Форум » Общи приказки » родители с деца+куче(та) » Ответить

родители с деца+куче(та)

mimelota: интересно ми вие ,които имате деца и кучета как се справяте...и по-точно-като си взехме рони почти всички(да не кажа всички)почнаха да ни натякват,как може да си вземем куче,след време живот и здраве като си имаме дете какво ще правим кучето,трябва задължително да го махаме,не било полезно и още куп такива изказвания...

Ответов - 52, стр: 1 2 All

tatjana: не се връзвай на такива приказки. моят син е на 5,5 години и от самото му раждане (пък и докато беше в коремчето на мама) си расте с кучета. А ако трябва да бъда точна, до 2 годишен расна с ротвайлерка. Жив и здрав си е, обича си животните, грижи се (доколкото може де). И аз ги слушах такива приказки...

mora: Такива приказки винаги ще има. Аз все още нямам бебе, за да се изкажа от собствен опит, но имам наблюдения по темата. Бебе /та/ и куче /та/ съжителстват безпроблемно и щастливо.

marsch: според мен е препоръчително детето да расте с животно. Нашата госпожица също израстна с ротвайлер и е едно чудесно грижовно , отговорно и състрадателно дете което донякъде се дължи на непрестанното съжителство с животни


Иглика: Както знаеш ние сме с две кучета и бебе, което в момента е на 6 месеца. Да вярно, да отглеждаш бебе и кучета едновременно е по-трудоемко, но пък е по забавно и интересно. От разговорите ми с лекари по въпроса ( лекари, които имат кучета), разбрах, че проблема, който може да се появи е алергия на бебето към козината на кучето. Затова е препоръчително първите 6 месеца кучето и детето да нямат достъп един до друг. Друга пък лекарска теория гласи, че именно през първите 6 месеца детето си изгражда защита към различни алергени и трябва точно тогава да влезе в контакт с кучетата за да не е алергично по-късно към козината им. От опит - аз събрах Виктор с кучетата още на едномесечна възраст - драстично, но без последствия ( слава богу ). Сега, като бяхме в планината дори се наложи денонощно да са заедно в една стая. Резултата е, че Виктор много им се радва, а те не пропускат момент да го докопат и изближат, въпреки, че им е забранено. Очаквам с нетърпение момента в който Виктор ще проходи или оне пролази. тогава никой няма да може да ги възпре да си общуват. Преди да родя само един от дядовците плахо попита - "Сега какво ще правите с кучетата?" но не посмя да зададе въпроса втори път. Според мен децата и животните си съжителстват безпроблемно, а всичко останало са предразсъдаци.

Нина: Игликаааа, здрасти! Появи се най-после Разкажи как прекарахте лятото. То докато изчетеш всичко, което сме писалиии. Ай, като си по-свободна разкажи нещо. Сега на темата. Аз винаги съм имала кучета. Дете-също Сина ми вече е на 20 години и никога кученца не са ми пречели да си го гледам и обичам. Дори го учих да става отговорен мъж още от крехка възраст Поемаше част от кратичките разходки, помагаше в храненето. Все такива дребни нещица, но пък важни. Така, че не се притеснявай. Хората си говорят какво ли не.

tatjana: след като родих Алба беше на село за 1,5 месеца и после си я прибрах. Иначе само тя усети още преди аз да разбера, че настъпва момента - от сутринта се въртеше само в краката ми, и ме изпрати до вратата. Иглика пишет: е не пропускат момент да го докопат и изближат особено плодовите пюренца. Само дебнеше момента да се загледам и да оближе бузите на бебето (омазани с пюре де). а сега дребосъка се опитва да се грижи за другия дребосък Нина пишет: помагаше в храненето. Все такива дребни нещица, но пък важни. много се старае, милия, но е само на 5,5 г. Повече работа ми отваря, но го оставям, за да свиква

mimelota: и аз съм на това мнение,но реших да питам вас...още повече се засили желанието ми да разбера мненията ви като видях последната снимка на иглика-много сте сладки на нея...аз също не искам да се разделям кучето ми,но изразя ли гласно това мое мнение пред хора,който имат деца,а и пред майка ми,укокорват едни такива големи очи и ми викат-как така,сама ще поискаш да го махнеш след време...

tatjana: мимелота, майката си е майка, все ще те разбере. Добре че не е свекървата, щот аз такава борба водих, че не искам да си спомням.

mimelota: че кой я пита...аз не живея с нея...със сина й живеем отделно

tatjana: абе то и ние живеем отделно, ама.. разправиите бяха големи

mimelota: предполагам...надявам се,когато дойде времето никой да не си налага мнението...

tatjana: ето едно сутрешно събуждане ама Льошо си е тежичък

marsch: малеее колко е голям и красив

Иглика: Аз за пръв път виждам Альоша и малкия му стопанин - много са готини и двамата.

tatjana: благодаря! Иглика, когато имаш малко време, виж ги в "Спорт" какви ловци са и двамата Такъв мерак имат малчуганите - и детето, и кучето

mimelota: много красноречив пример tatjana

LAMI: ама той всъщност е и много добър, просто ти завиждам.

Kara: Аз имам 2 деца,папагал които лети из стаята,морко-ангорско свинче и Кара Повечето от грижите по животинките е на децата.Те си разпределят работата и така са по-задружни и отговорни,а за щастливи да не говорим

vesi: tatjana пишет: мимелота, майката си е майка, все ще те разбере Ох, моята така и не ме разбра. Докато бях бременна такива войни водих и сумати материали разпечатах, за да ги чете. Докато живеехме в тях, Джоя не стъпваше в стаята на децата. После отидохме на море и я дадохме на един приятел да я гледа уж за 1 седмица, но още е там Миналата седмица като казах на майка, че ще си я взимам и тя крещя половин час. Каза, че тя щяла да я гледа в тях, но не и аз да я взимам при нас, поне докато не проходили и спрът да лазят по земята.

bari: моето дете пък израстна с котка,после прибавихме един заек,после куче и накрая още един заек.Расте си здрава и щастлива .Мнението на родителите относно животните въобще не го слушах просто те свикнаха.Даже свекърва ми гледа зайците и котката ,когато ходим на почивка,а кучето е задължително с нас.Преди водех и котката и заека,но сега вече са много и проблема е с транспорта(трябва ми бус) Общо взето май трябва да си отстояваш мнението,а другите рано или късно ще свикнат

nikolvurtova:

nikolvurtova: малката беше болна и каква картинка са само

marsch: сладури

Иглика: Да, най-доброто лекарство и е легнало в кревата

tatjana: големи сладури! Да оздравявате бързо!

nikolvurtova: Между другото цяло лято когато паднеше Ричи веднага тичаше да и ближе раната и за два дни и зарастваше,умирах си от смях защото малката му викаше вълшебното лекарство.

mora: nikolvurtova пишет: малката му викаше вълшебното лекарство Право е детето. Някъде четох, че слюнката на кучетата била лековита и раните минавали много бързо, когато са облизани от куче. Колко е вярно незнам, но съм забелязала, че винаги ако имам някъде рана кучетата я душат и я близват и някакси по-бързо ми минава

tatjana: и ние го прилагаме - помага много

mimelota: вярно е,нали като имат рана животните се ближат,за да заздравее.

vesi: Абе Иглика, вие кога смогвате да изведете вечер на разходка Багира и Баркли, да изкъпите детето, да сготвиш и т.н Я дай някой съвет, че аз сега вече издишам, а като дойде и Джоя и сигурно ще стана в още по-перфектна форма след раждането

mimelota: хаха,да интересен въпрос

Иглика: Мартин е дежурен по Баркли и Багира.Той си ги извежда сутрин с игра, вечер само да пишкат. Преди водех Багира с мен в парка, но в новия квартал целия парк е бъкан от бебешки колички, тя ходи и души по кошовете им дали нямат играчки или храна и някак си не става. Като захлади и страхливите майки опразнят парка ще водя и Багира. За готвенето - готвя по-рядко, понякога пазаруваме готови неща. Готвя основно за бебо, пюрета но те стават бързо. Домакинството е на заден плана докато Вики попорасне. За къпането помага пак таткото. Чистенето е по-кофти, защото с двама производители на козина се чисти поне веднъж на ден, понякога и два пъти. Но при теб е по- тежко, сигурна съм. Знаейки колко грижи и внимание иска Виктор си го представям по две и въобще не те мисля. Гледам една мама в парка, с две девойки близначки - сега прохождат с каишки като кученца. Тя сама не може да се оправи. Всяка от близначките има различни интереси, едната иска на тревата, другата по асфалта.Едната и се спи и трябва да я возят, другата иска да ходи. Въобще лудница и жената винаги има по някоя баба или дядо на помощ.

tatjana: ние с малкия ходехме на "кучешка" разходка. Не се виждах с майки заради кучето - беше ги много страх. Хората ме гледаха много странно, че съм повела такова куче, а в количката има бебе. За сметка на това всички кучета обичаха бебо и не пропускаха да го подушат. Но пък и бабите доста ми помагаха, редуваха се. Домакинската работа остана на заден план, защото вземах работа за вкъщи. А нашият беше такъв кротанчо!!! Гласът му не се чу. Нямахме никакви проблеми през нощта, спеше като пънче. За ядене да няма смисъл да говоря - омиташе всичко, каквото му се даде, голям лакомник . Е, сега е голямо диване на моменти, но не мога да се оплача. Периодът с пълзенето го пропуснахме, направо проходи. Имахме проходилка, но не беше в активна употреба. А бънджито много помогна. Закачихме го с кука по средата на стаята и като го сложех в него, голямо тичане в кръг падаше. После, като започна сам да ходи, обичаше да гони кучето и да я хваща за опашката. Беше му много интересна, нали купирана и стърчи нещо. Умираше от смях като я хване Честно казано, след като проходи ми беше по-тежко, отколкото преди това.

tatjana: прекъсна ми нета, чак се учудвам, че горния пост е изпратен. като чета vesi пишет: Я дай някой съвет, че аз сега вече издишам, си спомням колко исках да имам близнаци. Малееее, колко бях разочарована, като разбрах, че бебето е само едно!

mimelota: близнаци...майките са геройни,а майките на близнаци...незнам...много по-големи...ние едва с нашето бебе-рончо се справяме,а като се появи и друго-незнам...но човек се учи...успех на всички и да сте живи и здрави...

Иглика: Отглеждането на куче си е един своеобразен тренинг за това да си отгледаш детето. Учи те на отговорност, да се съобразяваш, да се грижиш. Свикваш да си на разположение и после като се роди детенце всичко ти идва някак естествено. Има майки дето се тръшкат, че са си загубили независимостта с децата. При кучкарите няма такова нещо. Просто кучкарите не сме такива егоисти

Иглика: Нещо по темата

mimelota: много интересни снмики...трябвало е и на кучето да сложат пера...а на първата снимка на кучетата май не са много доволни от претъпканото им легло

Иглика: На първата снимка по-скоро са леко притеснени, че малкия има нещо за ядене, а не го споделя Сиреч обикновени лабрадорски несгоди

tatjana: първата снимка е много хубава! ей така трябва да расте един малчуган

tatjana: ето малко кофти снимки от снощния мач. Льошко отначало гонеше топката с клон в уста, но явно бързо му умаля устата и го захвърли по време на "почивката" успях да направя горе-долу свястна снимка а повечето снимки са ето такива: това мъглистото размазано нещо в средата на снимката е мъжа ми, а тъмното петно долу в левия ъгъл - Льошка

mimelota: мале-мале...значи ние сме по-добре относно снимките...ама,с обеснения се разбира кое какво е

mora: яки снимки /добре, че са обясненията към тях/.

tatjana: изложих се якооооооо . Хич ме няма с новата техника! Като гледам преди какви хубави снимки правех със Зенита, чак яд ме хваща. От моите "фотосесии" само няколко снимки стават за гледане, а в случая - нито една

mora: tatjana пишет: изложих се якооооооо Напротив. Снимките са много интересни Харесват ми

Нина: Снимките отразяват лабрадорското настроение и темперамент Все ще го хванеш някой ден да почива и тогава ще го видим по-ясно Льошата!

tatjana: ето една хубава снимчица от 79-я рожден ден на дядо ми. На снимката са моя син и двете му братовчедки. Гооооооляяяяяма игра падна с Льошко.

mimelota: много приятна картинка

tatjana: вкъщи в момента става това изнесох се към компа, после ще почиствам последствията. На малкия много му харесва стачката

Теда: Още като ми мина самата идея през ума да си имаме куче, бях наясно,че все едно ще отглеждам поредното дете:) И си е така.От мъничко пале, до голям пубер.В началото всички бяхме дезориентирани.Всеки иска да си играе с кучето, но никой не помагаше в чистенето, извеждането, възпитанието му. И един ден просто казах,че тая работа няма да я бъде. Или ще помагат, или се изнасям с Морт и само него ще си глезя.Три дена обръщах само внимание на кучето.Да видят,че то не е просто плюшена играчка, а същество, което иска също грижи.С гордост мога да заява,че: 1.за тези три дена- мъжът ми се научи да готви, по-добре и от мен. 2.Синът ми разбра,че онова-нещо се казва прахосмукачка и работело. 3.Дъщерята се научи да прави салатите( на 9 години е) Преди беше лудница в къщи, сега сме организирана лудница.Всеки си има ангажиментите и така на мен ми е много по-лсено .Даже ми остава време за почивка:)Реорганизация няма как- се налага да се прави профилактично, ако се поотпуснат нещо:)

Eni: Не случайно казват, че кучето въвежда ред в една къща и превъзпитава. Е, Морт е успял!!!

Теда: Бе бяха останали само на хляб и вода, та за това повече се организираха, но общо взето си права, Ени.Да, Морт промени доста неща в къщи.И все за хубаво::)



полная версия страницы