Форум » Общи приказки » Какви кучета сте имали преди Лабрадора? » Ответить

Какви кучета сте имали преди Лабрадора?

mi6eto_i_ashley: Исках да е като анкета, но незнам как да я направя... - Коли -Далматинец -Немска Овчарка -Пекинез -Булонка -"улична превъзходна" - друго (посочи какво!!!) - не съм имал/а никога куче Напишете какво куче сте имали, или имате все още, преди да решите да вземете Лабрадор, разкажете ни повече за него, по възможност сложете снимки! Ако вече не сте заедно, какво се е случило с него, как сте живяли заедно, къде сте се намерили и ВСИЧКО, ВСИЧКО!!! Ако пък сте нямали куче, защо чакахте толкова дълго да вземете това прекрасно същество!!!

Ответов - 19

mi6eto_i_ashley: Нека почна първа: Имали сме "кучета пазачи"- нито едно "породисто"-т.е. "улична превъзходна" Тези които помня смътно като дете- -Мечо (рижав бездомен пес- избяга с помощта на дядо ми ) -Джилда ( ала-гонче- отиде в с.Крушари, като ловно куче- на втория лов я разкъсаха прасетата ) -Пенджи (бежава млада дама- по-голямо дете на Лиска, което дядо ми я изхвърли заедно с най-малките на Лиска) -Дино (огромен добродушен вълк- откраднат!) Това са кучетата от 1988 до 1992г. Лиска- родена е 23? Юли 1988г. дядо ми я донесе от негов приятел. Крадена е когато и Дино, но тя се върна с изгризано въже и бременна! Живя с нас до преди почти 2 месеца когато изчезна! Алекс- майка- бяла, бездомна, баща- квартален доберман роден на 01.11.1994г. Още е с нас и вече ходи трудно не чува и т.н но ние много си го обичкаме!!!

lgdani: Аз ще се запиша втора, въпреки, че не мога да кача снимки, защото на по старите ми кучета са предимно от обикновен фотоапарат, а нямам скенер и не съм си правила труда да ги сканирам. - През 77г. /годината на моето рождение/ сме имали немска овчарка на име Рекс, което някой е откраднал - тогава още сме живеели на ул. Бесарабия в къща- от двора. Имам снимки на двора как си контактуваме с него , но естествено не си го спомням. - следващото беше Чопър /кралски пудел/- него вече добре познавам, защото съм била около 8/10годишна, когато го взехме и не дълго след това се наложи да го дадем като пазач във фабриката /тогава Памукотекс - сега не знам как се казва/, защото кучкарите обикаляха и събираха наред кучетата по дворовете. За съжаление нямахме избор, но фабриката беше на 100м. от къщата ни и всеки ден бях при него. - след това имахме Джери - пак пудел, но от малките. Доста години го гледахме, /около осем/, но накрая някой го отрови и си отиде само за един ден - Следващото беше Ричард - Дик накратко/подариха ни го - поради "любимата" ми причина "- Чакаме бебе!"/ Също беше кралски пудел и имаше нрава на лабрадор. Бях на 18г. когато го изведох на разходка, хукна след една разгонена кучка с глутница кучета и повече не го видяхме. Знам само, че толкова време тичах да го гоня, че накрая получих асматичен пристъп. - Предпоследното ми куче беше "улична превъзходна" и го прибрах от пред блока болен от парвовироза. Живя с нас 12г. и накрая го блъсна /съвсем нарочно/ един таксиметров шофьор. Доста усилия положихме, за да го спасим, но не успяхме и се наложи да го приспим . След него бяхме твърдо решили да вземе голдън и точно се свързах със собственика на "Amax" и собствениците на Топси и Дара и намерихме Брус . И така сега си го гледаме него, но надеждата, че ще успея да накарам мъжо да си вземем и Голдън не угасва .

mi6eto_i_ashley: ул. Бесарабия???????????? Аз живея на ул.Бесарабия!!!


mi6eto_i_ashley: Голдън? Ама вие сте с много интересна история!!! Къде на Бесарабия сте живяли?? Кога сте се преместили? Ние комшии ще се окажем!

Milla: Имахме когато бях малка далматин и немски дог. Но наистина бях много малка - на 5-6 години, а догинята като стана на 5 месеца баща ми каза, кучето или аз, и така. После не сме имали докато не иззех инициативата. Иначе си имах мое си куче на село, което нямаше порода, но беше много подобно на лабрадор както го помня с много хубава глава, само окраската му дето беше бяло на големи черни петна - Роко. Нямам негова снимка, но него смятам за първото ми куче, понеже аз си го взех от дедко Кръстник с рев и аз си го отгледах там през всичките ваканции. Почина на 7 години, никога не разбрах от какво.

mimelota: аз лично куче не съм имала,но моето семейство сме имали много кучета преди време,а и сега.само последното може би има намек за порода(боксер).но първото мое куче си е рони.

lgdani: mi6eto_i_ashley пишет: Голдън? Ама вие сте с много интересна история!!! Къде на Бесарабия сте живяли?? Кога сте се преместили? Ние комшии ще се окажем! Нашата къща беше там където сега се намира 20-и блок. Точно до фабриката за пердета и платове - поне за това беше преди и съвсем близко до паметника на Кремиковци /който май още си стои и е доста грозен/ . Портата ни беше точно срещу ул. "Княз Черказки". А Голдъна е много стара моя мечта и точно беше на път да се осъществи,когато Брус се появи . Не, че съжалявам, защото той е прекрасен и аз много го обичам , но само мъжо да се съгласи и ще се похваля и с Голдън /като много се надявам да е братче/сестричка на Атила и Аякс/

Иглика: Арая - Южноруска овчарка. на снимките е на 8 месеца. Във възрастен вид тежеше 62 килограма и имаше 30 см дълга козина. Голяма красота, въпреки, че мразеше да я къпеш и решеш. Наложи се да я махнем на възраст три години и полувина, защото започна да напада всички в къщи подред. Все още не мога да преживея тази загуба. Надявам се Арайчето ми да е живо и здраво, въпреки, че се съмнявам, сега би трябвало да е на 11 години. Когато взехме Арая не знаехме нищо за отглеждането и възпитанието на кучета. Гледахме я, като булонка, а се оказа, че южноруската овчарка, като порода е доста сериозно и доминантно куче охранител. заради поредица от наши грешки се стигна до там, че да не можем да я контролираме. Бях решила да нямам друго куче освен нея, защото съм се издънила, като стопанин, но Руми ( Румена Кънева ) ме разубеди. Каза ми, че просто сме попаднали на погрешната за нас порода и че е грехота, хора, които толкова обичат кучетата да стоят без куче. Тя ни насочи към лабрадорите, за което съм и вечно благодарна. Сега не съжалявам, че ни запали отново.

dendolina: Лелеееееее,голяма красота! Иглика,това ти ли си на снимките? Аз като малка имах поредица от неуспешни опити да имам куче. 2 улични,но наистина превъзходни бебенца и едно кръстоска м/у улично и далматинче - щели да го носят накрая на града,че било кръстоска!!! Баща ми не го допусна и го взе. За съжаление тъжната съдба и на трите беше една и съща - Гана. Много трудно се престраших отново да си взема и затова му треперя така на скъпоценното ми...

Иглика: Не, това е сестрата на Мартин, която в момента е на 20 години. Когато взехме Арая, аз бях на 20. Аз съм това с парцала, което се вижда на заден план на втората снимка

eva: Имах един Чопър - майка болонка, баща лъв Тогава учих в Сливен (живеех там на общежитие) и Чопър беше разквартирован у баба, която пък го настанила на терасата. Поради това Чопър порасна много злобничък. Приличаше на бяло северно вълче и като пишкаше правеше стойка на предни лапи Дойде ли у нас човек, Чопър иска да го изяде, срещне ли някой немски дог на улицата - това му е вечерята Чопър умря на 7 години, блъсна го кола (добре, че не бях в Ямбол). След това имах вече, лично аз, черен лабрадор, преди 11-12 години мисля беше. Казваше се Виктория. Беше от Варна, родена с дефект - не задържаше урина. Хората се чудеха какво да я правят, а другите кученца ги продаваха много скъпо. Умирах за лабрадор и я взех с надеждата да се оправи като израстне. До шестия месец плувахме направо, а как миришешееееееее (бебето все мокро). На шестия месец внезапно спря и се оправи. Беше най-здравото куче на света, никога не се разболяваше, ноооо съответно и най-лакомото. На две години и половина глътна орех, цял с черупката. Оперираха я в Стара Загора, но в частна клиника и след месец мъки и ходене и до университетската (но явно късно), почина. Беше ужасно и мислех повече да нямам куче. Но сърце юнашко не изтрая Затова пък сега съм невиждана паника И двете ми предишни кучета изтрастнаха с котки и сега умирам и за котка

Нина: Причината да заобичам кучетата е моят мъж. За един рожден ден, през далечната 1993 г. ми поднесе една кутия, вързана със синя панделка Вътре сгушено се мъдреше най-сладкото, красиво и бонбонесто бебе-ирландски сетер. Кръстих го Роналд(Рони). Само ще ви кажа, че имах неистов страх от кучета. Когато бях 6 годишна една немска овчарка хукна подире ми и ме хапна по дупето. Голям страх брах. Сега като се връщам назад във времето ми е ясно, че кученцето сигурно е искало да си играем, но тогаваааа...Както и да е започнах да се грижа за малкия дзвер, а той наистина си баша такъв. Що поразии ми направи, що класика изчете и колко обувки на Йохан изяде, просто не мога да си спомня вече Тогава в ония години работех в бинго зала на 4-часов работен ден. Време за Рони имах предостатъчно. А и Дидо беше малък и по цели дни на улицата, като Миндовите кучки бяхме На следващот лято отидохме на къмпинг Юг. Три месеца почивка. Рони си отживя...и точно последните дни ми го откраднаха под носа. Натовариха го в една Благоевградска кола и отпрашиха гадовете. Голям рев, голямо тръшкане беше. Беше на година и половина...Седмица по-късно приятеля от който взехме Рони(той гледаше семейство сетери)дойде при нас на морето и ни донесе един нещастен, много болен бебок. Тръшнал се от Гана. И за да не се заразят всички палета ни го донесе ако искаме да го гледаме. Пък каквото стане.(така звучи малко грубо, но момчето се беше погрижило за бебока) Йохан взе малчо, заведе го на лекар, системи, инжекции и т.н. Момчето оздравя (останалите нямаха тази съдба ) и остана при нас. Отново го кръстих Рони и бях твърдо решена да го имам до края на дните му...Да, ма не. Една вечер дивчо и избяга. Хукна след разгонена и не го видях повече. Седем годишен годишен беше. Между временно Рони си имаше потомство и естествено един от синовете му остана при нас Голям мишок беше. Казваше се Декстър(Декси). Той си ми беше слабост. Много дребничък, като женска. Но много див, игрив и дяволит. Четири-пет години баща и син си джъткаха щастливо из Ямболските улици....Дексито също не го опапахме. И той след шестата си година си взе дърмите и ме заряза, заради разгонена мома. Веднага след Дексър, намерих и прибрах женски сетер. Кръстих я Лора. Много фина дама. И голям глупак. Тя никога не е живяла в апартамент. От деня на раждането си, до момента в който я открих в окаяното и състояние е била само и единствено на улицата. Не можа да свикне с нас. С мен свикна, де. Но не бях ли пред погледа и, изпадаше в панически ужас и хухваше да бяга. Точно по това време бях записала УНСС и на едно от отиванията ми вече за държавния изпит, просто е избягала от Йохан... Дивак си остана. А той пък нея харесваше най-много. След Лора твърдо бях решила да не гледам повече кучета. Много терсене ми се отразяваше факта, че нито едно не съм догледала до старини. Но минаха се не минаха 10-на месеца и взех да мрънкам за куче. И така на 03.05 миналата година у нас цъфна черния принц. Който по принцип трябваше да бъде сетер. Но сина ми заяви, че иска лабрадор. А аз си знам-желанието на детето ми е закон за мен .... Първото Рони Второто Рони и Декстър Все още тая надежда, че моето време да имам сетер не е отминало

vasito: Имала съм Чихуахуа ,но нямам много информация защото бях на 4- 5 години беше страхотно ,но майка ми го е подарила на едни приятели и от там нататака незнам какво е стнало с него, казваше се Чарли

madray: Аз съм имала коли. Наложи се да го приспим на четири години заради рак на лимфите мисля, тъй като тъпите лекари в Попово и Търговище не можаха да диагностицират навреме. Много страда..а аз колко плаках. Бях малка и после с години бях убедена, че аз съм виновна...но детска му психика, какво да се прави. После като поотраснах, започнах да си мечтая за куче и ей го на - сега имам подходящите условия за него Гого като малък е имал кокер. Сега дивее щастлив на село, нищо че е възрастен. Като се замисля тези кучета не са били баш наши, защото не сме полагали грижи за тях...само сме им се радвали

Alek: Аз от дете съм израснала със сетери. Вече не им помня броя. Имахме една Ерма страшно умна която ме водеше до училище и после ме чакаше и ми носеше чантата до в къщи. В по късните години имахме в къщи канадска лисица или както пишеше в документите и от Франция порода"лулу". Умря от рак и го преживяхме много тежко. Последно преди лабчо имахме по думите на ветеринаря източноевропейска овчарка но не много чистокръвна. Тя сама ни намери, беше натирена от някого на видима възраст около година и половина. Живя при нас 14 години щастлива тя и ние с нея. Приспахме я март месец тази година . Беше вече много болна. Алек пощуряваше да играе с нея, а тя вече не можеше да ходи на края. Сега сме безкрайно щастливи с черното ни злато, а вярвам че и всички вие които пишете тук. Да са ни живи и здрави съкровищата и никога да не се разболяват или губят.

tanita: имала съм безброй папагали,канарчета и кардеринки,но на 11 годишна възраст(1985 г.) докарах в къщи френска булонка.подари ми я една съученичка.кръстихме я джъстийн(на героинята от "птиците умират сами" )и беше на 2 месеца.най-красивата бяла топчица,която съм виждала.майка ми и баба ми щяха да припаднат,но мъжката страна в къщи си каза тежката дума и джъси остана в къщи до смъртта си.какво ли не й се случи-бучки в млечните жлези,два спонтанни аборта,блъсна я и кола,което не е никак смешно,но винаги като се сетя за тази случка и се усмихвам.родителите ми живеят в къща на доста оживена улица.всяка вечер баща ми и джъската ходиха да изхвърлят боклука.баща ми отворил вратата на двора видял,че няма коли и я извикал,но точно в този момент един глупак изкочил отнякъде и добре,че е попаднала между гумите.миличката,беше тежко и трудно но се оправи.дотук нищо смешно,но след тази случка майка ми,която беше против това куче в къщи мисля,че не разговаряше с баща ми поне месец и каза,че ако се случи нещо на кучето щяла да подаде молба за развод приспахме я през март 1998г.вече бях омъжена.брат ми и баща ми плачеха като малки деца и не искаха да я водят при доктора.закара я мъжа ми като най-чужд.какво му е било на него само той си знае.изживях трудно тази загуба и се зарекох,че не мога да изтърпя друга смърт на животно.много е тежко.родителите ми бяха на същото мнение и до ден днешен нямат животно в къщи.докато не се появи бейби,която беше желана от мен дълго време.сега баща ми я нарича "малката ми внучка" и когато пътуваме някъде я оставяме на "бабина градина".толкова сме щастливи с нея,че не мисля за раздялата си с нея някой ден.живея за мига и се радвам на всеки ден прекаран с нея

Milena i Roni: Първо имахме немска овчарка Роки която ни откраднаха.....след около година нашите взеха сиамско коте и малко по късно доберман Нора.....котето ни почина, а Нора стана майка на няколко пъти даже веднъж изкара лъжлива бременност и така кърмеше едно пумярче Мартичка което бяхме прибрали вкъщи и впоследствие закарахме на село. Нора почина преди 7 години след тежко раждане от което си оставихме мъжки доберман на име Марк.....сдобихме се и с още едно пумярче - Джони който само ходи и се закача с другите кучета и после бяга при Марк да го спасява.....В момента Марк е на село тъй като страда от камъни в бъбреците и на няколко пъти му ги вадят......на село е с другарчето си Джони защото там не се стиска и може да пишка по всяко време в момента в който го вземем вкъщи и той до 2 седмици започва да има проблеми....и тъй като цялото ми семейство много обича животните в момента родителите ми гледам 4 месечна каракачанска овчарка, а аз имам моят сладур Рони ( на 06.09.2008г. ще направи 3 месеца ).....преди него гледах 4 години морско свинче което почина през април...... милото получи отравяне с нитрати от една скапана краставица . Не можахме дълго да издържим с моят съпруг без животинка и така взехме Рони, които много ни радва и много обичаме

яница: Аз пък ще си имам кученце след два месеца вече са одени но са в първия месец. Имаме лабрадор казва се Арчи и тй е бащатаа майката е на енин приятел на татил. Но незнам как да го кръстя . Ще е мъжко.

mora: В "Библиотека" има тема за лабрадорски имена-може да ти е от полза



полная версия страницы