Форум » Общи приказки » Понякога така ме хваща яд:/ » Ответить

Понякога така ме хваща яд:/

clouy: Днес минахме с Джек до Синия Кръст за чисто профилактичен прегред(който не се състоя, защото лекаря беше в операция) и седя аз в колата и го държа Джек, а от клиниката излиза мъж на средна възраст с малко лабрадорче. Ама лабрадорче, което беше в пъти по-малко от Джек, при положение че той е на 2 месеца без няколко дена, а хъскитата и лабрадорите като големина са сравнително еднакви(ако не се лъжа в пораснало състояние разликата да им е най-много сантиметър в холка) от там, предполагам че и като бебета трябва да са горе-долу една големина. Та...от там следва че малкото лабрадорче е било на около 30-35 дни(отново съдя по Джек, защото тогава го видях за пръв път в развъдника и беше на половината на сегашните си размери). Е като го видях какво е малко съжалих и кучето и човека. Как може толкова рано да дават горките животинки, най-малкото което е: по-тежкото се гледат като са по-малки. И те страдат за мама и скимтят и...са по-малко забележими като ходиш И не ми се правеше тема, но трябваше да споделя възмущението си

Ответов - 16

Нина: Арчи дойде при нас на 31 дни! Знам, че не е редно, но в контекста на поста-не е скимтял, не е чувствал дискомфорт, не показа по никакъв начин липсата на мама. Може би, казвам може би стана по-глезен. В смисъл, че наистина като детенце си го гледам. Ма то мойто може и от възрастта да е

Eni: Аз взех Рекс на 45 дена. Още щом ми казаха, че вече може да се вземат кученцата и хукнах. Толкова много го исках, че ако ме бяха викнали на 20-ия ден, пак щях да го взема. Просто тогава нищо от изложеното от clouy не ми и минаваше през ума. Добре, че стопаните са мислели. Сега, разбира се, разсъждавам по друг начин, но много хора го правят водени от силното желание, от незнание. Което не е оправдение, де.....

clouy: Джекил го взехме на 49 дни, даже подранихме с един , щото и аз от нетърпение... Точно сега в дог.бг в хъски подфорума някакъв човек се оплакваше, че хъскито му не било добре, ето я и темата де: http://dog.bg/forum/index.php/topic,15943.0.html (съжалявам, ама не се оправих да я направя на линк:/) И каква изненада, че става въпрос за куче под 40 дни с колко - 2 ваксини?!?


lgdani: Eni пишет: Което не е оправдение, де...С това съм най-съгласна. Винаги съм обичала животните- всички не само кучетата и като собственик на такива никого не съм си позволявала да си купя животно без да знам какво трябва да му подсигуря в момента и как ще се стекат обстоятелствата в бъдеще. Незнанието не е оправдание живеем във век в който стига да има желание всеки може да разбере и научи всичко. Малко извън темата, но никога не съм раздавала котенцата родени у дома без да са навършили поне месец и половина, а дори по-често съм изчаквала до два. И без да искам да обиждам или осъждам някого - нетърпението също не е оправдание

Живко: Ние взехме Маркито последен от цялото кучило на цели 55 дена. Утре на 17 май правим една щастлива година заедно .

mora: Живко пишет: Утре на 17 май правим една щастлива година заедно . Да ви е честита! Ние пък взехме Лени точно на два месеца, но едвам дочаках да мине времето Реми го взехме на 40 дни.

clouy: Idgani, сега ме подсети друго което ме възмути. Като отидохме да вземем Джек с нас в развъдника имаше и друго семейство за кученце от същото кучило. (И между другото бяха за братчето на Джек, което майка ми си беше харесала, но аз вече споделих за любовта от пръв поглед и бях решила, че ще е Джек ) 4 членно семейство...2 момичета, едното не беше малко 15-16 години, другото 10-12. Питат ги: Купички взехте ли му? Те: ми не. Някаква храна или витамини? Не. Не искам да обвинявам за нищо никой и аз може да не съм идеалната стопанка обаче...Момичетата ги беше гнус или страх да хванат кученцето, така и не разбрах кое от двете. Въобще...точно хора, които гледат малко куче. Като ги слушах нямаха готовност да го посрещнат вкъщи, от там се подосещам, че не са си направили и труда да прочетат каквото и да било за породата, ако не конкретно за породата, но ПОНЕ нещо за кучетата като цяло, не са си направили труда да попитат с какво е хранено и какво му е давано. Горкото ни братче, да го бяхме взели и него.

Иглика: Не си прави прибързани изводи. Ние например , когато взехме Бркли нямахме в къщи нищо за него. Нямахме и почти никакви пари. Парите с които платихме за него бяха взети на заем. Първата вечер яде варено пиле. Въпреки това Баркли е куче отгледано с много любов, след около седмица имаше почти всички артикули от зоомагазина.

tatjana: подкрепям Иглика. аз също не бях купила нищо, макар че знаех точната дата на пристигане. От суеверие Като взехме Льошко, заедно с него отидохме в зоомагазина да накупим всичко необходимо

clouy: Да, от тази гледна точка сте прави. Обаче хората определено ми направиха лошо впечатление. Може ли да взимат кученце и да ги е страх от него? Дано стане голямо и красиво и да си го обичат много де. Много бих искала, живи и здрави, да му видя всички братчета след година-две какви са станали

lgdani: clouy пишет: Дано стане голямо и красиво и да си го обичат много деНаистина дано е така . За купичката и храната Иглика наистина е права - сега магазини има навсякъде и човек може да си купи всичко по всяко време. За това дали ги е било гнус предполагам, че просто никога не са имали куче досега и просто са се притеснявали да не му направят нещо. Това често се случва и при хората - много възрастни се страхуват да гушкат малките бебета

Joana: Аз пък съм на мнение, че човек трябва да се подготви за взимането на куче вкъщи! Смятам че това е по-отговорно, защото при повечето хора, които не са наясно какво трябва да осигурят на животинката се случва следнта ситуация : кученцето идва вкъщи, те разбират, че то не е играчка - ака, пишка, гризе мебели, има собствен характер и всичко това изведнъж им се струва твърде много... Не при всички е така разбира се, но ако аз имам куче на което да търся дом, определено ще се замисля преди да го дам в ръцете, на някой който не ми се струва достатъчно отговорен, а камо ли пък да го е гнус от него

madray: Затова са добрите развъдници. Кучета по домовете НЕ ТРЯБВА да се развъждат!!! Трябва да има професионална грижа и трябва да стоят при другите кученца и майката, а и много други неща. После трябва да се социализират с хората. Трябва да има по-строги закони при развъждането. А и чета 50 дни също - кученцата се отбиват на 2 месеца! Говорила съм с толкова много добри развъдници и специалисти преди да си вземем куче - всеки от тях е категоричен за двата месеца - нито по-рано, нито по-късно. Добрият развъдник ти помага и с подготовката.

Petia: madray пишет: Затова са добрите развъдници. Кучета по домовете НЕ ТРЯБВА да се развъждат!!! Ako прочетеш няколко от тук преведените статии на водещите в Европа развъдчици, ще разбереш, че техните кучета раждат и се гледат в началото в къщи. Първо да ти е под око майката и малките, и второ, да свикнат с домашния шум, мириз, присъствие и т.н. Аз не бих си взела никога куче от кучило, което се гледа на бетон, плочки и др. навън. Но това е мое лично мнение и не ангажирам никого с това! Иначе за всичко др. съм за! madray пишет: Добрият развъдник ти помага и с подготовката. Абсолютно!

madray: Да така е, напълно си права. Аз се изразих неправилно. С "по домовете" имах предвид да заплодиш кучето си със съседското, или пък да развъждаш, без да имаш създаден развъдник - дали ще е буквално в дома ти или не - важното е да се занимаваш с това, то да е страстта на живота ти и да не се случва само веднъж, да си регистиран и т.н. всички знаем какви са правилата. Също толкова лошо е, когато развъдникът е - както се казва - "ферма за кучета", които изкарват по "сто" кучила на година, без да спазват правилата за развъждане.

clouy: Кучето ми е от развъдник, при това за момента един от доста добрите развъдници за хъскита в страната-Голден Никол. Взех го на 50 дни, да - това им е "долната" граница за даване на кученцата. Обаче по-добре от куче на 30 дни, за което ако реша да питам да видя майката и бащата ще се окажат пудел и питбул А хората, които карат на принципа със съседското куче не изтрайват и до 30 дни след раждането понякога. За подготовката - аз бях достатъчно настоятелна, чак нахална, да ме информират доста преди да го взема как да се подготвя, но от своя страна и хората бяха много коректни и когато отивах да го взеха ми дадоха храна за около седмица, също и калций, основни инструкции за отглеждане бяха написани за нас и за другото семейство, което взе брата на Джек и обяснаваха още дъъълго време. Бяха им сложили чипове, вътрешно обезпаразитени и ваксинирани, само родословието ни се бави, него трябва да го взема на 3тия месец и това малко ме притеснява:/



полная версия страницы