Форум » Общи приказки » Как се снимат кучета » Ответить

Как се снимат кучета

Иглика: Данчо ме помоли да го сложа от негово име, че си е забравил и пароли и всичко за нашия форум. От тук http://bulgoldens.com/forum/viewtopic.php?t=912 Първо, нека да отбележа, че снимките на кучета и въобще на животни не са лесна работа. Всеки се възхищава на шедьоврите в National Geographic, но трябва да се знае, че там всеки кадър е избран от хиляди други и е дело на шепа професионалисти, признати в цял свят. Ние сме аматьори и ще си останем такива. Снимките ни макар наивни и с недостатъци, са пропити с любов към нашите космати приятели и кратките съвети по-долу са предназначени просто, за да обърнем внимание на няколко елемента, които евентуално биха ги направили по-въздействащи и добри. В никакъв случай не са изчерпателни или задължителни и в никакъв случай не бива да се считат или подразбират като каквато и да било критика, към когото и да било (е това вече прозвуча като писано от адвокат!). Нарочно съм ги представил под формата на Question & Idea (въпроси и отговори). С какво да снимаме? Очевидният отговор е с каквото имаме, но все пак нека подредя техниката по качество и пригодност: 1. Огледално-рефлекси фотоапарати. Освен всичко останало, основното им предимство при снимане на кучета е, че снимат в момента на натискане на спусъка и всичко, което виждате във визьора, е впоследствие и върху снимката. Минусът им е, че са неколкократно по-скъпи от останалите фотоапарати. Освен това, тъй като са по-скъпи и тежки, обикновено не ги носим, точно когато кучето прави най-интересните неща. 2. Компактни фотоапарати. По-евтини, могат да се носят в джоба и навсякъде са с вас, имат оптика с променливо фокусно разстояние, но за беля не снимат, когато натиснеш спусъка, а …. след малко. (По закона на Мърфи обикновено след малко, пъргавите кучета въобще не са там, където очаквате). Много досадна работа! 3. Телефони. Компромис. Да ме извинява развитието на техниката, но засега, качеството на оптиката на GSM е достатъчно главно за дисплея на телефона. При увеличение се виждат доста недостатъци. Е, за разглеждане и да покажете кучето си стават, "като няма риба и ракът е риба". С каква резолюция? Всички фирми се надпреварват да предлагат апарати с колкото е възможно по-висока резолюция (и цена!). Всъщност резолюция от 3-4 мегапиксела е напълно достатъчна за обикновените любителски увеличения (снимки с размер 10х15 или 13х18 см). Високата резолюция означава и по-големи по обем изображения, т.е по-големи чипове за памет и изисквания към РС-то. Ако искате да съберете повече снимки върху картата по правило трябва да снимате с максималната резолюция на фотоапарата и да ползвате малко по-висока компресия, (наричана често качество на изображението) на фотоапарата, а не обратното. По кое време на деня да снимаме? По принцип може по всякое време, но най-ефектни снимки се правят в интервала 9-11 и 15-17-18 ч. Тогава слънцето пада по-косо и по-добре рисува контурите на кучето. Ако все пак се налага да снимате по обяд, напр. в училището (11-14ч.) за просветляване на дълбоките сенки включете светкавицата, независимо от факта, че снимате през деня. Снимките сутрин и след обяд са и „по-топли” в сравнение със „студените” снимки по-обяд. Без да се разпростирам, това е свързано разпределението на спектралния състав на светлината и отражението на небесния свод върху земната повърхност. Откъде да пада светлината? Много важно за добрата снимка! Основно правило е слънчевата светлина да пада откъм гърба, зад едно от рамената ви. Избягвайте да снимате със слънце, разположено директно пред вас. Ако все пак слънцето е пред вас, изберете положение, при което то пада странично върху кучето и използвайте светкавица, за да просветлите сенките. На слънце или при облаци? Най-удачни са снимките при тънки перести облаци (само не мислете, че трябва да чакаме именно перести облаци, за да снимаме кучето си!). Тогава осветлението е дифузно, т.е. не води до дълбоки сенки, прави светъл контур по гърба на кучето, (особено ефектен, когато то е на тъмен фон, рано сутрин и късно след обяд) и го откроява като насочва вниманието към него. Естествено добри са и снимките в слънчево време, но тогава трябва да внимавате, светлината да не попада пряко в обектива, а и сенките по правило са по-контрастни. На какъв фон е най-добре да снимаме? Идеята е снимката да има център, привличащ вниманието и той естествено да бъде вашето куче/кучета. Ето защо, ако можете да избирате, е най-добре да снимате на тъмен фон (растителност например). Изберете нещо по-монотонно, така че кучето да се откроява на фона. Освен ако вие не се снимате с животното, избягвайте фон от човешки фигури, разклонени дървета, които сякаш излизат от главата на животното и пр. От каква гледна точка да снимаме? Слезте на нивото на кучето. Това означава да приклекнете и държите фотоапарата на нивото на главата на кучето, вместо да снимате от място, изправени. В този случай перспективата прави кучетата да изглеждат с големи тела и къси крака, а и те (както и жените впрочем) биха се харесали да изглеждат високи и с по-дълги крака. Освен това, ако сте прави и кучето е в скок, това няма как да се разбере от снимката. Ако снимате от ниска гледна точка нещата стават много по-реални и ефектни. Нещо от рода "да погледнем света от гледната точка на кучето". Как да ориентираме кадъра? Ако въобще имате време да помислите за това…. Правилото е да ориентирате кадъра според позата на кучето. Когато е седнало или изправено на два крака, например в скок – вертикален кадър, когато е на четири крака, тича или лежи – хоризонтален кадър. По правило е добре да изпълвате кадъра със снимания обект. Старайте се да заснемете цялото тяло и да оставите все пак достатъчно пространство около него. Не допускайте снимки, в които кучето е с „изрязани” лапи, опашка, уши и пр. Знам, че звучи по-лесно, отколкото е на практика, но все пак това е идеята. Ако ще правите „портрет” – хванете главата заедно с гърдите до височината на холката. Ако снимате кучето в бяг, за да има „динамика” в изображението пространството пред животното трябва да е повече, отколкото зад него. Какъв снимачен режим да използваме? Съвременните фотоапарати имат един много удобен режим – Р (т.е. програма). Той замества мисленето, апаратът решава всичко, но……не е най-удачния за снимки на кучета. Нашата порода кучета са много бързи, любопитни, непрекъснато са в движение и е трудно да ги „заковеш” в кадър без да са „размазани”. Така и така вече сте го платили в цената, има го в електрониката на фотоапарата, препоръчвам ви да ползвате режима за снимане на обекти в движение, (обикновено се отбелязва с икона - бягащо човече). Този режим държи скоростта на затвора максимално кратка, отваря диафрагмата и с него имате най-голям шанс да фиксирате кучето неподвижно в кадър. Освен това широко отворената диафрагма води до дефокусиране на задния план и в снимката на фокус е само кучето, без разсейващите обекти от фона. Или поне така е в идеалния случай. Избягвайте да снимате куче, тичащо директно срещу вас – фотоапаратът, (освен ако не е огледално рефлексен), трудно ще го фокусира. Когато снимате куче, тичащо напряко на кадъра, „проследете” го с фотоапарата – с късмет можете да направите много динамични снимки. При какво фокусно разстояние да снимаме? Зависи. Ако ще снимате група – тогава използвайте широкоъгълната настройка – W. Ако ще снимате само вашето куче – използвайте дългофокусна настройка – Т. Първо така ще можете да се отдалечите от любопитната гад, без да ви се вре в краката и второ с увеличаване на фокусното разстояние, намалява дълбочината на рязко изобразяваното пространство и кучето ще изпъква върху дефокусиран фон. Внимание! Колкото по-дълго е фокусното разстояние, толкова по-голям е шанса за „размазване” на изображението, дръжте фотоапарата устойчиво! Колко да снимаме? Колкото може повече. Сега е лесно, в цифровата ера кадърът е „безплатен”. Снимайте колкото може повече и след това изберете няколкото добри кадъра, които отговарят на вашите естетически критерии! При мен поне рандеманът е около 5%, т.е. от 100 снимки си харесвам и то умерено, най-много 4-5. Добрата снимка, особено за нашата динамична порода е до голяма степен въпрос на късмет и наблюдателност. Съветите по-горе са насочени най-вече към това да не пропуснем удачния момент и направим чудесна, вълнуваща снимка на своя любимец. Надявам се да са ви от полза! Успех приятели! От личния фотограф на Фрея - Белята Wink PS Винаги съм готов да отговоря и на конкретни въпроси, а вярвам (то поне от снимките им си личи), че има и много други опитни фотографи, които биха дали своите съвети. _________________ Всички гризат, някои гризат повече!

Ответов - 7

Иглика: http://photo-forum.net/ebook/start.htm Още един полезен линк.

Иглика: Още полезни линкове http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=242278.0

mimelota: мерси за информацията,много е интересна.при мен на първо място е бързината като снимам


lgdani: Много полезно инфо. Благодаря и на Данчо и на Иглика

Иглика: Ето една хубава статия за снимането на кучета, вярно става дума за добермани но нещата не се различават особено от лабрадорите. Основи на фотографията Аз смятам, че тази статия трябва да се прочете от всички, които държат в ръка фотоапарат и започват да снимат своето куче.Колко пъти ни се е налагало да видим просто невероятно изкривена реалност и най често това изкривяване не е в никакъв плюс на кучето. А трябва само да запомним няколко прости правила за снимането на кучета. НА КОЛЕНЕ ПРЕД ДОБЕРМАНА Много ни се иска да запечатаме на снимка нашите любимци, но често сме разочаровани от резултатите, които получаваме след проявяването на филма. Като обобщим опита на професионалните фотографи анималисти и любителите на фото сесии с животни имаме възможността да се възползваме от прости и точни съвети за подобряване на качеството на нашите снимки. Шампиона Umber DI Stefusto Отлична снимка: светъл фон, ясен профил отлично поставено куче. Класическата грешка на много фотолюбители, която трябва да се стремят да избягват се състои в това, че най-често те снимат прави, държат апарата на нивото на очите си. Фотограф с ръст 1.75 фиксира обекта от височина 75 см – от тук получава вида отгоре на ушите и гърба. За предпочитане е да се снимат събитията на това ниво на което се случват: за снимка на възрастен доберман трябва да заемете поза „на колене”, а кученцата трябва да се снимат като лежите по корем ( опирайки се на лакти). По този начин вие улавяте изражението на муцуната, погледа и всичко останало, нещата на около ще бъдат съразмерни с пропорциите на животното. Разбира се стопанина няма да се спре от желанието да направи традиционна снимка клише „ поглед от самолет” но тук става дума не за забавни снимки, а за естетическо търсене. Неправилно избран ракурс: кучето е снимано „от горе” с тънък гръб и „потънали” предни крайници Гледайки в обектива ние виждаме кучето и съвсем естествено забравяме за „задния план”. Определящ фактор за успешната снимка е избора на съответстващ фон. Ясно е че за снимки на добермани задния план трябва да е светъл, въпреки че най-често природата предлага като фон зелени пейзажи: дървета, храсти или ред от хора ( зрители на изложба) и т.н. Нашето черно куче съвсем не се откроява на тъмно зелен фон. Освен това ако снимката ви е черно бяла, зеления цвят се превръща в сив много близък до черния. Кучето е снимано на фона на зелени храсти, които на черно бяла снимка дават твърде тъмен фон и сливат изображението. Освен това снимката е направена малко отзад, „ от към бедрото” И така избягвайте тъмни задни планове изключение може да се направи само за шоколадовите кучета. И обратно постарайте се фон да ви бъде, небето, пясък, водно пространство или в краен случай светла стена. Помислете също и за това фона да е колкото се може по-еднороден. Избягвайте стволове на дървета, градински мебели, огради, автомобили – те пречат на цялостното възприятие и разбиват линиите на кучето. Освен класическата стандартна снимка – кучето стои строго в профил, крайниците са успоредни, добре се виждат ( внимавайте при това лапите да не са наполовина скрити в тревата) – може да изберете много други ракурси. Вие трябва да направите снимката в най-изгодния ракурс. В този случай вие имате свобода на избора и можете да си позволите да развихрите вдъхновението и фантазията си. Достатъчно е само да изпълните някой правила на перспективата: 1 Сниманото твърде анфас или от горе куче излиза деформирано ( голяма глава, твърде широки гърди, късо тяло и тясна задница). Сниманото почти анфас но малко отдолу куче също се получава деформирано, но в противоположната посока ( отеснени глава и гърди, твърде дълги предни и задни крайници при късо тяло и окръглена крупа) Същите правила трябва да се спазват и при заснемане на портрет, отделяйки особено внимание на контраста на изображението. Пробвайте да се разходите малко около кучето, като се стараете да изберете най –изгодния ракурс. Снимка направена отгоре и много анфас 2. Що се касае до мястото,т то най-често снимките са направени от твърде далеч. Не трябва да се притеснявате да се приближите към кучето и да го снимате така, че то да запълни с обема си целия кадър. Ако добермана седи, трябва да изберете вертикално разположение на кадъра. При снимки в едър план на глави ( не забравяйте да включите и шията) най-добър резултат се постига също при вертикално положение. Сира-Селена де Грифо (Sira-Selene de Grifeu) Добра снимка, но все пак на заден план има една тъмна полоса ( гора), която разбива линията на шията и муцуната на кучето. 3. Трябва да помислите за правилната посока на светлината ( слънце или прозорец). Не осветявайте кучето отзад, тъй като главата, гърдите, местата на подпала ( това са оцветените в друг цвят зони на добермана) ще се окажат в сянка и съответно ще си изгубят обема. Още повече пък избягвайте снимки срещу светлината ( стига да не искате да постигнете специален ефект) В този случай кучето се получава плоско и съвсем черно. Граф Гидо вом Франкенхорст (Graf Guido vom Franckenhorst) Отлична снимка, правилен фон и ракурс. И така най-предпочитания източник на светлина е в посока право в „лицето” или от страни? За разсейване на сянката, моделиране на черния цвят, придаване на блясък на козината ( бутона « Fill in flash » на автоматичните апарати) може да се препоръча светкавица даже и през деня. Най-добре е да не се ползват фотоапарати с малки ( под 50мм) а също и големи фокусни разстояния ( те смачкват перспективата). Тези забележки не се отнасят към снимки в профил, тъй като в този случай няма перспектива. Най-доброто фокусно разстояние е 105-135мм. Фотоапаратите с такива обективи са леки, не много големи на тежест и позволяват да се запечата действие. Още едно преимущество е това, че заради ограничената дълбочина ( зона на фокус), задния план се получава размазан и всички форми паразити ( ненужни предмети) пропадат, позволявайки да се изкара ясен образ на обекта на неясен матов фон. Колкото по-уверени сте в себе си толкова повече трябва да снимате. Естествено че при това трябва да сменяте плана, гледните точки, разстоянието, задния план, бленда. След това трябва да проявите филма, да копирате и да изберете най-добрите снимки. Внимание! Размазания фон се получава при по-отворена бленда ( 2,8 или 3,5 това е отворена бленда, а 22 е затворена) От друга страна за да се избегне размазването на движенията трябва да спазвате следното просто правило: експозицията трябва да е обратно пропорционална на фокусното разстояние на обектива ( експозицията е равна на 1/фокусно разстояние): При фокусно разстояние 54мм – не по малко от 1/60с При фокусно разстояние 85мм – не по малко от 1/100с При фокусно разстояние 210мм – не по малко от 1/250с Съвременните фотографи предпочитат обективи 85 мм, защо и ви да не последвате техния пример? В ролята на резюме: - избирайте светъл и еднотипен фон. Разположете кучето така, че да е добре осветено. - изберете отворена бленда - изберете оптимална позиция за снимка - съблюдавайте правилното разположение на кадъра за най-добра композиция. Ако искате да видите вашите снимки публикувани в списание, задължително се възползвайте от горе изброените съвети, които ще ви помогнат да постигнете най-добри резултати ( за реклама и пр) Трябва да подчертая че за публикуване на черно бели снимки вашите снимки трябва да са достатъчно контрастни. За да може при обръщане от цветно в черно бяло изображението да не се изгуби неговата отчетливост, професионалистите съветват следното: Не избирайте по-светъл фон ( тук се има предвид светлината, а не цвета на фона) Не забравяйте, че човешките очи са безкрайно по-чувствителни и приспособени за адаптация от лентата. Във връзка с това най добре е да избирате по-чувствителен филм, особено ако вашия обектив не е достатъчно анти рефлексен. Вие можете да установите степента на рефлексност на обектива като погледнете неговата фронтална част, където заедно с фокусното разстояние ( 33мм,30мм, 135мм) е показана и неговата максимална рефлексност ( 2,8, 3,5,5,6) ( за термина рефлексност не съм сигурна тук да ме поправят специалистите) През деня в слънчево време, обектива ( отворен на 1,8 или 2,8 ) е достатъчно светъл за да снима добре на лента с чувствителност 100 единици ( ISO), а започвайки 3,5 или повече ( 4,5 или 5,6 ) по добре да вземете лента с чувствителност 200 единици (ISO). В мрачно време или нощем трябва да удвоите тези стойности. По възможност се старайте да използвате няколко източника на светлина или отразяващи повърхности ( опънат бял чаршаф или кърпа и т.н) При снимка на кучето в стойка то трябва да е разположено в центъра на кадъра, желателно е да го запълва изцяло. При жанрови снимки се постарайте да направите оригинални композиции. За подобряване на черно-белия печат на снимката ( особено рекламните) използвайте светкавица даже през деня и ни изпращайте черно бели гланцови разпечатки: на вас самите ще ви е по-лесно така да изберете снимките които бихте искали да публикуваме. Може би тази статия е поостаряла в някои свои аспекти, но част от съветите според мен са актуални и до ден днешен.. От списание « Le Dobermann » на Френския Доберман Клуб. Списание Доберман №2/1994

Иглика: Не мога да не пусна коментара на Данчо за статията от Голдънския форум. Данчо винаги успява с лекота да придаде една вълшебна, забавна есенция на нещата от живота с което много ме радва. Дай боже повече такива положителни хора, които могат да си направят коментара такъв, че никога да не те поразни, засегне или обиди. "Не може то без коментар от специалиста! Браво Иглика, Много интересна статия, макар да не се отнася за нашите кучета и за класическите фотоапарати, всичко е много точно казано и валидно. "Рефлексност" обикновено се нарича светлосила на обектива, но това са терминологични дреболии. Все пак, няма да съм аз, ако не споделя некои свои съображения по статията: "Кученцата трябва да се снимат като лежите по корем ( опирайки се на лакти)"- Вярно (True) ...., ама не съвсем. Ако лежите по корем, кученцата (всъщност един малогабаритни тарикати) ще ви възприемат като друго куче и понеже са любопитни, ще дойдат да ви оближат обектива или поне да прегризат каишката. В резултат панически се опитвате да станете, а любопитните гадове ви хапят по лактите. "Пробвайте да се разходите малко около кучето, като се стараете да изберете най-изгодния ракурс."- Вярно (True) ... ама не съвсем. Първо, аз лично не бих се разхождал, за да си търся ракурс около добермани, щото те също могат да започнат да ме обикалят и да ми търсят ракурса... Второ, ако сте се пробвали да обикаляте голден, знаете че това е кауза пердута. То няма обикаляне, няма ракурс гадината. Не можеш да разбереш кой, кого обикаля. "Не трябва да се притеснявате да се приближите към кучето и да го снимате така, че то да запълни с обема си целия кадър. По този начин вие улавяте изражението на муцуната, погледа и всичко останало."Вярно (True) Е как да стане обаче? Графиня Фреана-Фрея фон Редута (Freyana-Freya vom Reduta) например, обикновено винаги тича директно към мен и автоматично ми изпълва целия кадър, като така се центрова, че в него остава само носната и гума. По този начин улавям муцуната, но погледът и всичко останало ми се губи. "При снимки в едър план на глави (не забравяйте да включите и шията)."Вярно (True) Всъщност "изключване на шията" може да се получи, само ако снимате агнешки главички в месарницата по Гергьовден. При нас проблемът, че от много въртене в кадър често се вижда най-вече шията, а се изключва главата. "Внимавайте при това лапите да не са наполовина скрити в тревата."Вярно, ама не съвсем (Not Bash True) Аз например, първо косим, после снимам! Това добре, проблемът е обаче, когато не само лапите, ами и главата е скрита в тревата - (например, когато яде онези кафяви неща). "Не осветявайте кучето отзад" Обикновено не го осветяваме, а то само изостава отзад и с глава в тревата.... И тогава, като вдигне главата и се заоблизва, ми иде .... не да го осветявам ами да го светна и въобще не ми е до снимки, а ме избива на бой. Сигурно е от стреса. Или от миризмата... "По възможност се старайте да използвате няколко източника на светлина или отразяващи повърхности (опънат бял чаршаф или кърпа)" През деня обикновено използвам две слънца, но нощем без три луни въобще не започвам. Освен това опъвам чаршафи, одеала, кърпи, калъфки и кувертюри. Нощно време най-добре се снимат черни лабрадори...., но още по-добре е да се спи. Щото може да се появи Куджо! "Трептенето се премахва лесно и без специалния софтуер на апарата. Пийнете едно хубаво уиски и готово!" Ей, абсолютно вярно (Ei Holan, Hepten True) Като си сипеш едно уиски и ръката въобще не трепва като си сипваш второто. След това пък въобще не ти се снима и проблемът с трепването е решен. По-лошо е когато, докато му търсиш ракурса, 30-40кг приветливо добиче с клепнали уши те тарани в колената, докато играе със себеподобно (те все в нас се завират гадовете). Тогава не само може да трепнеш, ами и да паднеш, барабар с техниката. Желанието ти за снимки се изпарява и проблемът пак е решен! В резюме, спазвайте правилата, описани в статията, те са наистина верни. Но дори и да не са перфектни Вашите снимки на Вашите кучета пак ще са си най-добрите (за Вас)! А редакторите на списанията да си търсят професионалисти. Данчо-Фреин фотограф анималист и пр. (зевзек) _________________ Всички гризат, някои гризат повече!"

mora: И аз четох коментарите на Данчо - смях се от сърце



полная версия страницы