Форум » Общи приказки » Дали ще мога да гледам кученце... » Ответить
Дали ще мога да гледам кученце...
Stefi: Никога не съм имала кученце, а напоследък много искам да имам... Само че не знам дали ще мога да се справя с отглеждането.
Ответов - 16
Eni: Stefi , животът с куче е прекрасен, но си има моменти и задължения, които не всеки приема, или по-скоро не издържа, защото са всекидневие. Оставям хубавите емоции, те са несъмнено много повече, но освен тях - има всекидневни задължителни разходки, в началото няколко месеца тичане с парцали, четки и мопове, докато кученцето свикне да върши нуждите си навън, усилия да го възпиташ и научиш макар и на елементарни неща, все пак ще съжителствате 12-13-14-15, дай боже и повече години, хвърчащи навсякъде косми, по-често чистене, поизядени мебели и др. предмети. Има разходи за храна, ваксини, козметика, аксесуари, играчки, обезпаразитяващи, не дай боже пък нещо да се разболее. Не разполагаш съвсем свободно с времето си, не можеш да ходиш когато и където ти се иска, някои приятели може да те разлюбят, ако не харесват кучета. Това ми идва на прима виста. Попрочети темите из форума, на доста подобни въпроси има отговори в тях. И сама ще вземеш решение, но нека в никакъв случай не е под влияние на емоцията:"оооох, как искам такова сладко кученцеее.....ама много го искам и сега веднага." Лабрадорчетата бебета са способни да предизвикат безкрайно умиление и желание да имаш такова съкровище. Но все пак и разум е нужен. Така че успех и дано вземеш вярното решение, за да сте една безрайно щастлива двойка с лабрадора, а не след известно време да прочетем обява, че му се търсят нови стопани. Успех!
Stefi: Много, много благодаря за отговора. Ени, наистина ме накара да се замисля... Толкова много искам кученце, което да ходи с мен на разходка, да си играем, да възпитавам, да му се карам, да му чистя ... Но наистина трябва да го обмисля, защото явно е голяма отговорност... И все пак моля за съвети. Аз ще чета и други статии, но наистина, ако някой може да помага - да пише И да добавя: средно, за да имам представа и като изключим извънредните каишки, играчки и ... колко излизат на месец разходите
Stefi: Сега като прочетох за приемни семейства обмислям дали да не си взема едно кученце от тях и да си купя едино за мен, което ще остане след като се разделя с другото...
mora: Надявам се БИБЛИОТЕКАТА да ти е полезна.
Нина: Стеф, колко си голяма? Подозирам, че си малко сладко детенце и сама няма да се справиш с едно толкова емоционално куче, каквото е лабрадора. Имай предвид, че кученцата са малки и сладки само няколко месеца. После се превръщат в големи, здрави и силни кучета. Живи същества, които обсебват по-голяма част от свободното ти време. Що се отнася до т.н.от теб Stefi пишет: извънредните каишки, играчки те въобще не са инзвънредни, а регулярни Перото за храна съвсем не е малко-едно стотина лева на месец само за гранулата. А тъй като аз от време на време(е признавам доста често) готвя на кучето, разходите се увеличават. Освен това ежемесечно кучето се третира против паразити-това също не струва лев и два...Ако се наложи посещени при вета за нещо сериозно(да не се случва, но все пак)...паричките си летят. Нищо обаче не може да се измери само в пари. Емоцията, която ти дарява кучето е неописуема. Намираш много нови приятели, научаваш доста неща, ако щеш - ставаш доста по-отговорен. Трябва да си наясно, че първите месеци, ще сде срастнеш с мопа-кученцето пишка и ака където свари. Освен това няма студ, пек, дъжд или сняг, които да те попречет да разходиш животинката. Просто е задължително. Така, че хубаво помисли, претегли всичко внимателно и тогава действай. но в никакъв случай емоционално! Успех ти желая и дано някой ден имаш своето другарче за игри и разходки!
Petia: С две думи преобръща живота ти с главата надолу! Ако някой преди 5 г. ми беше казал, например, че ще ставам в почивните дни в 6 или 7 часа с единствената мисъл къде сега да заведем кученки да поиграят, че навън вали, като из ведро и това няма да ми попречи да изляза или пък, че вместо да си купя елегантни обувки ще се скъсам да обикалям магазините за гумени ботуши , или, никога нямаше да му повярвам! Ако си отговорен човек, самостоятелен и щом обичаш, значи ще се правиш! Само това е важно! Емоцията от неизчерпаемата любов на тези същества е уникална! Пожелаван ти да я изпиташ, но когато си напълно готова!
Vili: Браво Петя!
Stefi: Прочетох библиотеката... Още ми е трудно да реша дали ще се справя. Мисля, че съм готова да преобърна живота си с главата надолу, да ставам в почивните дни рано и всичко, което сте писали.... Но незнам какви ще са щетите по мебелите и дали на кученцето ще му е добре, защото живеем в не много голям апартамент. Къде трябва да го оставям като излизам Ако си взема сега кученце ще мога да го гледам на вилата ми лятото и до го възпитам, но после - септември се връщам в апартамента и .... незнам.
Eni: Ами нашият ни е като ремарке - където ние, там и той. Лятото на гости, по къщи, дворове, поляни и палатки, в останалото време в апартамент на петия етаж. Мисля, че за него по-важно ще е да е с тебе и/или близките ти в апартамент, отколкото до остане на вилата (надявам се не мислиш да стои там и съседи да го хранят, както обикновено се случва). Stefi, на колко години си наистина? Някой май беше питал по-горе в темата (дано не бъркам), ако все още не си пълнолетна, ще трябва родителите ти да вземат решение за кученцето и да са съгласни да ти помагат в отглеждането. А иначе мебели, кабели, дрехи, обувки, чехли.......е, ще ги понадъвче малко, няма да ги изяде, но пък и не всички кученца дъвчат наред. Вкъщи Рекс късаше домашните чехли, но пък мебели не ми е нахапвал. А, и на кабелите налиташе, та правихме едни уж естетични огради покрай стените, да не ги достига малката мишка. Различно е, пък и нали ще се възпитавате, те бързо възприемат, умничета са!
Нина: Много верно е написала Ени-за кучето е важно да е с теб. Ще те следва като сянка. Няма да си сама в тоалетната, на печката, ще точи лиги до масата Но пък ще те гледа с такива очииии-нищо да не може да му откажеш Не си представям живота си без Арчи!!!! И без Коко, де. Хем той е беладжията у дома!
яница: Stefi Ако си купиш куче го проверявай едовно за бълхи.
Stefi: Наистина ще бъде страхотно едно сладурче да е постоянно с мен Аз съм на 22 години
Eni: Аз пък бях решила, че си по-малка, извинявай, Stefi! Ама ще ти пожелая и по-нататък в живота все да минаваш за по-малка, лошо няма! И наистина е страхотно един лабрадор да е постоянно с теб! Не ми се връща назад, но ако не си прочела книгата "Марли и аз" (има и филм вече), прочети я! Аз я четох на руски, изтеглих я от нета, но вече я има и на български. Страхотна е! Тук е темата.
Stefi: Благодаря, Ени . Няма защо да ми се извиняваш Мисля да прочета книгата и после да гледам филма Другото, което си мислех е да ходя на училището за лабрадори и да ги погледам и да получа още съвети, за да преценя най-добре дали ще мога да гледам едно такова сладурче
Eni: Stefi пишет: Другото, което си мислех е да ходя на училището за лабрадори и да ги погледам и да получа още съвети, за да преценя най-добре дали ще мога да гледам едно такова сладурче Да, това е добра идея!
Stefi: Гледах филма за Марли Но наистина е страхотен филм.Отдавна не бях гледала толкова хубав филм
полная версия страницы