СТАНДАРТИ НА ПОРОДАТА (JANICE PRITCHARD) - Глава 6 от "THE ULTIMATE LABRADOR RETRIEVER"

Форум » Всичко за породата лабрадор ретривър » СТАНДАРТИ НА ПОРОДАТА (JANICE PRITCHARD) - Глава 6 от "THE ULTIMATE LABRADOR RETRIEVER" » Ответить

СТАНДАРТИ НА ПОРОДАТА (JANICE PRITCHARD) - Глава 6 от "THE ULTIMATE LABRADOR RETRIEVER"

Alb: Започнала съм да превеждам Глава 6 от книгата " ТHE ULTIMATE LABRADOR RETRIEVER" под редакцията на Heather Wiles - Fone. В сайта на БЛРК отдавна са преведени и публикувани Глави 1-ва, 3-та, 4-та, 5-та и 11-та от тази КНИГА, благодарение на труда на Нина Атанасова, доколкото си спомням. Ще се опитам да допълня преведена още някоя и друга глава. Предварително се извинявам за всички неточности при превода. Нямам нищо против някой да ме поправи. ГЛАВА 6: СТАНДАРТИ НА ПОРОДАТА /JANICE PRITCHARD (Charway Labradors)/ СЪДЪРЖАНИЕ: Характерни ососбености на породата при Нюфаундлендския Св.Джон или куче Лабрадор. Първите пионери на породата. Основаване на Кенел клуба. Клуб на породата Лабрадор ретривър. Първият стандарт на породата (1916)(Най-общ вид.Детайлно описание). Стандартът на породата Жълт лабрадор (1925). Стандарт на породата (1950). Промени през 1982 и 1986г. Стандарт за лабрадор на Международната киноложка федерация (FCI). Американски стандарт на породата. Сравнение на стандартите (Общ вид. Характерни особености и същност. Глава и череп: очи, уши, захапка. Шия, горна линия и структура. Предница. Лапи. Задница.Опашка. Движение. Козина. Цвят. Големина, пропорции и телосложение. Недостатъци и дисквалификации.) Заключение. Досега, що се отнася до историята на породата, първо е дошло кучето, след това – първите пионери (попечители) на породата, след тях - - Киноложкият Клуб (The Kennel Club), после и Клубът на Лабрадор Ретривъра (The Labrador Retriever Club) и с него – Стандартът на Породата – писменото подробно описание на породата! Главата за произхода и историята на породата разглежда в повече детайли първите далечни възможни предшественици на съвременния Лабрадор Ретривър, които за пръв път са били внесени в Британия още през 19ти век. Във въведението към „The Popular Retrievers”, Arthur Holland-Hibbert, по-късно Lord Knutsford, казва, че съвременният Лабрадор е най-вече истински потомък на Нюфаунленда Св. Джон. Той допуска, че когато е внесен „той e бил толкова свободно кръстосван, колкото и тези, от които е произведен вида флет-коутед (flat-coated)”. Заслужава си да се разгледат старите отличителни белези на породата, които описват сега вече изчезналия Нюфаундленд Св. Джон или Куче Лабрадор. Този Стандарт – Описание има много общи отличителни характеристики с този на съвременния Лабрадор Ретривър, а също и някои различия, особено за козината и опашката. ОТЛИЧИТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НЮФАУНДЛЕНД СВ. ДЖОН ИЛИ КУЧЕ ЛАБРАДОР (ST JOHN’S NEWFOUNDLAND OR LABRADOR DOG) Следното е извадка от третото издание, публикувано през 1979 на „The Dog, in health and desease” by Stonehenge (Редактор на „The Field”) ОТЛИЧИТЕЛНИ БЕЛЕЗИ..............................СТОЙНОСТ Череп...............................................................15 Нос и Челюсти...................................................5 Уши и Очи .........................................................5 Врат...................................................................5 Рамене и Гръден кош......................................10 Поясница и Гръб..............................................10 Задни части и коленни стави..........................10 Крайници, колена и скакателни стави...........10 Лапи...................................................................5 Опашка..............................................................5 Козина................................................................5 Цвят....................................................................5 Съразмерност....................................................5 Темперамент......................................................5 Общо...........................................................100 The St John’s or Labrador Dog. Reproduced from The Dog in Health and Disease by Stonehenge, 1879. Courtesy of Richard Edwards. ЧЕРЕП – широк, но не толкова много, колкото при по-големите видове; плосък в най-горната част, но с лека вдлъбнатина надолу в средата; средно дълъг, с чело, което едва се издига нагоре от правата линия; много силно изпъкнал тил. НОС И ЧЕЛЮСТИ Те трябва да са достатъчно дълги, за да носят заек и достатъчно широки за развитието на носния орган на обонянието, с широки ноздри. УШИ И ОЧИ Ушите са малки и поставени близо до главата, с къса козина и много малки снопчета на края (по ръба). Очи със среден размер, интелигентни и меки. ВРАТ Средно дълъг, както се казва - толкова дълъг, колкото може да се получи; внесените и чистокръвни Лабрадори са често твърде къси , за да се наведат за следа без затруднение. РАМЕНЕ И ГРЪДЕН КОШ Гръдният кош има вид на бъчвообразен, но е по-добре до известна степен да е тесен и дълбок, за да даде опора за по-скосени рамене и възможност на кучето да се навежда. ГРЪБ И ПОЯСНИЦА Трябва да са силни и добре съчетани компатно, с дълбоки ребра на гърба. ЗАДНИ ЧАСТИ И КОЛЕННИ СТАВИ Извити коленни стави са рядко срещани в тази порода, но те не би трябвало да са ограничени в широчина. Задните крайници в повечето случаи са прави, но лек наклон, по никакъв начин не е недостатък. КРАЙНИЦИ, КОЛЕНА и СКАКАТАЕЛНИ СТАВИ Те трябва винаги да са прави, замускулени и със силни кости. ЛАПИ – големи и трябва специално да се обръща внимание, тъй като има вероятност да са плоски и с тънки възглавнички. ОПАШКА – гъста (рунтава), без дългото окосмяване на сетер. Тя се държи високо при възбуда, но не бива да бъде завита над гърба. КОЗИНА – средно дълга, но вълниста и заради дължината си твърде голяма за абсолютна гладкост. Тя е лъскава и гъста, допускайки трудно влага към кожата, заради нейното омазняване, но без подкосъм. ЦВЯТ – наситен лъскав черен, без ръждив оттенък. Никакво количество бяло не е допустимо, но най-добрите малки често имат бели пръстчета или петънце на челото. СЪРАЗМЕРНОСТ От значение е, тъй като показва годността за работата, която това куче трябва да върши. Тя често е доста важна. ТЕМПЕРАМЕНТ Без добър нрав и характер, никое куче не може да стане добър ретривър и следователно тази отличителна характеристика би трябвало внимателно да се проверява. ПЪРВИТЕ ПОПЕЧИТЕЛИ НА ПОРОДАТА Както прочетохме в Главата за произхода и историята на породата (б. пр. – това е глава 2, която засега не е преведена), първите попечители на породата са били мъже аристократи и хора от висшето общество: Графовете Malmesbury, Херцозите Buccleush и техният брат Лорд George Scott (Buccleush), Лорд Knutsford (Munden), Граф Home и Г-н Radclyffe (Zelstone). Всичките тези мъже са притежавали първите внесени кучета. През 1913 г. се появява най-великият благодетел и най-влиятелната дама в породата. Това е била Г-жа Quintin Dick, покойната Lorna, Графиня Howe (Banchory). По това време, породата е била в ръцете на предани развъдчици и пазители, въпреки че още не е имало Стандарт на Породата, а само „разбирателство” между малка отбрана група. Днес, след век и половина по-късно, Лабрадорът се е превърнал в тази най-популярна сред народа порода и е притежаван от всеки – от лордове до работници. През 1995 г. например, в Британския Kennel Club са били регистрирани над 32 000 Лабрадора. Въпреки, че породата вече не е лично съхранение на малка сплотена група от спортни джентълмени, нейното попечителство и грижи от страна на съвременните развъдчици, остава жизнено необходимо и днес. ОСНОВАВАНЕ НА АНГЛИЙСКИЯТ КЕНЪЛ КЛУБ (THE KENNEL CLUB) В изданието “The History of The Kennel Club” („Историята на Кенъл Клуба”) се твърди, че в средата на 19-ти век преуспелите и богати Викторианци са имали силно увлечение към изложбени и състезателни развлечения. Това е било епохата на кучешките изложби и по-късно – на ловните изпитания. Неминуемо, тъй като тези състезателни събития са набрали скорост, възникнала необходимостта да се създаде контролен орган, за да се легализират кучешките въпроси. На 04. Април. 1873 г., в Лондон, от екип от 12 джентълмена, оглавявани от S.E. Shirley M.P., е основан Кенъл Клуба (The Kennel Club - KC). Тяхната първа задача е била да съставят племенна книга на Кенъл Клуб със сведeния за изложби, датиращи от 1859 г. Били са написани десет прости правила относно изложбите за кучета, които ако дружествата приемали, означавало, че те са „признати” от Английският Кенъл Клуб и техните победители отговаряли на изискванията, за да бъдат записани в племенната книга. След това бил издаден месечния вестник „Kennel Gazette”, а през 1880 г. последвала спорната „Universal Registration” система (Универсална Система за Регистриране). През 1903 г. на изложбата на Английския Кенъл Клуб в Crystal Palace, първи Лабрадорът е имал отделни класове. Според племенната книга е имало възможност за „Challenge Certificates”, но никой не е бил награден. Лабрадорът за първи път се е появил в класификацията на Кенъл Клуба за отделни породи през 1904 г. Същата тази година е създадена и историята на породата от човека, който вероятно е направил това възможно, когато женската Munden Single на Hon. A. Holland-Hibbert’s e станала първия женски Лабрадор, който печели СС (Challenge Certificate). Dunboyne на Mrs. H.C. Palmer е бил първия мъжки, който печели СС (и двамата - на изложбата на Английския Кенъл Клуб в Crystal Palace). През 1904 г. Single е била също и първия Лабрадор, който се е състезавал в ловно изпитание, спечелил Certificate of Merit (Грамота) и предизвикал възхищение. Оттогава, в известен смисъл, породата постоянно напредва. Броят Лабрадори, състезващи се на изложби и в изпитания сега е огромен. За съжаление обаче, породата сега е разделена според и до голяма степен на две популации, състезаващи се отделно за успех в полето или в изложбения ринг. КЛУБЪТ НА ПОРОДАТА ЛАБРАДОР РЕТРИВЪР (THE LABRADOR RETRIEVER BREED CLUB) На 05. Април. 1916 г. е бил основан Клубът на Породата Лабрадор Ретривър. Първото събиране (учредителна сбирка) се е състояло в Лондон, в помещенията на Женската Киноложка асоциация, в двореца Белфаст на Риджън стрийт (Ladies’ Kennel Association rooms, Belfast Chambers in Regent Street). Девет от най-влиятелните по това време „Лабрадорски” личности са участвали в тази сбирка. Първият избран Президент на Клуба е бил Hon. Arthur Holland-Hibbert, а Mrs. Quintin Dick (Графиня Howe) е била избрана за Секретар и Касиер. И двамата са били на тези постове за значителен период от време, давайки на Клуба стабилитета и отговорността, от които се е нуждаел. Списъкът на комитета (явно имат предвид комитета по основаването на клуба) изглеждал, като препис (присъствен лист) от Камарата на Лордовете. Един от основните фактори, който е повлиял на създаването на Клуба е бил факта, че Английският Кенъл Клуб е позволявал помежду си развъжданите Ретривъри да бъдат регистрирани като породата, на която най-много приличат. Тази незадоволителна уговорка дошла на дневен ред на Crufts през 1915 г., когато черният Лабрадор Horton Max, изведен от Alan Shuter, спечелил CC. Max е бил от чистопороден Флат-коутед (Flatcoated) Ретривър, на име Ch. Darenth, a неговите роднини също са побеждавали в ринга на Flatcoat. Впоследствие са се провели сбирки, в които са участвали заинтересовани страни и от двете породи. Те са подали молба до Кенъл Клуба, в която искат никое друге куче, освен чистокръвни Лабрадори да се състезават в класовете за Лабрадори на изложби. Желаната промяна, в края на краищата е станала, когато просто са се променили условията за регистрация. Обаче все още е било допустимо да се регистрират и изпитват „кръстоски” Ретривъри и поради тази причина и "кръстоски между две породи". Последната регистрация на „кръстоски” между две породи в Кенъл Клуба, изглежда, че е била чак през 1971 г. След гореспоменатия епизод се е „родил” Клубът Лабрадор Ретривър. Lorna, Графиня Howe е написала: “Главната цел на Клуба беше да окуражим и защитим породата, която се беше доказала в такава висша степен успешна за работа и която бързо доби известност като авторитет, който да бъде взет под внимание при отсъждането на Best in Show на Championship Shows.” Две от първите задължения на Клуба са били да състави набор от правила и стандарт с отличителни характеристики, т.е. първия Стандарт на Породата Лабрадор Ретривър. Най-накрая същинската епоха може да започне! Следва "Първият Стандарт на Породата (1916 г.)" и т.н. ... Моля, ако някой има въпроси или забележки, да не се притеснява да каже. Сигурно има неточности при превода, защото изобщо не съм професионалист, нито владея толкова добре езика.

Ответов - 14

Alb: ПЪРВИЯТ СТАНДАРТ НА ПОРОДАТА (1916 г.) Стандартът на Породата, съставен от Ръководството на Лабрадор Ретривър Клуба през 1916 г. е бил приет от Английския Кенъл Клуб и е останал непроменен до 1950 г. При ловните / полеви изпитания са били предлагани специални награди, за да се окуражат развъдчиците на работни кучета да се стремят към Стандарта на Породата. Всъщност, Клубните призове и трофеи са били присъждани при условие, че: „Трябва да бъдат представени Родословия, за да удостоверят, че родителите и прародителите на победителите са били Лабрадор ретривъри”. Първият Стандарт е бил съставен от екип от хора, които дълбоко в себе си, са имали предвид в голяма степен работните качества на породата Някои аспекти на Стандарта показват, че съставителите са се старали да изяснят различията между Лабрадора, неговия роднина Flatcoated Retriever (флаткоут ретривър) и стария Wavy-coated Retriever (къдрокосмест ретривър). Това е формулировката, използвана от Ръководството на Лабрадор Ретривър Клуба, 1916 г. (Извадка от „The Labrador Retriever Club Year Book 1985”): ОБЩ ИЗГЛЕД Общият изглед на Лабрадора трябва да е на здраво сложено, компактно, много активно куче. Сравнен с „Wavy” или “Flat-coated” Ретривъра, той трябва да е с по-широка глава, по-широк в гърдите и ребрата, по-широк и по-силен в поясницата и задните крайници. Козината трябва да бъде плътна, къса, гъста и без стърчащи части. ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ Глава: Черепът трябва да е широк, давайки възможност за интелект; трябва да има малък „стоп”, т.е. челото да бъде леко изразено, така че черепът да не е в права линия с носа. Главата трябва да е ясно очертана и без месести бузи. Челюстите трябва да са дълги и силни, да няма заостреност или да са прекалено дълги; носът трябва да е широк и ноздрите да са добре развити. Ушите трябва да прилягат сравнително близо до главата, поставени доста назад, малко ниско и да не бъдат големи и тежки. Очите трябва да са със среден размер, да изразяват висока интелигентност и добър характер; могат да бъдат кафяви, жълти или черни. Врат и гърди: Вратът трябва да е дълъг и мощен, а раменете дълги и полегати. Гърдите трябва да са с добра ширина и дълбочина; ребрата добре заоблени, а поясницата широка и силна; задни коленни стави добре извити и задницата добре развита и много силна. Крайници и лапи: Крайниците трябва да са прави от раменете (лактите) до земята, а лапите компактни с пръсти с добър свод и добре оформени възглавнички; скакателните стави трябва да са добре извити и кучето не трябва да е нито с с кравешки скакателни стави, нито да се движи твърде отворено отзад; то трябва да стои и да се движи изцяло правилно с крайниците и лапите си. Опашка: Опашката е отличителен белег на породата; тя трябва да е много дебела в основата, постепенно изтъняваща към върха, със средна дължина и трябва да е практически без никакви дълги косми, но трябва да е покрита плътно отвсякъде с Лабрадорската къса, плътна, гъста козина, което й придава онзи специфичен „кръгъл” вид, описван като „видрова” опашка. Опашката може да бъде носена радостно, но не трябва да се извива твърде много над гърба. Козина: Козината е друг много отличителен белег на породата; тя трябва да бъде къса, много гъста и без накъдряне и трябва да придава чувство за сравнителна твърдост при допир. Цвят: Козината е изцяло черна, без никакви ръждиви оттенъци и бели петна, освен възможно малко бяло петно на гърдите. Допустими са и други цялостни цветове. Първият стандарт е бил изчерпателен и кратък, с изключение на частта за Лабрадорската глава и отличителната опашка, където са ни изяснени повече подробности за породата, за да се противопостави на Flatcoated Retriever. В последвалите години, са се използвали предложените височини от 22 до 22,5 инча за мъжки и 21,5 до 22 инча за женски, но те не са били част от Стандарта от 1916 г. СТАНДАРТЪТ НА ПОРОДАТА ЖЪЛТ ЛАБРАДОР (1925г.) Във Великобритания, Лабрадор Ретривърът почти се разделил по едно и също време, на два отделни вида (от същата порода), които се наричали жълти и черни! Ако са били допуснати отделни регистрации, тогава двата цвята (шоколадовите дори не са били предмет на обсъждане по това време, въпреки че са съществували) би трябвало да се съревновават отделно един от друг за CCs, което днес изглежда абсурдно. През 1925 г. е основан Клубът на Жълтия Лабрадор Ретривър и е бил съставен негов собствен Жълт Стандарт. В нейната класическа книга „The Complete Labrador Retriever”, Helen Warwick пише: „Жълтият Стандарт е съставен така, както всеки друг стандарт би трябвало да е, за да изреди правилните отличителни характеристики и да обърне внимание на нежелателните черти, често срещани по времето, когато този стандарт е бил създаден. Имаше такова отклонение от типа, строежа и формата в онези дни, че стана наложително да бъде създаден, в интерес на бъдещето на този цвят; заради уеднаквяване на тип и елиминирането на колкото се може повече злини в строежа. „Наблюдаваха се следните особености: лошо носени уши, често твърде големи, понякога почти заострени и лошо поставени; прекалено къси вратове и отвесно поставени рамена, водещи до неестествени движения отпред при вървежа; загръглени / изпъкнали очи (б. пр.: „topaz eyes” – предполагам, че това се има предвид като форма, макар че не съм сигурна каква е формата на топаза, не съм и бижутер, за съжаление), които дори понякога да бяха в хармония с козината имаха зъл поглед, който е несвойствен за породата. Цветовете бяха неравномерни; имаше с много петънца или участъци от по-тъмно или обратното; големи бели петна на най-необичайните места. Имаше лоши крайници и други недостатъци.” За щастие, двата цвята не били разделени. Неофициалният Жълт Стандарт е бил написан през 1925 г. и излязъл от употреба като ненужен през 1959 г. и впоследствие е ползван „Черния” Стандарт. Особено интересно е да се отбележи, че Жълтият Стандарт всъщност одобрява „голямата гуша” - черта, която иначе се смята за недостатък. В коментари от седмичната Лабрадорска рубрика на вестник „Kennel Gazette” през 1936 г., Richard Anderton твърди, че няма основателна причина да се толерира „голямата гуша” в жълтите, повече отколкото при черните, нито смята, че този признак е присъщ на този цвят, след като е виждал много черни с такава гуша. Днес, „голямата гуша” изобщо няма често като недостатък при изложбения Лабрадор и е рядкост при работния Лабрадор. Ако в днешни дни се срещне „голяма гуша”, то това изобщо няма връзка с цвета! СТАНДАРТЪТ НА ЖЪЛТИЯ ЛАБРАДОР (1925 г.) ОБЩ ИЗГЛЕД: Общият изглед на Жълтия Лабрадор трябва да е на компактно, здраво сложено и активно куче, с дълбоки гърди и добре заоблени ребра, със силна поясница и задница. КОЗИНА: Козината трябва да е къса, гъста, без накъдряне и по-специално да е двойна козина, чийто подкосъм да е гъст и като вълна, а горната част да бъде гладка. ЦВЯТ: Може да варира от лисиче червен до кремав (цвят на сметана), без бяло, освен на гърдите или в края на пръстите. Козината трябва да бъде едноцветна и да не изглежда на петна. ГЛАВА: Черепът трябва да е широк, с леко изразено чело, с дълги и силни челюсти, но незаострени. Носът трябва да е широк и ноздрите добре развити, черни на цвят или в хармония с козината. Очите трябва да са тъмно кафяви на цвят или да подхождат на козината, с тъмни контури. Ушите трябва да са малки и леко високо и да прилягат близо до главата; на цвят трябва да са по-тъмни или същите като козината. ВРАТ И ГЪРДИ: Вратът трябва да е здрав и да бъде наклонен, за да е с изпъкнало гърло (голяма гуша). Гърдите трябва да са широки и с добра дълбочина. Раменете да са квадратни (гледано) отпред и да се спускат добре назад от точката си (полегати). КРАЙНИЦИ И ЛАПИ: Крайниците трябва да са къси и прави от раменете (лактите), с много силни кости и не (извити) назад при коляното. Лапите да са компактни, кръгли и здраво сложени , с добре оформени възглавнички. ОПАШКА: Опашката трябва да е дебела в основата, постепенно изтъняваща към върха, с „кръгъл” вид или „видрова” и може да се навива леко или подвива. СТАНДАРТЪТ НА ПОРОДАТА (1950 г.) ОБЩ ИЗГЛЕД: Общият изглед на Лабрадора трябва да е на здраво сложено, компактно, много активно куче, с широк череп, с широки и дълбоки гърди и ребра, с широка и силна поясница и задни крайници. Козината трябва да бъде плътна, къса, с гъст подкосъм и без стърчащи части. ГЛАВА И ЧЕРЕП: Черепът трябва да е широк, с изразен „стоп”, така че черепът да не е в права линия с носа. Главата трябва да е ясно очертана и без месести бузи. Челюстите трябва да са със средна дължина, силни и да не са заострени. Носът трябва да е широк и ноздрите да са добре развити. ОЧИ: Очите трябва да са със среден размер, да изразяват интелигентност и добър характер; трябва да бъдат кафяви или лешникови. УШИ: Ушите не трябва да са големи и тежки и трябва да прилягат близо до главата, поставени доста назад. УСТА (ЗЪБИ): Зъбите трябва да са здрави и силни. Долните зъби трябва да са точно отзад, но докосвайки горните. ВРАТ: Трябва да е добре оформен, силен и мощен и да преминава към добре поставени рамена. ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ: Раменете трябва да са дълги и полегати. Предните крайници трябва да са с добри кости и прави от раменете (лактите) до земята, гледани отпред и отстрани. Кучето трябва да се движи нито твърде широко (отворено), нито твърде близко отпред. ТЯЛО: Гръдният кош трябва да е с добра ширина и дълбочина; с добре заоблени ребра. Гърбът трябва да е компактен. ЗАДНИ КРАЙНИЦИ: Поясницата трябва да е широка и силна, с добре извити задни коленни стави; задницата трябва да е добре развита и и да не е наклонена към опашката. Скакателните стави трябва да са леко извити и кучето не трябва да е с „кравешки” скакателнио стави, нито да се движи твърде близко отзад. ЛАПИ: Трябва да са кръгли и компактни, с пръсти с добър свод и добре оформени възглавнички. ОПАШКА: Опашката е отличителен белег на породата; тя трябва да е много дебела в основата, постепенно изтъняваща към върха, със средна дължина и трябва да е практически без никакви дълги косми, но трябва да е покрита плътно отвсякъде с Лабрадорската къса, плътна, гъста козина, което й придава онзи специфичен „кръгъл” вид, описван като „видрова” опашка. Опашката може да бъде носена радостно, но не трябва да се извива над гърба. КОЗИНА: Козината е друг отличителен белег на породата; тя трябва да бъде къса, гъста и без накъдряне, с устойчив на времето подкосъм и трябва да придава чувство за сравнителна твърдост при допир. ЦВЯТ: Цветът е изцяло черен, шоколадов или жълт, който може да варира от лисиче червено до кремаво, без никакви бели петна. Допустимо е малко бяло петно на гърдите. Козината трябва да бъде едноцветна и да не изглежда на петна. ТЕГЛО И РАЗМЕР: Желателна височина за мъжките от 22 до 22,5 инча; за женските - от 21,5 до 22 инча. НЕДОСТАТЪЦИ: Обратна захапка или захапка с издадени напред горни зъби (under or overshot mouth); липса на подкосъм; лоши движения; дълги косми; заостреност на главата; големи или тежки уши; „кравешки” задни стави; опашка, завита над гърба. Следва "Поправките 1982 г. и 1986 г." и т.н....

Alb: ПОПРАВКИТЕ 1982 г. и 1986 г. Стандартът от 1950 г. е бил обновен по-късно, но само в някои незначителни аспекти. През 1982 г. височините са обърнати в сантиметри, за да съответстват на метричната система. Височините за мъжките станали 56 до 57 см, а за женските – 54 до 56 см. Била е прибавена клауза за тестисите, където се изисквало от мъжките да имат два видимо нормални тестиса, напълно спуснати в скротума (семенните торбички). През 1986 г. Киноложкият Клуб (Кенъл Клуб) е изискал Стандартите на Породите да имат една и съща форма и да използват еднаква терминология. Този Стандарт на Породата важи и понастоящем и е същия, който аз по-късно ще използвам за да дискутирам, успоредно с актуалния Американски Стандарт. През 1986 г. думите „Тегло и” окончателно отпаднаха, тъй като теглото никога не е било отбелязвано, а само височината. Параграфът с недостатъците е премахнат и подменен с общ израз, който фигурира във всички Породни Стандарти. Той гласи: „Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и сериозността, с която той се третира, трябва да бъде точно пропорционална на неговата степен.” Това е доста объркващо и количествено изказване, ако се приеме буквално. Дава ли то по-голяма свобода за по-балансирана оценка, в противовес на разглеждане / отсъждане на недостатъците? Или това е патетично увъртане? То избягва задачата да се обяснят специфични недостатъци, но вероятно не помага на онези, които искат да научат повече за породата. FCI СТАНДАРТЪТ НА ЛАБРАДОРА Английският Стандарт на Породата Лабрадор Ретривър е източника за всички други, тъй като Англия се смята за страната на произхода на породата и безспорно – страната на развитието й. Международната Федерация по Кинология (FCI) е голяма интернационална организация, към която са присъединени Киноложките Клубове на много страни. FCI счита Лабрадора за Английска порода и ползва актуалния Стандарт, одобрен от Английкия Кенъл Клуб. /Виж версията 1986 г. дискутирана надолу./ АМЕРИКАНСКИТЕ СТАНДАРТИ НА ПОРОДАТА Американският Киноложки Клуб (American Kennel Club – AKC) е основан през 1884 г. и за пръв път признава Лабрадор Ретривъра като отделна порода чак през 1920 г. Преди това, те са били класифицирани просто като „ретривъри”, заедно с другите разновидности. Много малък брой Лабрадори са били внесени в САЩ преди Първата Световна Война и те са били използвани за лов. Американският Лабрадор Ретривър Клуб (American Labrador Retriever Club Inc.) е бил създаден в началото на 1930 г. Г-жа Marshal Field е била неговия първи президент от 1931 г. до 1935 г. Franklin B. Lord и Robert Goelet са били вицепрезиденти, касиерът / секретар е бил Wilton Lloyd – Smith, а бордът на директорите (управителният съвет) се е състоял от Marshal Field, William J. Hutchinson и Paul C. Pennoyer. Първоначално Американският Стандарт е бил абсолютно същия като Английския (освен в правописа на думата „colour”!). Там също не е била включена клаузата за височина. Когато последвали поправките обаче, разликите между двата започнали да се появяват. И двата Стандарта са били ревизирани през 1950 г. (Виж Английския Стандарт на Породата от 1950 г.). Официалният AKC Стандарт е бил одобрен на 09.Април.1957г. и е съдържал много разлики, сравнен с този на Родината. Те били следните: Глава: Малък „стоп” (изразен „стоп” - в Английския Стандарт), Челюсти – дълги (челюсти със средна дължина - в Английския). Уста (зъби): Level mouth / равна захапка (долните зъби точно отзад, но докосвайки горните – в Английския Стандарт). Очи: Кафяви, жълти или черни, но се предпочитат кафяви или черни (кафяви или лешникови – в Английския Стандарт) Козина: Къса, гъста, без накъдряне и трябва да придава чувство за сравнителна твърдост при допир (къса, гъста, без накъдряне, с устойчив на времето подкосъм и трябва да придава чувство за сравнителна твърдост при допир – в Английския Стандарт) Тегло: Мъжки – 60 до 75 lbs, Женски - 55 до 70 lbs (няма нищо отбелязано в Английския). Височина: Мъжки – 22,5 до 24,5 inches; Женските - 21,5 до 23,5 inches (желателна височина. Мъжки - 22 до 22,5 inches; Женски - от 21,5 до 22 inches – в Английския Стандарт) Недостатъци: Няма нищо отбелязано в Американския Стандарт (Обратна захапка или захапка с издадени напред горни зъби (under or overshot mouth); липса на подкосъм; дълги косми; заостреност на главата; големи или тежки уши; „кравешки” задни стави; опашка, завита над гърба. – в Английския Стандарт). Тук за пръв път, ние виждаме значителни отклонения, особено във височината, тъй като се очаквало сега Американските кучета да бъдат общо взето по-високи от всякъде другаде по света. Не се е наблегнало на подкосъма, един от основните отличителни белези на породата, а отклоненията в главата и цвета на очите описват малко по-различен тип глава. Някой може също да заключи, че ножицовидната захапка е неправилна в САЩ, тъй като техният Стандарт е изисквал „level bite” (равна захапка – горни и долни зъби в една равнина). Обаче през 1990 г., САЩ е трябвало да разгледа най-спорната поправка на века - стъпка, която е била окончателно одобрена от Американския Кенъл Клуб на 31.Март.1994г. Този последен Стандарт е бил предложен от Клуба на Лабрадор Ретривър (The Labrador Retriever Club Inc.). Против него са били много съдии и развъдчици, които са го смятали за твърде дълъг и многословен, но преди всичко той не се харесвал, защото съдържал дисквалификации. В книгата си „The Versatile Labrador Retriever”, публикувана през 1994 г., Nancy Martin пише: „Аз считам, че някои части от този Стандарт (1994) са много добри, но като член на Лабрадор Ретривър Клуба, аз гласувах против него, поради няколко причини. Той е твърде дълъг и аз мисля, че трябва да бъде редактиран, като се запазят уместните характерни черти и се изхвърлят пасажи, които са ненужни или излишни. Един високо ценен Английски „Лабрадорски” специалист е казал: „Какво се опитват да направят те, да напишат книга?” При сравнението на Английския и Американския Стандарт, първият е кратък и по същество, обхващайки всичко накратко и сбито и е признат от Клубовете и развъдчиците на Лабрадори по целия свят, като стандарта за породата. „Не ми е ясно защо нашият Американски Стандарт трябва да е различен от фактически всичките други страни по света. Позовават се на различни условия за ловуване, като обяснение да се приеме много по-високо куче в САЩ. Ами Австралия, Южна Африка, Швеция или Финландия? Със сигурност, те нямат същите условия за ловуване, както в Англия, но всяка от тези страни поддържа Стандарта на страната, която е развила породата. Дали някой сериозно мисли, че Лабрадор, висок 24,5 инча може да апортира по-добре от този, който е 22 инча или да има повече успех в изложбения ринг?” Следва "СРАВНЕНИЕ НА СТАНДАРТИТЕ НА ПОРОДАТА"...

Иглика: Прекрасен ти е превода, за който сме ти много благдарни. Това е много интересна глава и наистина си струва да бъде прочетена от повече хора.

Alb: Радвам се, че е интересно. Аз по-скоро си мисля, че тази глава е скучна, но наистина е полезна! Точки на анатомията Скица от Viv Rainsbury СРАВНЕНИЕ НА СТАНДАРТИТЕ НА ПОРОДАТА Аз предлагам да сравним и коментираме двата главни в света Стандарти на Породата – Английския (ревизиран през 1986 г.) и Американския (ревизиран през 1994 г.), като цитирам съответните секции от всеки от тях, последвани от някои лични коментари. За да направя това, е необходимо да пренаредя последователността на някои части на Стандарта, но всички те са включени. ОБЩ ИЗГЛЕД АНГЛИЙСКИ: Здраво сложен, компактен, много активен, с широк череп, с широки и дълбоки гърди и ребра, с широка и силна поясница и задни крайници. АМЕРИКАНСКИ: Лабрадор Ретривърът е здраво сложено, средно по размер, компактно куче, притежаващо здрава, атлетична и добре балансирана конструкция, която му позволява да функционира като ловно куче – ретривър; здравото телосложение, необходимо за дългите часове лов на водоплаващ и наземен дивеч, при трудни условия; ролята и качеството да печели в изложбения ринг; и темперамента да бъде семеен компаньон. Физическите характеристики и умствените способности трябва да показват куче, създадено да служи като ефикасен Ретривър на дивеч със стабилен темперамент, подходящ и за редица занимания, извън ловната среда. Най-отличителните черти на Лабрадор ретривъра са неговата къса, гъста, устойчива на времето козина; „видрова” опашка; ясно очертана глава, с широк череп и умерен „стоп”; мощни челюсти; и неговите „мили” приятелски очи, изразяващи характер, интелигентност и добър нрав. Преди всичко, Лабрадор ретривърът трябва да бъде добре балансиран, което да му позволява да се движи в изложбения ринг или да работи в полето с малки или никакви усилия. Типичният Лабрадор притежава стил и качество, без да е прекалено изтънчен / изискан; и субстанция, без да е груб или недодялан. Лабрадорът е създаден главно като работно ловно куче; конструкцията и здравото телосложение са от огромно значение. Веднага можем да видим, че Американската формулировка е многословна и повтаряща се. Обаче, ако махнем всичко излишно, мисля, че е по-добра от Английския еквивалент поради следните причини: Тя насочва към баланса, пропуск от страна на Английския Стандарт; тя набляга на ловните и ретривърски функции на породата, което учудващо Английският Стандарт не прави; тя изяснява веднага още в самото начало класическите отличителни черти – неговата козина, видрова опашка, глава и изражение; тя насочва към необходимостта от субстанция, без грубост или недодяланост, а аз смятам, че всяка съвременна поправка на Стандарта трябва да изясни това много добре. В шоу ринга има тенденция към „прекалено големи / масивни” („overdone”) Лабрадори (по-големият размер и тегло не правят по-добър Лабрадор); аналогично при работните / полеви изпитания има много със слаба конструкция, изглеждащи като Уипет Лабрадори, създадени по-скоро за бързина, отколкото за дълги часове усърдна работа. Никоя от тези крайности не е типична за Стандарта на Породата, но те често се срещат в наши дни. В нейната книга „Labrador Retrievers Today”, Carole Coode пише: „Тези, които се насочват към развъждане на Лабрадори и излизат твърде далеч от желаните норми, в която и да е посока, ще имат кучета, които нямат способността да бъдат издържливи, тъй като им липсват запаси от физическа сила или са толкова тежки или лошо конструирани, че се изморяват твърде лесно. Трябва винаги да помним, че Стандартът на Породата е съставен от хора, които са ползвали Лабрадора като работно куче.... дори да знаем, че нашите кучета може никога да нямат възможността да изпълняват ролята си на ретривър в полето.” Структура на скелета Следва ГЛАВА И ЧЕРЕП: ОЧИ, УШИ И УСТА и т.н....

Alb: ПОВЕДЕНИЕ И ТЕМПЕРАМЕНТ АНГЛИЙСКИ Поведение: Добродушен, много подвижен, С отлично обоняние, мека захапка, страстен любител на водата. Приспособим, верен компаньон. Темперамент: Интелигентен, работи с въодушевление и послушание, със силно желание да се хареса. С благ характер, без следа от агресия или неоправдан страх. АМЕРИКАНСКИ Темперамент: Истинският Лабрадорски темперамент е толкова отличителен белег на породата, колкото и „видровата” опашка. Съвършеният нрав е този на мил, дружелюбен, послушен характер; който се старае да се хареса и без агресия към хора или животни. Лабрадорът е много харесван от хората; неговият благ характер, интелигентност и приспособимост го прaвят идеално куче. Агресивност към хора или други животни или данни за неоправдан страх при възрастно куче, трябва да бъдат строго наказвани. Двете Английски части за Поведение и Темперамент се припокриват. Може би, ако отличителните характеристики на породата и работните функции бяха включени към „Поведение” щеше да е по-добре. Използването на израза „много подвижен” (“very agile”) винаги ме е смущавал. Аз свързвам думата със значението „пъргав” („nimble” - жив, пъргав, чевръст, подвижен) и не мога да разбера как силно, здраво сложено работно куче би могло правилно да бъде описано като „много подвижно”. Обаче и двата Стандарта описват Лабрадорския темперамент с дълбоко разбиране и двата са достойни за възхищение. Без съмнение, добрият, мил, послушен и интелигентен темперамент на Лабрадора е неговата най-характерна черта. Този чудесен нрав прави породата удоволствие да я притежаваш и й е помогнал да стане толкова популярна и подходяща за различни цели. По въпроса за лошия темперамент, аз се сещам какво е написано в Стандарта на породата на старото Куче Лабрадор - Нюфаундленд Св. Джон : „Без добър нрав и характер, никое куче не може да стане добър ретривър.” Трябва само да се добавят думичките „или компаньон” и твърдението остава вярно за съвременния Лабрадор Ретривър. ГЛАВА И ЧЕРЕП: ОЧИ, УШИ И УСТА (зъби) АНГЛИЙСКИ Череп: Широк, с изразен „стоп”; ясно очертан, без месести бузи. Челюсти със средна дължина, силни, незаострени. Широк нос, с добре развити ноздри. Очи: Среден размер, изразяващи интелигентност и добър характер, кафяви или лешникови Уши: Нито големи, нито тежки, прилягат близо до главата и поставени сравнително назад. Уста (зъби): Силни челюсти и зъби; с перфектна, правилна и пълна ножицовидна захапка, т.е. горните зъби плътно покриват долните и са разположени под прав ъгъл спрямо челюстта АМЕРИКАНСКИ Черепът трябва да е широк; добре развит, но без да е прекалено голям. Черепът и муцуната трябва да са в успоредни равнини и приблизително равни по дължина. Трябва да има умерен „стоп”, челото леко изразено, така че черепът да не е напълно в права линия с носа (муцуната). Изпъкналостта на челото помага да се очертае стопа. Главата трябва да бъде ясно очертана и без месести бузи; костната структура на черепа ясно очертана под окото, без да е изпъкнала в бузата. Може да се забелязва някаква средна линия на черепа; тилната кост не е изпъкнала при възрастните кучета. Устните не трябва да са под прав ъгъл или провиснали, а да се спускат в извивка към гърлото. Клинообразна глава или дълга и тясна в муцуната и тила глава е неправилна, както и масивните, с месести бузи глави. Челюстите са силни и без заостреност, муцуната нито дълга и тясна, нито къса и набита. Носът трябва да е широк и ноздрите добре развити. Носът трябва да е черен при черните и жълтите кучета и кафяв – при шоколадовите. Цвят на нос избледняващ към по-светъл нюанс не е недостатък. Напълно розов нос или нос, при който липсва всякакъв пигмент е дисквалификация. Зъби: Зъбите трябва да са силни и правилни с ножицовидна захапка, долните зъби точно отзад, но докосвайки вътрешната страна на горните резци. Равна (level) захапка е приемлива, но нежелателна. Обратна (undershot) захапка, прогнативна (overshot) захапка или неизравнени зъби са сериозни недостатъци. Пълната зъбна формула е предпочитана. Липсващи молари или пре-молари са сериозни недостатъци. Уши: Ушите трябва да прилягат сравнително близо до главата, поставени по-скоро назад и до известна степен ниско на черепа, малко над нивото на очите. Ушите не трябва да са големи и тежки, а в пропорция с черепа и да стигат до вътрешната страна на окото, когато се издърпат напред. Очи: Мили приятелски очи, изразяващи добър характер, интелигентност и будност са отличителен белег на породата. Те трябва да са със среден размер, поставени добре отдалечени и никога изпъкнали или вдлъбнати. Цветът на очите трябва да е кафяв при черните и жълтите, кафяв или лешников – при шоколадовите. Черен или жълт цвят придават сурово изражение и са нежелателни. Малки очи, поставени наблизо или кръгли, изпъкнали очи не са типични за породата. Очните контури са черни при черните и жълтите Лабрадори, кафяви – при шоколадовите. Очни контури без пигментация са дисквалификация. ГЛАВАТА Надписите горе в дясно: ЛЯВО: Правилна глава: Добре балансирана и типична глава, с добродушно изражение ДОЛУ: Неправилно: Главата е прекалено изразена, с наситени бузи и къса в муцуната. Очите са кръгли. Прилича на глава на Ротвайлер. Надписите долу в ляво: ГОРЕ: Неправилно: Главата има вид на хрътка в типа и изражението. Чертите са изравнени, ушите са тежки и очите са разположени надалеч. ДЯСНО: Неправилно: Главата е твърде деликатна (изострена) и тясна. Липсва стоп и ушите са твърде високо. Точно Лабрадорската глава е тази, която може би показва повече разновидности, отколкото всяка друга отличителна характеристика. Съдийските оценителни листове непрекъснато показват, че главите много се различават. И така, кое от тези две описания е по-добро? Дали краткото Английско или дългото Американско? Лабрадор с лоша глава е безличен, докато добрата глава допълва картината. Лично аз смятам, че включването на негативите в Стандарта може да бъде полезно, защото детайл, който може да не бъде разбран, когато се описва идеала (образеца), би могъл да стане по-ясен, когато се сравни с нежелателните алтернативи. Покойната Mary Roslin-Williams беше далновидна и мъдра в своите изказвания и тя написа: „Типичният Лабрадор изглежда като Лабрадор и нищо друго. Ако той ви напомня за която и да е друга порода, тогава той не е типичен.” Ако приложим това за главата, тогава, ако тя ви напомня за Ротвайлер (и за съжаление това се отнася за някои шоу екземпляри) или за изящната глава на Foxhound или изтънчения Whippet (и за съжаление това се отнася за някои работни екземпляри), то това не е типична Лабрадорска глава. В последните години някои от главите, наблюдавани в изложбения ринг бяха твърде къси и набити в муцуната, твърде изразени в стопа, твърде изпъкнали в черепа, твърде месести, твърде запълнени под костите на бузите, твърде кръгли в очите или с орлов поглед. Всичко това придава нетипичен вид. В другата крайност, някои от главите на работния тип са твърде много фини и заострени, като някои са много плоски в стопа, с високо поставени уши и им липсва очарователното меко изражение, известно за породата. Всички тези детайли също правят нетипична глава. Американският и Английският Стандарт все още леко се различават в тяхното определение за стопа („умерен” с/у „изразен”) и моята интерпретация на първото, би била, че той описва по-малък стоп. Изискването за широк нос и добре развити ноздри е за да спомогне за обонянието на Лабрадора. Детайлите за очите са далеч по-добре обхванати в Американския стандарт. Обаче, лешников цвят е все още неприемлив за AKC, освен при шоколадовите. Това изглежда странно, при положение, че преди това са били допустими черни и жълти очи. Лабрадори с черни очи изглеждат безлични и безизразни., докато светлите очи придават суров и втренчен вид. Преди всичко, Лабрадорът трябва да има мило и добродушно изражение, понякога романтично описвано като разтапящо изражение. Също, аз не бих се съгласила с изискването на AKC за черни очни контури при жълтите. Със сигурност, те има предвид тъмни? Черни очни контури се наблюдават само при някои жълти, по-често при тези, които не са кремави и червени. Тъмни контури са правило при другите оттенъци на жълтите. По принцип, много Американци възразяват срещу дисквалификацията поради липса на пигмент в очните контури, въпреки че този цвят при жълтите „livers” например (с “bbee” генотип) е най-специфичен и неатрактивен. Аз мисля, че лошият пигмент разваля изражението страшно много и със сигурност не е желателен. След години придържане към равната (level) захапка, AKC изисква сега ножицовидната захапка, но е силно учудващо, че равната захапка все още се смята за допустима, дори и да не е сега желателна. AKC сега заявява, че липсващи молари или пре-молари са сериозни недостатъци. Когато съдя Лабрадора като цяло, аз не съм убедена, че такава липса би могла някога да бъде считана за сериозна. Изразът „пълната зъбна формула е предпочитана” би могъл да върши добра работа. И двата Стандарта дават подобни формулировки за ушите, имайки предвид, че високо поставените уши придават на Лабрадора нетипичен вид, подобен на Териер. В книгата си „The Dual Purpose Labrador Retriever”, Mary Roslin-Williams разисква, че ушите не би трябвало да бъдат толкова малки, че да се отместват при малко вятър и да допускат течения и вода в ухото! Всъщност, в цялата нейна глава за конституцията, Mary свързва всяка черта на Лабрадора с неговите работни функции, така че наистина си заслужава да се прочете. ВРАТ, ГОРНА ЛИНИЯ И ТЯЛО АНГЛИЙСКИ Врат: Добре оформен, силен, мощен, преминаващ към добре поставени рамена. Тяло: Гърди с добра ширина и дълбочина, с добре заоблени „бъчвообразни” ребра. Равна горна линия. Широка поясница, компактна и здрава. АМЕРИКАНСКИ Врат: Вратът трябва да бъде с правилна дължина, за да позволява на кучето да апортира лесно дивеча. Той трябва да е замускулен и да няма голяма (увиснала) гуша. Вратът трябва да е силен и да се извишава правилно от раменете с умерена дъга. Къс и дебел врат или „овчи” врат са неправилни. Горна линия: Гърбът е силен и горната линия е права от холката до крупата, в стойка или в движение. Обаче, поясницата трябва да има данни за гъвкавост при спортни занимания. Тяло: Лабрадорът трябва да бъде компактен, с добро заобляне на ребрата, оформящи сравнително широки гърди. Лабрадорът не трябва да е с тесни гърди, даващи вид на вдлъбнатост между предните крайници, нито да има широка, разпростряна, подобна на булдог предница. Правилната конституция на гърдите ще доведе до стесняване между предните крайници, което позволява тяхното свободно движение. Широчина на гърдите, която е или прекалено широка или твърде тясна, за да бъдат движенията добри и енергични, е неправилна. Плоските (при поглед) отстрани индивиди не са тичпични за породата; еднакво нежелателни са екземплярите със закръглени или бъчвообразни гърди. Долната линия е почти права, с малко или без завивка нагоре при зрелите кучета. Поясницата трябва да е къса, широка и силна, преминаваща към добре развити, мощни задни крайници. Когато се гледа отстрани (в профил) Лабрадор Ретривърът трябва да изглежда с добре развито, но не излишно голямо предгърдие. ВРАТ Надписът в ляво: Правилно: Добро протежение на врат. Надписът в дясно: Неправилно: Вратът е къс и набит. В параграфа за горната линия, Стандартът всъщност описва линията на гърба, участъка от след холката до присъединяването на поясницата с крупата. Лабрадорите като плуващи кучета не трябва да имат напълно равна линия на гърба. Холката трябва да показва наклон, но от там нататък гърбът трябва да е равен. Нисък постав на опашката, със стръмна (скосена) или заоблена (извита) крупа е може би най-често срещания случай на лоша линия на гърба при Лабрадорите и това разваля цялостния външен вид и баланс. Горни линии с пропадане (хлътване) след холката и извити гърбове са очевидни недостатъци и за съжаление, те не са рядкост при работния тип. Оформен, силен врат с достатъчно дължина е необходим за взимането на дивеча. Малко вероятно е да се види работно куче, с къс и набит врат, тъй като кучето ще бъде много силно ограничено да върши своята работа. Не може да разглеждаме врата, без да имаме предвид конструкцията отпред като цяло. Ако предните крайници са лошо конструирани, това пречи на движенията и маневрите на кучето при работа (и в изложбения ринг). Лабрадорите са компактни кучета със силни замускулени гърбове и широки поясници, което означава, че могат да поемат големи усилия (напрежение) в тяхната работа. Погледнато отгоре, тялото не трябва да бъде тясно или дълго след гръдната клетка и в протежение на поясницата. То трябва обаче, да има талия и не гръб като табуретка, което се наблюдава при твърде много изложбени кучета. За съжаление, прекалено много работни кучета са много кльощави и извити нагоре (долната линия) в тялото. Стандартът на породата не описва изобщо това. Американският Стандарт изисква възрастните кучета да имат почти права долна линия, с малка или никаква извивка нагоре, което дава повод за безпокойство. Когато се наблюдава този вид равен корем, Лабрадорът обикновено е с наднормено тегло, не във форма или е бременна женска. Аз мисля, че тази формулировка противоречи на другите в Стандарта, със сигурност що се отнася до изискванията за работна форма. На Лабрадорите им са нужни широки и дълбоки гърди и добре заоблени ребра, за да имат много пространство за сърце и бял дроб да поддържат тяхната активна работа. Ако раменете са претоварени и гърдите са по-широки отколкото задницата, кучето ще има затруднения при плуване и бързо тичане (галопиране). Поставени в стойка в изложбения ринг, такива кучета изглеждат небалансирани и обременени или несъразмерни в предницата. Някои съдии проверяват с широчината на ръка напречно на предгърдието и това е добър ориентир. Също така, полезна мярка е, да се търси дълбочината на гърдите до нивото на лактите, тъй като прекалено дълбоките гърди правят кучето да изглежда с по-къси крака и дават небалансирана цялостен вид. Кучета с „плитки” (недълбоки) гърди рядко се срещат в изложбения ринг, но изненадващо такива гърди не са редки при работните кучета, развъдени с цел да бъдат „спринтиращи ретривъри”. ТЯЛОТО Надписът горе в дясно: Правилно: Тяло с добра горна линия. Надписът долу в ляво: Неправилно: Тяло с лоша горна линия. Крупата е заоблена с лош постав на опашката. Следва: Предница, Лапи, Задни части, Опашка, Движения и т.н...

Alb: ПРЕДНИЦА АНГЛИЙСКИ Дълги и полегати рамене. Предни крайници със здрави кости и прави от лактите до земята, когато се гледат отпред и отстрани. АМЕРИКАНСКИ Предница: Трябва да е замускулена, добре координирана и балансирана спрямо задницата. Рамене: Раменете трябва да са добре наклонени назад, дълги и полегати, формиращи ъгъл с горната част на предния крайник приблизително 90 градуса, което позволява на кучето да се движи лесно с предните крайници със силен разкрач напред. В идеалния случай, дължината на раменната лопатка трябва да е равна на дължината на горната част на предния крайник. Прави раменни липатки, къси горни части на предните крайници или прекалено замускулени и претоварени рамене, всичко те ограничаващи свободните движения, са неправилни. Предни крайници: Когато се гледат отпред, краката трябва да бъдат прави с добри силни кости. Твърде големи кости са нежелателни, както и твърде слаби, а късокраки индивиди с тежки кости са нетипични за породата. Гледани отстрани, лактите трябва да са точно под холката, а предните крайници трябва да перпендикулярни на земята и добре поставени под тялото. Лактите трябва да бъдат близо до ребрата, без хлабавина. Стесняване в лактите или „лакти навън” пречат на свободните движения и са сериозни недостатъци. Глезените трябва да бъдат силни и къси и трябва леко да са леко наклонени спрямо перпендикулярната линия на крака. ПРЕДНИЦА Горе в ляво - Правилна предница. Горе в средата - Неправилно: Тесни гърди, с обърнати навън лапи и дълги глезени. Горе в дясно - Неправилно: Широка предница, с превити крайници (лактите навън) и лапите обърнати навътре. ПРЕДНИЦА Горе в ляво - 90 градуса предгърдие: „Идеално” заъгляване между раменната лопатка (scapula) и горната част на предния крайник (humerus). Това позволява добър разкрач. Горе в средата - 105 градуса предгърдие: По-голямото заъгляване е може би по-типично за породата. Горе в дясно - 130 градуса предгърдие: Това показва по-къса, по-стръмна раменна лопатка и по-къса, изправена раменна кост. Това ограничава дължината на разкрача. Тук отново виждаме огромна разлика в дължина и детайли между двата Стандарта. Широко разпространено виждане (мнение гледище) (от двете страни на Атлантика!) е, че един от най често срещаните недостаъци в конституцията при изложбените Лабрадори е неговата предница, поради недостатъчно дължина и постав назад на раменните лопатки и / или къси стръмни горни части на предните крайници. Неправилна предница може пак да съществува, дори с дълги и наклонени рамена, ако горните части на предните крайници са твърде къси и прави. От тази гледна точка, това е пропуск, че Английският Стандарт не споменава горната част на предния крайник (раменната кост - humerus). Анатомично погледнато, аз разбирам, че най-често срещаното раменно заъгляване в кучето е 105 градуса, в повече случаи отколкото „класическите” 90 градуса, отбелязани в Стандарта на AKC. Още през 1969 Mary Roslin-Williams се постара да наблегне на тези детайли в нейните трудове. Неправилни рамене бяха често срещани в известните победители по това време и същото се среща и днес. Аз мисля, че ако Американската версия за предницата беше леко коригирана, щеше да бъде дори по-полезна за съдии и развъдчици. Също така, Американският Стандарт дава правилно обяснение по въпроса за костите на крайниците. В стремеж за „dual-purpose” (смесен / с двойно предназначение) тип и следователно – правилен тип, контрастът в двете крайности на костите е отличен и си струва да се подчертае в Стандарта. Ако има една главна разлика между „изложбен” и „работен” тип (как мразя да ги категоризирам така), тя е в кости/субстанция /строеж. При крайностите, те се сравняват като „тежка категория” до „най-лека категория” и никоя не е правилна. Докато двата Стандарта изискват здраво сложено, активно куче, аз мисля, че си заслужава да се наблегне на факта, че и двете крайности са неправилни, тъй като и двте се срещат много често. Костите на Лабрадора трябва да бъдат силни и кръгли, не фини и заострени / изтънени в глезените или в скакателните стави. С други думи, трябва да има добри кости чак долу до лапите. ЛАПИ АНГЛИЙСКИ Кръгли, компактни; с добър свод на пръстите и добре оформени възглавнички. АМЕРИКАНСКИ Лапите са силни и компактни с добър свод на пръстите и добре оформени възглавнички. Зачатъкът на пети пръст може да бъде премахнат. Разширени лапи, заешки лапи, сочещи навън или навътре лапи, са сериозни недостатъци. ЛАПИ Правилно: „Котешки” лапи, кръгли и компактни с добър свод на пръстите и дебели възглавнички. Неправилно: „Заешки” лапи. Неправилно: Плоски лапи. Неправилно: Разширени лапи. Английският стандарт описва предни крака, които са прави от лактите до земята и това предполага, че глезените също трябва да бъдат по-скоро прави, отколкото много леко наклонени и по този начин да имат еластичност или гъвкавост. Много правите глезени са слабост, тъй като при ставата, те не могат да се трият със ставите на пръстите и не поемат добре удара при тичане или приземяване от скок. Може би, Американският Стандарт би могъл да определи до каква степен, обърнати навън или навътре лапи, представляват сериозен недостатък. Лапите, описани в Стандарта са проектирани да не бъдат лесно повредени и да подпомагат работещото куче. ЗАДНА ЧАСТ АНГЛИЙСКИ Добре развита, не се спуска към опашката, добре извити задни коленни стави, кравешки скакателни стави са силно нежелателни. АМЕРИКАНСКИ Задната част на Лабрадора е широка, замускулена и добре развита от бедрото до скакателната става, с добре извити задни коленни стави и къси, силни скакателни стави. Гледани отзад, задните крайници са прави и успоредни. Гледани отстрани, заъгляването на задните крайници е в баланс с предните. Задните крайници са със здрави кости, замускулени, с умерено заъгляване при коленните стави и мощни, добре оформени бедра. Колянната става е силна и няма приплъзване на колянната капачка, по време на движение или в стойка. Скакателните стави са силни и добре спуснати, без да се приплъзват или разпъват прекалено, по време на движение или в стойка. Заъгляването и при двете стави – колянна и скакателна е такова, че да постигне оптималния баланс при тласкане (привеждане в движение) и изпъване. Когато е в стойка, задните пръсти са съвсем малко след точката на задницата. Прекаленото заъгляване прави горната линия наклонена, което не е типично за породата. Лапите са силни и компактни, с добър свод на пръстите и добре оформени възглавнички. „Кравешки” скакателни стави, раздалечени скакателни стави, сърповидни скакателни стави и прекомерно заъгляване са сериозни структурни дефекти и подлежат на санкциониране. В ляво - Правилно: 110 градуса заъгляване: нормална конструкция, идеално позволяваща добри движения на задницата. В средата - 90 градуса заъгляване: Прекалено заъгляване, може да предразположи към „кравешки” или сърповидни скактелни стави. Дава лоши задни движения. В дясно - 150 градуса заъгляване: Показва прави коленни стави, също и прави скакателни стави. Дава лоши задни движения, с недостатъчен разкрач и тласък. Гледайки стари фотографии на Лабрадори, може да се забележи, че като цяло те са били по-слаби и по-прави в задните части, отколкото много изложбени днес. Добре извитите задни коленни стави и добре оформените задни части сега са по-често срещани. Задни крайници, които са силни и с добро заъгляване, помагат на Лабрадора за „изтласкващо” движение отзад. Добре извити, къси скакателни стави могат да поемат много напрежение / огъване и да спомогнат за засилването на кучето напред и при завой. Скакателни стави, които са прави, тип „китайско куче” (chow) са предразположени да се завиват навътре, като „двойна” става, а заедно с прави коленни стави и сърповидни или „кравешки” скакателни стави, те са източник за голяма слабост в задните части. „Кравешките” скакателни стави намаляват тласъка напред и намаляват скоростта на кучето. Прекалено заъгляване, широки задни части, които могат да изглеждат много впечатляващо на изложба в стойка, често са придружени с „кравешки” скакателни стави. Както и с предните части, трудно е да се напише за задните части, без да се спомене също движението. Забележката за приплъзване на колянната капачка и скакателни стави, ще изненада Английските читатели. Необходими ли са тези детайли в Стандарта на Породата? ОПАШКА АНГЛИЙСКИ Отличителен белег на породата, много дебела в основата, постепенно изтъняваща към върха, със средна дължина, без дълги косми, плътно покрита навсякъде с къса, плътна, гъста козина, която й придава „кръгъл” вид, описван като „видрова” опашка. Може да бъде носена радостно, но не трябва да се извива над гърба. АМЕРИКАНСКИ Опашката е отличителна черта на породата. Тя трябва да бъде много широка в основата, постепенно изтъняваща към върха, със средна дължина и не по-дълга от скакателната става. Опашката не трябва да има дълги косми и трябва да е покрита отвсякъде с Лабрадорската къса, гъста козина, която й придава специфичен кръгъл вид, описван като „видрова” опашка. Опашката трябва да продължава горната линия в покой или в движение. Може да бъде носена радостно, но не трябва да се завива над гърба. Прекалено къси опашки или дълги тънки опашки са сериозни недостатъци. Опашката завършва баланса на Лабрадора, като му придава плавна линия от върха на главата до края на опашката, Купиране или друга намеса в дължината или естественото носене на опашката е дисквалификация. ОПАШКА Правилно: „Видровата” опашка....................................Видровата опашка трябва да бъде носена трябва да е дебела и да изтънява...............................на ниво с горната линия. Неправилно: Опашка, носена над гърба..............................Правилно: Весела опашка. И двата Стандарта ни казват какво точно се изисква, въпреки че по-детайлната Американска версия включва полезна информация за дължината. Лабрадорската „видрова” опашка е доста характерна и това е с цел да действа като рул / кормило при плуване и да помогне на баланса на кучето, когато е в стойка или в движение. Поставът на опашката вече беше споменат заедно с горната линия и опашката трябва да последва в права линия линията на гърба. В изложбения ринг, махащи опашки, държани почти на нивото на гърба по време на стойка или движение, изглеждат много атрактивни и балансирани, но това не е изискване. Стандартът позволява също опашките да бъдат носени изправени нагоре дотолкова, че да не са извити над гърба. Отново цитат от Mary Roslin-Williams успокоява духа: “Куче с наистина типична опашка е почти винаги наистина типичен Лабрадор, правилен изцяло и странното е, че обикновено има правилния характер.” Наистина добрата опашка е радост за окото и Стандартите на Породата ни оставят без съмнение относно тази отличителна черта. Американската дисквалификация изглежда странна, тъй като аз разбирам това като проблеми неспецифични за породата. Освен това, те се обхващат от други общи правила на AKC. Следва ДВИЖЕНИЯ, КОЗИНА, ЦВЯТ и т.н...

Alb: ДВИЖЕНИЯ / ПОХОДКА АНГЛИЙСКИ Свободна, с добър разкрач. Праволинейна и естествена, гледана отпред и отзад. АМЕРИКАНСКИ Движенията на Лабрадор Ретривъра трябва да бъдат свободни и леки. Когато кучето се движи към вас, не трябва да се наблюдават лактите навън. По-скоро, лактите трябва да се държат близо до тялото, без крайниците да са твърде събрани. При движение право напред, без „pacing” (успоредно движение на преден и заден крайник от едната страна на тялото) или зигзагообразни движения, крайниците трябва да формират прави линии, като всички части се движат в една равнина. Когато кучето се отдалечава от вас, трябва да създава впечатление, че задните крайници се движат колкото е възможно по-близко в паралел с предните. Скакателните стави трябва да вършат изцяло своята работа, да се огъват добре, внушавайки сила и здравина. Когато се гледат отстрани, раменете се движат свободно и без усилия, а предният крайник трябва да се протяга напред близо до земята. Късо, неравномерно (насечено) движение или повдигане високо на коляното дава индикация за право рамо; шляпането (загребване) показва дълги слаби глезени; а къс скован ход в задната част сочи за права конструкция в задницата; всичко това са сериозни недостатъци. Неправилно движение, включващо криволичене (зигзаг), движение на една страна, пресичане (кръстосване), високо вдигане на коляното, шляпане (загребване) и късо насечено движение трябва да бъдат строго наказвани. ДВИЖЕНИЯ Неправилно: Разкрачът е твърде къс. Неправилно: При движение задните крайници....................Неправилно: „Кравешки” скакателни стави са твърде сближени и се докосват. Неправилно: Движение, при което ........................Неправилно: Движение, при което погледнато отпред, се наблюдават „лакти навън”.................................се наблюдават „лапи навън”. Английските изисквания са прости и кратки, но аз не съм щастлива от това. При работна порода има нужда от повече. Думата „добър” („adequate” - 1. достатъчен, задоволителен ; 2. съответен. съразмерен, подходящ, адекватен ) в Английския език има много значения и едно от тях намира извинение за това, което често виждаме в изложбения ринг – движение, което е „само задоволително” или „едва задоволително”. Параграфът на AKC е далеч по-внушителен и оставя съдии и развъдчици без съмнение за това, което трябва да търсят. Сигурно ли е, че съм забелязала по-добри движения в Американския шоу ринг? КОЗИНА АНГЛИЙСКИ Отличителен белег на породата; къса, гъста, без вълнисти и стърчащи части; придаваща чувство за сравнителна твърдост при допир; устойчив на времето подкосъм. АМЕРИКАНСКИ Козината е отличителен белег на Лабрадор Ретривъра. Тя трябва да е къса, права и много гъста, даваща чувство за сравнителна твърдост при допир. Лабрадорът трябва да има мек, устойчив на времето подкосъм, който осигурява защита от вода, студ и всички видове храсти. Допустима е леко вълниста козина към края на гърба. Козина като вЪлна, мека копринена козина и рядка гладка козина не са типични за породата и трябва да бъдат строго наказвани. Can. OT Ch. Redsky's Divine Designate WCX: Правилната гъста двойна козина, която не пропуска вода. Правилната козина е един от белезите, които обозначават правилния тип. Лабрадор без добра двойна козина, която толкова добре е описана в Стандарта, ще бъде просмукан с вода и няма да има защитата и топлината, от които се нуждае, когато работи в гъсти храсталаци или ледено студена вода. Гъстата, не пропускаща вода Лабрадорска козина е невъзможно да допусне кожата да се намокри, което е ценно качество за работещо куче. Озадачава ме, че толкова много развъдени за работа в полето кучета, които биха били облагодетелствани от тази характеристика, нямат правилния тип козина. Те често са с много рядък подкосъм, почти с единична козина и в съчетание с тънки лоши опашки. Цветът на подкосъма е обикновено по-светъл от горната козина, повече кафеникаво или сивкаво черно при черните. Аз знам, че някои от нашите най-опитни Английски развъдчици на Лабрадори считат, че лека вълнА не е недостатък, а често съпътства наистина добра Лабрадорска козина. ЦВЯТ АНГЛИЙСКИ Изцяло черен, жълт или шоколадов. Жълтото е в диапазона от светло кремаво до лисиче червено. Допустимо е малко бяло петно на гърдите. АМЕРИКАНСКИ Цветовете на козината на Лабрадор Ретривъра са черен, жълт и шоколадов. Всеки друг цвят или комбинация от цветове е дисквалификация. Малко бяло петно на гърдите е допустимо, но не е желателно. Бели косми от старост или уплах не трябва да се тълкуват като пъстрота /петна (brindling). ЧЕРНИ: Черните са изцяло черни. Черна козина с кафяви (brindle) или светлокафяви петна е дисквалификационен недостатък. ЖЪЛТИ: Може да варират в цвят от лисиче червено до светло кремаво с вариации в нюансите на ушите, гърба и долните части на кучето. ШОКОЛАДОВИ: Шоколадовите могат да варират в гама от светло до тъмно шоколадово. Шоколадова козина с по-тъмни или по-светли петна е дисквалификационен недостатък. ГОРЕ: Шоколадовият Лабрадор: Int. Fin. Est. Ch. WW-94 Bubbling Bedouine, развъдчик: Maria Swanljung, собственик: L. Bergh. ДОЛУ: Черният Лабрадор: Sh Ch. Toplict Tintagel's Tagel Moon. Снимки с любезното разрешение на: A. Verbeek-de Neef. AKC (Американският Кенъл Клуб) споменава неправилни петна и оттенъци и в този раздел е пълно с дисквалификации. Също така, използването на думата „тъмни петна” [brindle - кафяв/сив с по-тъмни ивици/петна/точки (за животни)], когато става дума за бяло окосмяване е необичайно, тъй като “brindling” обикновено се отнася за черно окосмяване. Аз мисля, че употребата на думата „изцяло” обезсмисля навлизането в детайли относно неправилните петна. Тук, в Англия е имало много открити дебати относно това какво представлява нюанса „лисиче червено”, тъй като лисиците са в много нюанси! Някои жълти имат по-тъмни оттенъци на лицето, като маска, а това променя много изражението, правейки го да изглежда по-сурово. Аз предполагам, че в специален смисъл AKC би счел това като дисквалификационен нюанс? И двата Стандарта изтъкват, че малко бяло петно на гърдите е допустимо, но не споменават „петната на Боло”, белите възглавнички (на лапите) и пети, които се наблюдават при някои черни. Бяло окосмяване в подкосъма е друг белег, който не е споменат, а някои черни и шоколадови имат бели корени на техния подкосъм. Белият пръстен в основата на косъма на една трета разстояние в посока към края на опашката е добре познат отличителен белег за много шоколадови с добра козина. Интересно е, че Американският Стандарт потвърждава гамата от нюанси при шоколадовите – от светло до тъмно. Много съдии и развъдчици предпочитат по-тъмния, наситен нюанс, но светло шоколадово не е неправилно и в двата Стандарта. Следва "РАЗМЕР, ПРОПОРЦИИ И МАСА", "НЕДОСТАТЪЦИ И ДИСКВАЛИФИКАЦИИ" и ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

Alek: Винаги ми е много интересно да чета тази тема. БЛАГОДАРЯ за усилията и за просвещаването на невежите като мен. До сега се чудех защо като реша моя черньо подкосъма който остава на гребена е по сив, а не наситено черен като основния тон. Признавам, мислех си че все е прашен, а уж го къпя и мия редовно, пък то било нормално Още веднъж благодаря Alb

Alb: Много се радвам, че е полезно и има какво да се научи. Лично аз, въпреки многото преводи на стандарта и тълкуванията, винаги научавам нещо ново. Кой знае още колко неща има да научим. Горе съм качила картинките за движенията, както и три хубави снимки. Остава ми съвсем малко да завърша тази глава. После смятам да продължа със следващата, която е също супер интересна - мнения на трима различни известни съдии за различни кучета - описания, направени по снимки.

Alb: РАЗМЕР, ПРОПОРЦИИ И МАСА АНГЛИЙСКИ Идеална височина при холката: Мъжки 56 – 57 cm (22 – 22,5 ins.). Женски 54 – 56 cm (21,5 – 22 ins.) АМЕРИКАНСКИ Размер: Височината при холката за мъжки е 22,5 до 24,5 ins (57 до 62 cm); за женски 21,5 до 23,5 ins (54 до 58 cm). Всяко отклонение, по-голямо от 0,5 инча (1 cm) над или под тези размери е дисквалификация. Приблизително тегло на мъжки и женски в работна форма: мъжки 65 до 80 lbs (30 – 38 kg); женски 55 до 70 lbs (26 – 33 kg). (Минималните изисквания за височина не се отнасят за кучета мъжки или женски на възраст под 12 месеца.) Пропорции: Компактен; дължината от точката на рамото до точката на задницата (бута) е равна или малко по-голяма от височината от холката до земята. Разстоянието от лакътя до земята трябва да бъде равно на половината от височината при холката. Гърдите трябва да достигат до лактите, но не осезателно по-дълбоко. Тялото трябва да бъде с достатъчна дължина, за да позволява правилен, свободен и ефективен разкрач; но кучето никога не трябва да изглежда ниско и дълго или високо и дългокрако като общо очертание. Маса: Маса и кости трябва да са пропорционални на цялостния вид. Леки, „източени” (слаби/ мършави) индивиди са определено неправилни; също както нежелателни са набити (пълни) и тромави / тежки екземпляри. Лабрадорите трябва да бъдат представяни в работна форма, добре замускулени и без излишна тлъстина. Английският Стандарт от 1916 г. не специфицира височина, но с поправката дойдоха и размерите, дадени по-горе. Обаче, нашият Стандарт никога не е казвал „трябва да бъде”. Първоначално беше „желателна височина”, сега е „идеална височина” и това дава възможност да се употреби здрав разум, когато се съди целия Лабрадор. Аз мисля, че е трагично, отклонения от височината да могат да доведат до дисквалификация в САЩ. Използването на уреда за измерване на височина, за да се потвърди височина на Лабрадор, с оглед на дисквалификация, по мое мнение е твърде нелепо. Повечето от другите точки, разгледани в този раздел на Стандартa на AKC са коментирани и другаде. Обаче, трябва ли измерването на дължината от точката на рамото да се счита за точката на холката? В противен случай, описано е квадратно куче, а много късите квадратни кучета не биха могли да се движат и работят с достатъчно свободна дължина на разкрача. Аз одобрявам изискването на Стандарта изложбените кучета да бъдат представяни в в добре замускулена форма, без излишна тлъстина, но не съм съгласна, че те трябва да бъдат в работна форма, тъй като работните Лабрадори са неизменно много слаби / сухи. НЕДОСТАТЪЦИ И ДИСКВАЛИФИКАЦИИ АНГЛИЙСКИ Недостатъци: Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и сериозността, с която той се третира, трябва да бъда точно пропорционална на неговата степен. ЗАБЕЛЕЖКА: Мъжките представители трябва да имат два видимо нормални тестиса, напълно спуснати в скротума (семенните торбички). АМЕРИКАНСКИ ДИСКВАЛИФИКАЦИИ: 1. Всяко отклонение от височината, предписана в Стандарта. 2. Изцяло розов нос или нос без никакъв пигмент. 3. Околоочни контури без пигмент. 4. Купиране или друго вмешателство в дължината или естественото поведение на опашката. 5. Всеки друг цвят или комбинация на цветове, различни от черен, жълт или шоколадов, както е описано в Стандарта. Аз вече коментирах Английския Стандарт по отношение на недостатъците. Интересно е, че Стандартът на AKC не споменава за цялостта при мъжките (двата тестиса, спуснати в скротума). Американските дисквалификации, по-специално по отношение на височината, не се харесваха от толкова много хора, че изглеждаше несправедливо и недемократично да бъдат внедрени през 1994 г., след толкова много години без дисквалификации. Те няма да подобрят породата и не са необходими, ако Стандартът е иначе добре написан. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Стандартът на Лабрадор Ретривъра не е нито универсален, нито е останал непроменен от оригиналния Английски Стандарт на Породата, съставен през 1916 г. Така че каква е философията, която се крие зад Стандарт на Породата и какви са нейните цели? На първо място, Стандарт на Порода е картина от думи, която описва идеалното куче от конкретна порода. Много въпроси идват на ум. Колко отворен трябва да бъде той за интерпретации? Може ли Стандарт да бъде прекалено установен / списан? Когато са правени поправките, взети ли са били предвид слабостите на породата по онова време? Трябва ли да включва отрицателни качества? Или дисквалификации? Трябва ли да помогне на развъдчици / съдии да познават качествата на Лабрадора със смесено / двойно предназначение (dual-purpose Labrador)? Какво имаме предвид с „dual-purpose Labrador” (Лабрадор със смесено / двойно предназначение)? И дали Стандартът ще ни помогне да произвеждаме повече от тях? Могат ли хората някога да се споразумеят? През 19ти век Stonehenge пише по повод съденето на стария Нюфаундленд Св. Джон или Куче Лабрадор следното: „Луксозните / декоративни кучета могат да бъдат оценявани по всякакви правила, но изкуствено. Обаче ловното куче трябва да бъде съдено само според отличителни белези, които са свързани с неговата работа.” Това изявление е било иронично написано от мъже и жени, които предано са вярвали в работните функции на породата, преди първия същински Английски Стандарт да бъде публикуван. Все още и до ден днешен, след минали повече от сто години, цинизмът в този цитат е приложим в много аспекти. Много е лесно да се критикува работата, направена от други при съставянето на Стандарта (всъщност това не е толкова лесно!). Обаче в тази глава, това беше моята задача - да коментирам и критикувам и аз направих това. Моите заключения са, че Английският Стандарт е полезна отправна точка, ясен, кратък и бързо запомнящ се. Ако краткостта е добродетел, Английският Стандарт определено е свещен. Аз съм дискутирала много характеристики, които чувствам, че биха могли да бъдат добавени към Английския Стандарт, за да го подобрят. Ако трябваше да избирам само една, това определено щеше да бъде пренаписване на параграфа за движенията., тъй като това е нещо, което ужасно липсва. Американският Стандарт е повече като детайлна картина с маслени бои, където са използвани твърде много маслени бои и рамката е неподходяща. Ако беше изчистен и всичко излишно бъде премахнато и рамката я нямаше, би могло да се получи шедьовър. Съдии и развъдчици винаги ще са на различни мнения относно значимостта на отделните характеристики и винаги трябва кучето да се съди като цяло, а не като съвкупност от различни части с недостатъци. Моят съвет би бил сериозно да се обмислят и двата Стандарта – дългия и късия. Докато на единия липсва съдържание и детайли, другият съдържа повторения и дисквалификации. Те и двата са добри отчасти. Заедно те биха могли да направят едно цяло. КРАЙ НА ШЕСТА ГЛАВА

Alb: И малко информация за авторката на тази глава - Janice Pritchard, CHARWAY LABRADORS Това е от кратките пояснения за Авторите на "The Ultimate Labrador Retriever": "JANICE PRITCHARD: Janice за пръв път започна да се занимава с Лабрадори, когато беше дете през 1963 г. и още оттогава навлезе завинаги в породата. Шест Английски Шампиона и седемнадесет Шампиона извън страната носят нейния CHARWAY афикс (наставка). Някои от кучетата в този малък, успешен развъдник са също и работни. Janice е съдила Лабрадори по целия свят. Тя е и авторът на седмичните статии за развъждането в „Dog World” – седмичния киноложки вестник в Англия. " Книгата е публикувана за първи път през 1997 г. Janice Pritchard е починала през 2005 г. след няколко години борба с рака. Ето ТУК има статия за авторката от Anne Taylor (Fabracken). Може да я преведем и нея. Ще потърся и снимки на някои от известните кучета Charway и ще ги добавя тук. Ако някой от вас намери нещо е добре дошло! Ето го Eng. Ch. Cambremer Tom Cobbley of Charway Ето го и тук в Pedigreedatabase Това е 2 RES CCS Charway Uncle Tom от Pedigreedatabase CH Birchbrook Barley Wine of Charway Pedigreedatabase Eng. Ch. Charway Ballwillwill

Иглика: Eng. Ch. Charway Ballwillwill легендарен производител - един от основоположниците на съвремените шоколадови лабрадори. Charway Blackthorn Follytower Ето и информацията за развъдника от същата книжка на Хедър Уайлс Фон CHARWAY Собственик Джени Причард, която започнала да участва в изложби с лабрадори още като младо момиче. Първото си кучило тя произвела в 1965. На практика в този развъдник се развъждат предимно черни лабрадори и от 1970 развъдника работи с вече утвърдени породни линии от развъдниците Ballyduff, Sandylans и Timspring. От тези кобинации Джени произвела няколко изключителни лабрадора, включително пет шампиона на Великобритания и много шампиони през океана. Първия титулован лабрадор нейно производство бил Шоу шампиона Charway Nightcap, следват Ch Charway Little Sian, Шоу шампиона Charway Blackthorn Follytower, Charway Ballywillwill и Ch Charway Ballylinnet. Charway Blackthorn Follytower Charway Ballywillwill Без съмнение най-знаменитото куче от развъдника бил Charway Ballywillwill . Той оказал огромно влияние на някой съвременни породни линии. ( Ролята му в развитието на породата е описана много добре в статията за вътрешнопородните типове лабрадори в сайта http://www.bglabradors.com/History1.htm) Той произвел осем шампиона на Великобритания и зад граница и четири женски – прекрасни производители. В 1981 година той станал най-добър изложбен лабрадор и най-добър производител за 1984, 1985 и 1987 година. Неговата най-голяма победа била Бест оф груп на изложбата на Киноложкия клуб на Уелс в 1981г. Женските от този развъдник също били елитни производители. Тук трябва да посочим Roseacre Hollyberry of Charway, Charway Simona, Charway Sally Brown ( шоколадова на цвят),Wetheriam Black Cherry of Charway . Лабрадорите от Charway имали големи успехи и в чужбина . В Сащ живеят 7 шампиона, един в Канада, два във Финландия, два в Германия, два в Холандия и два в Южна Африка. В по-близко време най-известните кучета от развъдника са Charway Uncle Tom, Charway Black Magik, Cambremer Tom Cobley of Charway . Cambremer Tom Cobley of Charway Освен за изложби Джени използва кучетата си по предназначение в Ловния сезон.

Иглика: Ето и от книжката на Марион Хопкинскън ( би трябвало и Карол Кууд да има за Charway) Много хора се обръщаха към Джанис Причард за съвет и тя им даваше конструктивна оценка за достойнствата и недостатъците в тяхната работа и постоянна поддръжка. Като развъдчик на лабрадори аз се възхищавам на нея и нейните кучета. Внимателно култивирайки своя тип тя беше способна да оцени по достойнство и другите типове кучета. Постоянно има шампиони от нейния развъдник в Англия, но Ballywillwill безспорно е най-известния. Джанис Причард почина на 30 декември 2005 година.( това последното е добавка в Руското издание, понеже оригиналната книжка е издадена 2000 година)

espresso: bravo

полная версия страницы