Форум » Общи приказки » Творчество » Ответить
Творчество
duffy & d: Ако някой от вас пише -стихотворения, песни, есета, разкази или просто нещо, което би искал да сподели, да го направи тук Аз имам няколко подобни, но нека да видим дали темата ще ви хареса и дали ще има кандидати
Ответов - 20
Barda: Харесва, харесва и питаш даже ! Браво за идеята! Някой ден ще се включа с удоволствие
duffy & d: Това го написах много спонтанно, но няма да издавам от какво бях вдъхновена - може да се досетите за един много специален човек в живота ми ... Фонтаните Ах, как мечтая под тез фонтани с теб да съм И заедно да сбъдваме всеки наш сън. . . Покорена от законите на свободата Безспирно около нас се разпръсква водата.. Всяка капка се ражда И всяка предишна награжда. Силен шум от игра весела, Бунтува се водата, нов свят преоткрила. От предната пресечка усещам Как този звук в себе си преобръщам. И всеки стон от красота Трансформирам в моята душа. Аз и ти, под мелодията нежна, Обвити в непрестанна надежда. Погалваш ме, а аз те гледам И в очите ти себе си намирам. Фонтани от вода, Фонтани от красота... Съчетават в себе си изящност И вдъхват вечност на всяка простосмъртност Нощните светлини и тази на луната Чудесно допълват се една друга. Под тях вижда се уникален танц- Песен на водата и някой среднощен щурец Преплитат се неочаквано . . . Аз и ти, очите си затваряме И в любовта на другия силно вярваме И сякаш чувам вълшебство, Сякаш няма другиго. . . Фонтани от вода блестяща Фонтани от вода изящна. . Рисуват и мен, и теб, и тях, и онзи там, Посочват ми какво да ти дам . . Небето среднощно е така непредсказуемо, Всичко е сякаш от фонтаните обладано. И всичко кротно мълчи, В затишие неверояно стои И всичко, и аз, и ти Слушаме вода във фонтани . . .
neofly: Еййй, БРАВО. Много е готино и си личи, че е писано с голямо вдъхновение. Много хубаво си подредила мислите си и супер си ги предала. Ще ми е страшно приятно да чета още неща от теб.
duffy & d: Току що написах това :) надявам се да ви хареса Любов търсеха и я намериха ... Търсенето на великолепие Често предизвиква разочарование … Трепри сърцето в очакване И търсим нечие завръщане … Изкачваме се по стълбите на живота свой, Без замисъл, защото крещи нещо в мен „бленувай ! ‘’ Неотъпкани пътеки, Без оставени стъпки … Бродим, откривайки – Крием се, търсейки Срещаме някой и без дъх „Здравей!” се провикваме Дори и самите себе си в тези думи не откриваме Смисъл забравяме да намерим И после бягаме себе си да открием Забравяме и нещо в нас изстива И всеки в себе си нещо преокрива … Очите на любимия търсим … Нощ така мелодична И птича песен тежка, Защото нощ е и тя плаче, Загубила своето земно другарче.. С вик разцепва тишината, Тишината в на хората сърцата Утре слънцето отново ще се роди И тя сама света ще трябва да преброди До вчера с любов огласяха небето И заедно щастливо кацаха в полето… До вчера всеки величието тяхно познаваше И нямаше нужда песен да търсеше.. На всеки достатъчно му беше Всеки с тях в гората вървеше … Но тази нощ тежко звучи Сама е птицата и няма утеха, Докато не дойде сутринта. Защото мисли, че е изоставена Сама, в безкрайната Вселена, Помни тя как раниха любимия й А как някой нея подгони.. Остави го .. трябваше да бяга … Но не знаеше, че човешка ръка е там Под небосвода тъй голям И превърза тя малкия врабец, А през нощта край него бе щурец И слънце пак се роди, Зад високите планини, Изправи се врабеца и полетя Да потърси своята любима … А тя сгушена утрото едва дочака, Нощта с тежка песен дарявала … Летяха един подир друг Както кон бяга без мундщук Заедно бяха две влюбени души И небето в щастие огласяха всички врабци Любов търсеха и я намериха ! . . .
nicekapi: Искаме още!!!!!!!!! Чета ги с голямо удоволствие-имаш страхотна дарба-продължавай да пишеш!!!!!!!
neofly:
duffy & d: Здравейте ! Ето нещата написани от последните дни Надявам се да ви харесват ... Ако Ако имах всички звезди, Половината щяха да са твои. Ако имах цялото море, щях да ти го дам като наивно дете. Ако имах прекрасна дъга, Щях на теб да дам цялата й красота. Ако птиците докосвах, и с полет света прекосявах бих ти дала билета . . . Ако имах хоризонта безширен и другаря му-вятъра, див и непредвидим щях да ти подаря миговете им . . . Ако като реката преминавах, през стръмната планина се търкалях, щяха твои да са ручейте и бързеите . . . Ако като трева гъста след пожар, или като безстрашния в нощта овчар – на теб бих дала смелостта си ! Ако цветовете на живота бяха в ръцете ми, Щеше твой да е аромата им. Ако мелодията от изгрева чувах И тази на залеза тихомълком изпращах, щях на теб да поверя волята й ! Ако като буря от ъгъла се появявах и после тъй бързо изчезвах – твоя щеше да е скоростта . . . Е, нямам всичко това – тогава бих притежавала света . . . Себе си с цвете изразявам и на теб плахо го подавам – пази ме ! Имам нещо още за теб – сам открий го, ако не си го сторил вече ... МИГ Бяг волен и кръстопът необхватен ! Поглед един и глас непоколебим ! Дума силна и усмивка прекрасна ! Сърце в галоп и син небосвод ! Звезди многобройни и птици волни ! Дъх на свежест и непоклатима нежност ! Ръка в ръка, заедно пред света ! Пеперуди в сихрон и цветя в унисон ! Свежа трева и непокътната роса ! Луната застива и идва изгрева ! Вятър див и тъй игрив ! Песен на тишината в зората ! Песен на вълнение и нечие вдъхновение ! Песен на среща поредна – между слънце и луна ! Песен на красота, света обгръщаща ! Докосване и дерзане ! Мечти и желания сбъднати ! Миг в реалността, миг в магия ! Миг неповторим и незабравим ! Миг в сърцата и по лицата ! Миг овековечен . . .
Нина: Бреее, имаме страхотен творец Просто...думи нямам! Продължавай все така!!!
Vili: Бравооооо
duffy & d: Имам няколко нови заглавия, но ще споделя само едно от тях, защото другите са адресирани ТАЗИ НОЩ Тази нощ сърцето ми препускаше през полята. Летях, реех се, търсех! Бродих из родното, търсейки те. Знаех, че си там. Знаех, че някъде ме чакаш. Знам, че дълбоко в сърцето си, всеки от нас знае, че обича ! . . . Тази нощ не броях звездите! Гледах, мълчах, дерзаех! Мислите ми си проправяха път през звездното море. Знаех, че и ти гледаш нагоре и търсиш из небосвода. Знаех броя на звездите. Защто ако една умираше, друга се раждаше и така небето никога не се превръщаше в тъмна и бездънна яма без лъч светлина. И нямаше нужда да броя . . . Тази нощ докосвах тревата. Прокарвах пръсти през всяко стръкче! Забивах ги в пръста и в юмрук скътавах малко от родното. Знаех, че и ти свеждаш глава и погледът ти кръстосва между стръковете. Знаех, че неподправено скиташ из между цепнатините на прашната земя . . . Тази нощ усещах дъха ти във вятъра! Вдишвах, изтръпвах, съпреживявах! Възползвах се от мистичното в среднощния вятър. Знаех, че и ти вслушваш се как композира из клоните на дърветата. Знаех, че и ти търсиш като мен природен творец, който да изобрази слънцето и бурята, вихрещи се в душата ти . . . Тази нощ нямаше ги зверовете. Или поне аз не ги усещах. Другаде бях, надругаде пътувах, за другаде копнях! Мудно изръщах поглед. Знаех, че и ти загубваш своя нейде из тъмата . . . Тази нощ имаше полумесец. Но не се виждаше от моя тъй голям прозорец. И въпреки това аз вярвах, че го има и не стихваше съзнанието ми, защото го бе познало вече. Знаех, че и ти си се вгледал в негои с тежка въздишка, заблудата не могъл си да вложиш . . . Тази нощ не чувах птици. Бяха от другата ми страна. И аз все тъй усърдно търсех да чуя тяхната среднощна изповед. Но аз вече я бях чула и знаех, че отново ще я дочакам. Знаех, че и ти себе си търсеше в песента им . . . Тази нощ пееше тишината. Унило и непреклонно, пееше тя. Бягаше заедно с тъмата. Знаех, че това е изкуство. Знаех, че и ти себе си там откриваш . . . Тази нощ нямаше думи. С тях и гласът ми застиваше. Виках на ум, защото само така можеше да ме чуеш. Знаех, че чакаше да доловиш моите мисли и ти успя . . . Тази нощ с въздишка посрещнах. Но има много вяра, много надежда, много любов в тази нощ! Макар и плахо прикити в сянката на така видимия страх, те бяха там. Знаех, че и двамата знаем за тях! Тази нощ Бог не Бе спрял Своето Дело! Кръговратът вечен пак бе тук. Знаех, че и ние участвахме в него затова не сме спряли . . . Тази нощ моята утеха си ти ! Тази нощ, макар и далеч, аз отново търся твоите сини очи! Тази нощ те обичам . . . Тази нощ като всяка друга - пълна с уникалност, вълшебство! Любов и още нещо . . . 28.08.2009г. нощем с тишината за него . . . вдъхновена, написана, посветена на човека, когото обичам . . . най-специалния!
duffy & d: Нещо ново написах току що, вдъхновено от всички чувства, които изпитвам в момента и първият сняг, гушнал града ни ... Изповед Среднощната белота поглъща дъха ми, Среднощната тъма извръща погледа ми. Всяка звезда знае моята история, Често съм я разказвала . . . Песен на мрачна нощ, Изповед на неочакват гост . . . Полет през зимния небосвод, Там където всеки крие тайни – Дори и старец белобрад И самодиви омайни . . . Не зная как промъкна се зимата И обгърна ме със студена прегръдка . . . Онези топли усмивки още греят И така ще е – Дори и бури да се сипят ! Не мога да забравя прелестта, Аз живея със своята мечта . . . Не осъзнавам как обръщам се назад И припомням си, че всичко е кръговрат. Тъй потъвам безкрайно, И от себе си бягам тайно. . . Сили ще достигнат ли да извикам, Дъх ще достигне ли да вдишам ... Пейзаж от страх и самота, Сгушени в скута на мека топлина. И крилати фрази сякаш преминават, И само малка следа в нас оставят . . . Да броя ли звездите ? Да броя ли мечтите ? .. и копнежите Колко пъти разказвам историята И забегва плавно в мъглата . . Среднощни гласове пак ме викат, Звездите отдалеч зоват .. И протягам ръка към света, Но соча само една посока.. Побягвам през мислите И търся своето призвание.. Изгубих ли се ? Вятърът шепти ... Вее през косите ми ... Отприщих себе си пред нощта, Трябва ли да спра ? Чете ли се в погледа ми всичко ? Всяка звезда знае историята ми, Често съм я разказвала .... Вдъхновено, написано, посветено на човека когото обичам ... най- специалния !!!
bilyananacheva: Мммм, тези неща се надявам да ги публикуваш и някъде другаде, освен във форума! Много са добри!
Alb: Много вдъхновено и много романтично! Пожелавам ти успех в творчеството!
ноксия: Много е добре,много романтично. Браво!!!
naseto: Браво!!!
mimi_i_kaira: Браво!!!
duffy & d: Благодаря ви искрено!!!
Eni: Стиховете са от Питомник лабрадоров Tierni, много ми харесаха, надявам се, че ще има още кой да ги разбере и да му доставят удоволствие: Стихи посвященные собакам Я маюсь от усталости иль лени И просто оттого. Что мало сплю. Но пёс мой утыкается в колени И говорит: А я тебя люблю! Я бьюсь над вечным бытовым вопросом, Когда ресурсы подошли к нулю, Но пёс мой прикоснется мокрым носом И говорит: А я тебя люблю... Кто грезит о богатстве, кто о власти, Все тянутся к рулю или к рублю. А у меня моё простое счастье. Хвостатый мой, как я тебя люблю! * * * Достоинство пса — не в его породе, Не в родословной из множества поколений. А в том, что вдруг он просто подходит И кладет тебе голову на колени... * * * Сумрак. Сонное дыханье. Мерный ход часов. ...Топот. Фырканье. Чиханье Выспавшихся псов. Золотое сновиденье Выходного дня... И рычанье. И сопенье. И возня, возня... * * * Я верю в добрую примету, Что дом надежен, как утес, Когда по дому ходит пес, Стуча когтями по паркету. * * * Чтоб в будущем мы не плакали, Чтоб ветры нас не рассеяли, Давайте дружить собаками, Как прежде дружили семьями... * * * Благословенны славные мурлыки, Одетые в роскошные меха, Чьи по утрам волнующие крики Нам заменяют пенье петуха. Вы праздник зренья, слуха, осязанья, Движенья ваши дивно хороши. В вас тьма достоинств, коим нет названья. .....Собака — это праздник для души! © Питомник лабрадоров Tierni
Eni: Не е мое творчество, ама е толкова вярно и точно, че го поствам: Поводырь он и спасатель, И охотник, и сапер. Детям – лучший друг-приятель. Познакомьтесь – лабрадор. Голова – ума-палата, Сердце – пламенный мотор, И характер словно вата. Он – такой! Он – лабрадор! Есть, конечно, недостатки: Он обжора из обжор, Обожает шоколадки – Уж таков он, лабрадор. Вас поймет он с полувзгляда И поддержит разговор. Ему многого не надо, Если это лабрадор. Коврик, щетку, корма миску И любовь – таков набор… Вас подпустит к сердцу близко Навсегда Ваш лабрадор. Он всецело в Вашей власти, Без борьбы, без глупых ссор. Есть синоним слова счастье: Счастье – это лабрадор!
BUSTER: СТРАХОТНО !!!
полная версия страницы