жлеза 3 Раменоглав мускул 4 Гръдноглав мускул 5 Трапецовиден мускул 6 Голям гръбен мускул 7 Мускули на коремната стена ( напречно коси мускули на корема) 8 Тазов мускул 9 Мускули на опашката 10 Мускули натягащи широката фасция на бедрото 11 Двуглав бедрен мускул 12 Полусухожилен мускул 13 Зад коленен мускул 14 Сгъвач на пръстите 15 Общо сухожилие на петата ( ахилесово сухожилие ) 16 Дълъг мускул разгъвач на пръстите 17 Преден мускул на големия пищял 18 напречни междуребрени мускули 19 Възходящ гръден мускул 20 Сгъвач на китката 21 Разгъвач на китката 22 Разгъвач на пръстите 23 Разгъвач на глезена 24 Двуглав раменен мускул 25 Гръдни мускули 26 Триглав мускул на рамото 27 Делтовиден мускул 28 Лопато подезичен мускул 29 Кръгов мускул на устата 30 Скулов мускул 31 Повдигач на носната гъба 32 Дъвкателен мускул 33 Кръгов мускул на очите 34 Слепоочен мускул
полная версия страницы