Форум » Общи приказки » Забавни неща (продолжение) » Ответить
Забавни неща (продолжение)
Иглика: Нали сме веселия форум, та ето нещо точно за нас КЛИКНИ ТУК
vasito: http://www.youtube.com/watch?v=6xP4jEGdKmM&NR=1 Това от една страна е тъжно
Kim: http://www.youtube.com/watch?v=PW6lqO-vglY&feature=related
neofly: Направо ме изуми този лабчо. Порадвайте му се и вие: http://www.youtube.com/watch?v=WewdcMDSNm8&feature=related
neofly: А тук много се смях. Поздрав за Мияето и Ашли http://www.youtube.com/watch?v=3eoUTSWYN9A&feature=related
neofly: Извинявам се за третия си последователен пост, обаче това е просто велико: http://www.youtube.com/watch?v=Kq_zRoOMy5Y&feature=related
tanita: neofly И ТРИТЕ КЛИПЧЕТА СА МНОГО ЗАБАВНИ,НО ТОЗИ С МАСАЖА Е УНИКАЛЕН.
mi6eto_i_ashley: Mерси за поздрава, да си го върнем- http://www.youtube.com/watch?v=uu2HHlm31PU&feature=related
Иглика:
Иглика:
neofly:
Kim: http://www.youtube.com/watch?v=lHAshi4vdbg
mi6eto_i_ashley: Не знам къде да пусна тези снимки от нета, но са много хубави... http://flickr.com/photos/dosha/434239371/
mi6eto_i_ashley: Eдно много благо клипче- поздрав за Иглика и Вики!!! http://www.youtube.com/watch?v=6yb2i1v2Oyw&eurl=http://smarterpodcasts.com/gooddog/goodDogBlog/?m=200803
Иглика:
Иглика: И най-сладката пчеличка
tatjana: това го откраднах от "Одноклассники". Не можах да се стърпя. Реална обява е.
mi6eto_i_ashley: Какво пише?
Иглика: mi6eto_i_ashley пишет: Какво пише? Внимание в периода 30.06.2005г до 30.08.2005 г. ще се състои ремонт на фасадата на вашата сграда по метода на промишления алпинизъм. Специално изискване: Не режете въжетата на работниците!!! Не възпрепядствайте и по други начини тяхната работа!!!
neofly:
Kim:
Иглика:
Иглика: Расист
Milena i Roni: Е неее направо паднах от смях
Milena i Roni: Скъпа Лили, Получих писмото ти - много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана - та за трамвай или такси нямаме: Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта - май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла - е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла - и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и - баси майтапа - уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай - аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва - не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ - та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното - сега има прогорена дупка. А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене. Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ - да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба - нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш. Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор - ще гледаме мача. Чао и с любов Твоето мишленце Стамат
Milena i Roni:
Kim:
Иглика: Смешни снимки с лабрадори http://labrikos.ru/2008/10/10/vesyolye-labradory-foto/
neofly: Супер се смях, особено на тази:
Иглика: Това е много готино - намерих го в дог.бг http://dog.bg/forum/index.php/topic,19563.0.html А е от тук, от където слагам и втората част http://photo-forum.net/forum/read.php?f=48&i=1014599&t=1014599 Значи първо да започна от там, че преди имахме котка. Сиамка. Много добро животно беше. Живя 16 години в пълен разкош и не мислеше за нищо. Котешки живот. Обаче взе, че умря и някак си остави една празнина след себе си, която решихме да запълним, обаче с куче. Куче, защото зачестиха кражбите от апартаментите и след като разбиха и нашия, решението беше взето единодушно. С котката бяхме свикнали на присъствие на животинка/или по-скоро тя беше свикнала с нас/, така че не виждахме особени проблеми. Първо направихме един семеен съвет каква порода да е кучето. Дъщерята вика, тате, искам френски булдог, много са хубави. Викам, булдог не бяха ли едни тантурести добитъци, дето имат физиономия сякаш някой ги е ударил с лопата по тиквата? Щерката ме изгледа свирепо и тръшна вратата на стаята. Жена ми вика- Много си прост значи. Разрева детето. Викам аз куче пазач ли ще взимам или грозотия да плаша гаргите. Както и да е реших да проверя в интернет що за стока е това френски булдог. Значи нищо и никакво псе, наистина прилича все едно е ударено с лопата в главата и има едни такива изпъкнали комбали като на току що приютен пациент на изтрезвител. Викам на жената, една грозотия в къщи ми стига, при което тя ме разбра погрешно и трескаво взе да си събира багажа за да отива у майкини си, а аз имах предвид сиамската котка, та докато обясня се разделих с едни 200 лв. за „ей ония ботушки , дето ги гледахме спомняш ли си?”. Спомням си, да, как да не. Но да се върна на кучето. Намерих едни обяви , където се продават въпросните зверове и вдигам телефона за радост и щастие на детето: -Ало, добър ден. -Добър ден- сънлив мъжки глас ми отговаря с досада. -Ами тука чета една обява за едно кученце. -За кое по-точно?-мъжагата от отсрещната страна на линията се оживи. -Ами за френски булдог на 2 месеца с родословие, баща шампион- чета аз дословно обявата. Интересувам се дали става за пазач на дома, трябва ми строго и свирепо куче, ама да не напада семейството и да не яде много. -Да, чудесно, прекрасно, невероятно животно-събеседника ми се оживява и следващите 23 минути ми обяснява за дядото, бабата , майката, сестра и, на сестра и мъжа и и всички останали роднини на псето до девето коляно. От обясненията стана ясно, че въпросното добиче е най-малко с три кралски, две графски и безброй други титли, които не можах да запомня и е съвсем очевидно , че именно това и никое друго е моето куче. -Да попитам за цената, такова…-плахо правя опит да прекъсна събеседника и след още 13 минути успявам да си насроча среща за 6 часа, за да видя въпросния принц, граф, крал и не знам още кво беше с обобщинтелното име куче. Щерката като разбра зацвърча в ла мажор и изхвърча на улицата да се похвали за новото куче, а аз слязох до мазето да си намеря старата рибарска раница за да направя дом за принца. В уреченото време пристигам на уговореното място-вила на 5 км. от града, с басейн и спортно ауди стар модел /може би 2006г/ паркирано отпред на застланата с камъни алея. На вратата ме посрещна моя събеседник и любезно ме покани в беседката за да не се събуваме, та да влизаме в къщата. -Ето го вашето куче- гордо заяви моя домакин/който за краткост ще наричаме Продавач/ В една кошница за плодове се подаваше детско одеяло и след леко взиране видях … моето куче пазач. -Това е Бернулий Аугусто Фон Фридрих Шопен Щирлиц Трети-гордо заяви продавачът. Роден убиец, защитник на дома, безпощаден килър и унищожител на врагове. Бернулий не знам кой си беше представлявашедребен, едва забележим полуокосмен плъх с глава на прилеп и кравясъл поглед. -Извинете, да не би да му давате алкохол?- плахо попитах аз. -Не, само като има колики или е депресиран. Знаете как е, депресията не е добре. -А това нещо ще порасне ли, става ли злобно, да не хапе жената или детето, а? -Нееее, той се обучава специално, не знам дали знаете, но ги използат специалните части за мисии-съзаклятнически ми прошепна моя домакин. -Да ви почерпя едно питие и докато обясня ,че не пия, се появиха две чаши и шише с уиски. При вида на уискито Бернулий се оживи и издаде звук, който наподобяваше лай. -Лае на френски, за да не го разбират нападателите, мъдро заключи Продавачът и се зае с разливането на питиетата. След 1 час, след като се разделих със сума, която надвишава заплатата ми няколко пъти, аз се понесох към къщи с една кошница и един Бернулий в нея. Очаквайте продължение. Героя на сагата Обещаното продължение : Или как Бернулий стана Бастилиус. На улицата загърнах кошницата добре, за да не настине нещастния Бернулий и търпеливо зачаках таксито . След около 30 минути с ужасяващото бучене на танкова дивизия се зададе още по-ужасяващ таксиметров автомобил , управляван от странен субект с тъмни очила, въпреки странно тъмната част от денонощието –около 21 часа. -Извинявай браточка, две гуми пуках и един път чентетата ме проверяваха, та се забавих, ама на случва се. -Ааа, няма нищо, аз и без това не бързам особено, какво тук значи някакъв половин час-смотолевям аз,пъхайки кошницата в така наречения автомобил,. -Батка, кво има в кошничката, сигурно туршийка или компотчета. Еееех, аз кат бях едно време на село, кви туршии правеше мама,-то зеле, то моркови… отнесе се таксиджията и в следващите 15 минути чух 5 рецепти за туршия, две за сладко от сини сливи и дузина още на някакви странни комбинациии от плодове, зеленчуци и ракия, които били „ама направо м`брозий бе”, което навярно ще да идваше от амброзия , ама по-модерному. По-едно време кулинарния канал секна и се включи еротичен и за по-достоверно беше обяснено на един „нагъл педераст”, че майка му, жена му и евентуално зъщеря му са крайно привлекателен сексуален обект и нашия човек/таксиджията/ като едното нищо ще ги обладае ,дори и самия „нагъл педераст” ще обладае заради това, че не си е пуснал шибания мигач и е дръзнал да изпревари невероятното му возило. След като се успокои, таксиджията се сети, че проявяваше интерес към кошницата и вика пак: -Викаш не са компоти, ми ко има вътре бре? -Куче-кратичко отговарям и поглеждам с надежда през прозореца дали не пристигаме вече. -Куче??? Я да го видя, прояви интерес нашия човек и за бо удобно разглеждане спря таксито току на моста преди кръстовището за комплекса. Отмятам аз покривката на кошницата, таксиджията целия тръпне в очакване и… в кошницата няма никой. Аз изпадам в шок, а таксиджията ме поглежда с надеждата да установи пиян ли съм или съм просто ненормален. -Хе, хе , браточка , ми то няма нищо тука бе-мъдро заявява той и с кеф наблюдава моето страдание. След първоначалния стрес правя един бърз преглед и с радост откривам Бернулий кротко скатан под предната седалка да дояжда част от тапицерията на автомобила. Веднага го взимам , с надеждата таксиджията да не предяви някакви претенции и бързо го поставям в кошницата, за моя радост и за радост на таксиджията, който невероятно се зарадва от вида на Бернулий. -Хехех, батка, ами то мяза на прилеп бе, що е такова облещено???? И започва да ми обяснява за първото му куче, което баща му е донесъл от Русия. Като стигна до деветото , вече бях пред къщи , платих една нова стресираща сума /което някак си не ми направи вече впечатление/, прегледах за наличността на състава, тоест , аз, кошницата и Бернулий и закрачих към входа. Там почти се сблъсквам с комшийката леля Мариана, достолепна дама, притежателка на един ощавен пудел на име Чомби, за който твърди ,ч е е най-красивото и умно куче във вселената. -Много късно се прибирате съседе-ехидно отбелязва тя и със завидна лекота за своите 130 кг. Се шмугва във входа преди мен. На пазар ли сте бил? -Не , сутрин когато разкарвате Чомби вече ще ви правя компания, имаме си нов любимец. Ето го. Отмятам завивката на кошницата и от вътре се подаде полузаспалия Бернулий с физиономия изразяваща крайна досада и нехание. -Ох на мамааааа, ох сладурче. Ми колко си ми сладък. Ох, пиленце, дай да те цункам по по нослето. В този момент във входа влезе комшията над нас, възрастен бивш военен и естествено прецени, че тези думи са насочени към мен. -Смотолеви едно извинете и почти пръскайки се от смях, се качи в асансьора. А през това леля Мариана щипеше и целуваше нещастния Бернулий за ужас на психясалия си пудел и за мой ужа също. -Как се казваш сладурче, а? Как ти е именцето, пиле?? Ох, на мамаааа. И тук забравих как се казваше моето куче, моят принц, крал и защитник на дома. Бе викам си нещо модерно беше , имаше някви известни из вътре, ама кво беше. И нали е френски булдог, първото което ми проблясна него изтърсих. -Бастилиус се казва сладурчето, потомък на известен френски род и наследник на германски традиции и други ценности. Бастилиус /Бернулий/ ме погледна с недоумение, каза нещо, ама нали аз френски не знам, не го разбрах /пудела също/ и останах с убеждението , че името му допадна. Откопчих го от ръцете на съседката и прибирайки го в кошницата се вмъкнах в асансьора. Следва продължение! Бастилиус в новият си дом. Ден 1 /или по скоро нощ/ Мамоооооо, татко се върна-чувам гласа на щерката преди още вратата да се е отворила. При вида ми с кошницата, тя надава такъв писък, че жената изскочи от кухнята със скоростта на диво прасе. И като се започнаха едни писъци, едни целувки /не за мен, за кучето разбира се/ не ти е работа. След половин час, като мина еуфорията щерката се сети да пита как се казва новият член на семейството. -Бастилиус-най-невъзмутимо излъгах, при положение , че си спомних истинското му име. Потомък на благородници, за това така се казва. Жената намери името за странно, но какво пък, щом така се казва, така да е. Решихме да нахраним нашето куче пазач и жената му свари мляко. Да, ама Бастилиус само го помириса, кихна един, два пъти и очевидно се намръщи. Викам, жена, дай му салам, кво е тва мляко за вечеря. Като видя салама Бастилиус се оживи, направи едни очи като балтонени копчета и нетърпеливо затъпка на едно място. Жената отряза едно парченце и посегна да му го даде, но в този миг Бастилиус се изстреля от мястото си и посрещна ръката и във въздуха, гълтайки салама и половината и пръст едновременно. След това злодеяние,Бастилиус моментално офейка и се завря под дивана. Второто парче го извади на секундата от там и беше глътнато във въздуха. –Викам на жената, тоз Бастилиус с тоз апетит ще стане прасе до коледа. Тя обаче не ми обръща внимание и гали Бастилиуса по корема, който хлъцна един два пъти и захърка юнашки. Викам си, вече мога да си налея една ракия, че се уморих още първия ден с това псе. При дрънченето на чашата и бутилката обаче Бастилиус се ококори и моментално се нареди до мен. Викам, жена, Продавача каза , че когато имал колики му давал малко алкохол, дали да му дам, а? Жената вика, ами щом така ти е казал човека, дай му, значи повече разбира от теб. -Абе да му дам-викам аз, ама да не стане алкохолик. Тя обаче веднага ме набеди , че съм скръндза и не давам на горкото животинче от тая пуста ракия, сякаш едва ли не ще ми я изпие и завърши с думите: Простак! Викам, щом съм простак, взимай Бастилиуса да спи при тебе, той е по-умен. Като замрънкаш за пари, обръщай се към него. Бастилиус явно му омръзна диалога и нададе лай, който явно трябваше да ме подсети, че трябва да му излекувам коликите. Взех да го нахмразвам тва псе , викам си аз, и тъй като не разбрах точно колко да му налея, му налях 200-300 грама, за да не ме врънка през две минути. Бастилиус , при вида на толкова пиячка направи най-щастливата физиономия, която може и с удоволствие изпи ракията на един дъх. Викам, шшш, ей, чакай малко бе. Без тия руски номера, сега тъй ли ще пием, а? Бастилиуса ме погледна, оригна се звучно и заоблизва чинията си. Викам, жена, тва куче е алкохолик. Никакви колики няма , а се преструва. Тя обаче , естествено реши, че ми се свиди ракията, грабна Бастилиус с думите –Хайде , мама, ела ди се легнеш, остави я тая скръндза, той за всичко е така и понесе нахалното псе към спалнята. Дъщерята искаше кучето да спи при нея, ама жената я отряза с думите, че трябва да го наглежда през нощта. Примирих се с факта, че ще спя на дивана и се търкулнах моментално. Някъде сред нощ обаче се събуждам от суматоха, виене на куче, писъци на жена и събаряне на предмети. Скачам сънен и какво да видя, жената гони Бастилиус с явната цел да го ритне, а той вие и квичи и събаря всичко, покрай което мине. Бастилиуса финтира и мен и се шмугна под дивана, а аз за малко да отнеса шут от жената. -Махай го тва псе, оповръща цялата спалня, малката пияна свиня. Ти си виновен, отидоха на мама хубавите чаршафи. -Що да съм аз виновен, нали ти ми каза да му дам да пие-опитах се да се защитя. -Като ти казах , не значеше, че трябва да изпие половин литър ракия. -Е, половин литър, една чашка си пийна животинката, голяма работа сега-защитих нещастния Бастилиус, който продължаваше да квичи под дивана. Може да го боли корема от салама, кой знае какво има в него. Жената обаче бе непреклонна и заяви, че Бастилиус ще спи при мен на дивана, тъй като и аз съм свиня и няма да ми прави впечатление. Извадих под дивана горкия Бастилиус, който явно имаше и главоболие вече и го приютих на дивана до мен. Бастилиус заспа моментално и въпреки, че ставах два пъти , за да ми се изпъне гърба от неудобното легло, не помръдна въобще. На сутринта жената не говореше с мен, дъщерята искаше да целуне Бастилиус за довиждане преди да отиде на училище, но установи , че мирише лошо и се отказа. Бастилиус се събуди към 12 часа с явно главоболие и страшен махмурлук. -Не е хубаво така, мой човек. На твоята възраст ти е рано да почваш с алкохола, младо момче си. Как не те е срам да пиеш толкова, така създаваш и на мен проблеми- така говорех на клетия Бастилиус, който премигваше от светлината и въпреки опитите си да върви нормално залиташе между столовете. Реших, че една разходка ще му дойде добре. Аз лично много се забавлявах Май Данчо си намери конкуренция!!!
rally_pat: Охх, аз разказа за Бастилиус (Бернулий) го следя в дог-а, и честно казано се попикавам от смях
Kim: Най-невероятното нещо, което съм гледала с куче http://www.youtube.com/watch?v=o38BoSvnRVI
vasito:
Alek: Нямам думи!!!! Направо онемях!
rally_pat: Хих, вижте какво намерих из нета...
Иглика: Много ми харесва, лабрадор и делфин каква комбинация
Alb:
Milena i Roni: Толкова са сладки
Milla: http://3razliki.hit.bg/ Не е за бременни, сърдечно болни, душевно слаби и нямащи извратено чувство за хумор.
vasito:
Kim:
полная версия страницы