Форум » Общи приказки » Реалността... » Ответить
Реалността...
Milla: Не е за кучета, а за техните стопани... [quote]Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите: Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме: 01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата. 02. Не си играл на пасианс с истински карти от години. 03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата. 04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца. 05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат. 06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново. 07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета. 08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство. 10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон. 11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон. 12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне. 13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор. 14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a. 15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш! 16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра. 17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно. 18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори. 19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол. 20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс. 21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб. 22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей. 23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт. 24. Сложил си парола на файла с паролите си. 25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис. 26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли. 27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично. 28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва. 29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа). 30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене. 31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste". 32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш. 33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките. 34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a. 35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията. 36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе. 37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава. 38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал 39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш 40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш. 41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия. 42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9. 43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9. 44. А сега се усмихваш. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска [/quote]
Ответов - 15
tanita: ех,Мила,толкова тъжно ми стана от прочетенето! тъжно ми е за това време,тъжно ми е и,че децата ми никога няма да изживеят всичко това. тъжно ми е,че постоянно бдя над тях или ги контролирам по мобилните телефони. за жалост това е реалността,а ние всички се нагаждаме. Да се върнем поне 18 г. назад....... ---------- Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора. Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче. Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина. Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш. Да пишеш писма на руско другарче. Да идеш на градска баня. Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път. Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс. Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда. Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат". Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест. Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне. Да отключвиш с ключа, както ти е на врата. "На ти две лукчета, че нямам да ти върна." Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца. Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче… Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне. Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра. Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит". Да пушиш в самолет. Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка. Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина. Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл. Да си разменяте подаръци в училище за Нова година ? старателно надписани книги и грамофонни плочи. Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно. Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за … Да си купуваш плочи с музика. Да сменяш ремъка на касетофона. Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе. Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/. Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш. Да си дадеш чорапогащника на 'ловим бримки'. Да си вариш домашна кола-маска. Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си. Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа. Да скачаш на ластик на улицата пред блока. Да участваш в Ленински съботник. Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни". Да познаваш мириса на "Кореком". Да цъкаш пред величието на новия Москвич. Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде. Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече. Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали. Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи. Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел. Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате. Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен. Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено. Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик. Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото. Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини. Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив. Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР. Да отидеш на истинско изпращане на войник. Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите. Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки. Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки. Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта. Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер. Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди. Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет. Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх. Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните. Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа. Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите… Да си купиш половинка хляб за 15 ст. Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш. Да ядеш луканка по празници. Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата. Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас. Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри. Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам. Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е 'Тук магазините са пълни!', от което майка ти да умре от срам. Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа. Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта. Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!" Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник. Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря. Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях
Нина: Хей, Мила, лапе добре си ни го написала това. Но пък не знаеш какво е то Танита е допълнила моментите от миналото Добре си беше, но как безвъзвратно отлетяха тия годинки...Танита, а ти наистина ли помниш асансьорите със стотинки??? Или мечтите по ходещите руски кукли, които на всичкото отгоре казваха и "мама"? Или пък играта на ръбчета, ластика, стражари и апаши, развален телефон?....Мислех, че само аз имам спомени от това далееечно минало Спомням си като поотрасна моя син, исках да го въвлека в част от моето детство-извадих собствените си пушки за игра с фунийки, прашката ми и торбата с топчета. Нооо не се заинтересува момчето. Вече беше част от новото поколение....Аз също също комуникирах по мобилни телефони със собствения си син. Дори не ме и скимвало на домашния да го потърся....
rally_pat: Нина пишет: Танита, а ти наистина ли помниш асансьорите със стотинки??? Или мечтите по ходещите руски кукли, които на всичкото отгоре казваха и "мама"? Или пък играта на ръбчета, ластика, стражари и апаши, развален телефон?....Мислех, че само аз имам спомени от това далееечно минало Мнооого грешно мислиш, да ти кажа Сичките неща си ги спомням... оххх мечтиииии....
ноксия: tanita пишет: ех,Мила,толкова тъжно ми стана от прочетенето! Нина пишет: Добре си беше, но как безвъзвратно отлетяха тия годинки... нещо по весило от мен Тайните мечти на мъжете: 1. Осми март да се премести на 29-ти Февруари - веднъж на 4 години се понася. 2. Операциите за увеличаване на женския бюст да се плащат от Националната Здравна Каса и да са задължителни. 3. За зачеване на дете да е нужно едновременното участие на един мъж и четири жени. 4. За да се предпази партньорката от нежелнана бременност да е достатъчно да кръстосаш пръсти зад гърба си по време на акта. 5. За да се избегнат обърквания всички жени да носят едно и също име. 6. Всички жени да имат алергия към злато, диаманти и кожени палта. 7. В носовете на жените да има филтри, прикриващи миризмите на алкохол, пот, лук и чесън. 8. Банският костюм от две части да се счита за идеално облекло за бизнес-дамите (допустимо е и само бикини). 9. За да се разкопчее сутиена да е достатъчно да се докосне (на произволно място). 10. Вратовръзката да не е задължително да се завързва, а колана да се затяга. 11. Поне веднъж в месеца всеки да има гарантирано от законодателството право да подпали офиса или поне да пребие шефа. 12. Космите от носа и гърба лесно и бързо да могат да се пренасят на главата. 13. Всички пътища да са магистрали и да нямат ограничение на скороста 14. Мъжете също да могат да имат по няколко последователни оргазъма 15. Да има чорапи които да съществуват само в комплект - когато бъдат разделени всеки от двата да почва енергично да пълзи към другия. 16. Капакът на тоалетната чиния да се вдига сам веднага щом станат от него. 17. Във всеки бар да има задна стая с легла за хората които не смятат да се прибират в къщи. 18. Чувалите с боклук сами да се изхвърлят- достатъчно да е да бъдат леко подритнати и да поемат към кофата.
Milla: Нина пишет: Хей, Мила, лапе добре си ни го написала това. Но пък не знаеш какво е то Нина, грешеш, повечето от тези неща присъстваха и в моето детство!
Нина: Milla пишет: Нина, грешеш, повечето от тези неща присъстваха и в моето детство! Добе, де не си лапе
tanita: Нина пишет: Танита, а ти наистина ли помниш асансьорите със стотинки??? Или мечтите по ходещите руски кукли, които на всичкото отгоре казваха и "мама"? Или пък играта на ръбчета, ластика, стражари и апаши, развален телефон?. нинка,помня всичко това и никога няма да го забравя. играла съм на всички тези игри(да отбележа почти до 11 клас),имала съм такава кукла,возила съм се на такъв асансьор. тогава имах дълга коса и баба ме сплиташе на две плитки с тъй жадуваните за всички руски панделки. незнам Мила на колко години е,но аз съм по-малка от теб с шест години. така ми се иска и децата ми да почувстват поне за миг магията да си свободно дете с лютеница около устата,държайки в ръце филията,която сам си наплескал набързо,защото отвън децата те викат. на тях им е много интересно,когато им разказвам всичко това,но немогат да проумеят как е нямало макдоналдс,кока кола,близалки и шоколади "милка".ех,спомени...,а те ме карат да се чувствам стара
Нина: Никога няма да забравя следното-пуснаха тублерони и шоколадови яйца в търговската мрежа. До тоя момент един път годишно със сестра ми си деляхме два корекомски шоколада и по едно яйце. И големи тръшканици бяха за пустите му играчки. Винаги на мен се падаха разни оловни войничета ,а Ваня едни къщички и герои от филмчета...Както и да е, след като вече тия екстри ги имаше и по магазините, за Дидо(уж) се купуваше по една кутия(в нея има 24 бр.шоколадови яйца, на два реда по 12) и по 5-6 шоколада Стояла съм по цели нощи да сглобявам играчки. Лапешка му работа. Но наистина много се радвах. То в годините на кризата шоколадови яйца и тублерони или милка имаше, но хляб нямаше как да ис купим
Milla: Нина пишет: пуснаха тублерони и шоколадови яйца в търговската мрежа И до ден днешен чувам да им викат децата корекомски яйца! Надали знаят от къде идва, изглежда от някои родители са се научили. tanita пишет: незнам Мила на колко години е Танита, не съм чак толкова голяма, на 22, но идеално си спомням ранното си детство и т.к. не живеем в голям град като София или Варна, може би затова и са се задъжали тези години малко по-дълго тук. Аз съм много щастлива, че макар и накрая съм успяла да се докосна до това време. Така си беше всичко гореописано. Имаме и село, където още може да се подиша въздуха на миналото! До преди година дори имаше още старите стъклени лимонадени шишета, магазина отваряше в 15ч. и цяло село се нарежда за хляб, имаше обикновени вафли и бонбони Лакта, локум и бира за мъжете! Естествено мая, оцет (олиото се даваше от рентиерите и рядко поддържаха в магазина, хората повече си купуваха един от друг), сол, бакпулвер - ами за кекс и домашна торта! Ако си поръчаш само идваха нешестета и желе! А кръчмата отсреща.... все свети до полунощ и чуваш живот се вихри вътре! Кока кола само за "гражданите". Цяло село пиеше ракия с оранжада или сайдер. Ех...
tanita: ох,ако започнем да пишем какво си спомняме..... но пък всички тези прекрасни спомени ме зареждат с толкова много положителни емоции Нина пишет: но хляб нямаше как да ис купим а то пък да беше само хляб! когато се роди марина в пловдив тъкмо започваха да пускат киселото мляко в кофички(преди това тази екстра я имаше само в столицата). да,ама като настъпи големия глад ни в буркан имаше,ни в кофичка. записах я на детска кухня на пет месеца,защото ми беше омръзнало да варя пюрета,да стискам сокове и да пасирам плодове.веднъж в месеца в кварталния "плод и зеленчук" докарваха по един кашон пюре.плодово ли,зеленчуково ли успееш ли да вземеш едно бурканче,все едно си вечерял с господ.беше ни тежко тогава на всички,но с умиление си спомням тези дни,когато хората бяха по-добри.замислени как да си набавим насъщния,като че ли се обичахме повече и бяхме по-загрижени за ближните си. а сега се мъчат да ни убедят,че имало криза...айде бе! в криза сме от години,поне така мисля аз. така,че въпреки всички причини,поради които сме станали такива е добре да се обърнем назад и върнем поне част от добротата си. а това е подписа във форума на Лъчо,помислете над него .....Kогато сме щастливи,винаги сме добри,но когато сме добри,не винаги сме щастливи ....
Alek: Направо ме разплакахте с тези спомени. Аз си мислех че като най-стара само аз ги помня. Ранените колена, "падарина" в кварталната градинка с тояга с пирон накрая за да събира хартийките, играта на стражари и апаши и на "буки". Вареното яйце в джоба което бързаш да дадеш на люлките за да те качат, че нямаш 10 ст. Да се събудиш сутрин, а на масата купа в която да купиш кисело мляко от магазина на килограм, два хляба и кило домати - всичко за около лев, лев и 10 ст.Лошо е че нашите деца нямаха такова спокойно и щастливо детство, а какво ли ги чака родените в последните 5 год. Сегашните трудно пишат на български но с латиницата нямат проблем и ако забравя да сменя кирилицата на копютъра с латиница когато стана от него следва "майка ми, пак ли ли писала на български, как ти си ще?" Размечтахте ме, наистина щастливо детство беше!!
Иглика: Всъшност истината е че живота непрекъснато се променя. Но защо да е за лошо. Спомняме си с носталгия за нашето детство, точно защото е било детството ни. Нашите деца ще си спомнят със същото умиление за тяхното детство компютърно и електронно като пораснат. Ние нямаме еднакво детство с детството на родителите ни, те пък нямат еднакво с това на техните родители. Някой са пораснали по време на война ( това е най-страшното), някой са имали възможността да станат откриватели и да задвижат прогреса напред. Преди 30 години един килобайт памет на компютър е представлявал етаж от огромна сграда пълен с перфокарти, перфо и магнитни ленти. Това пък аз си го спомням от детството защото ходих на гости в работата на майка ми. Сега всеки има РС в къщи и имаме възможност да си споделяме всички тези мисли без значение на какво разстояние се намираме. Не мога да определя кой живот повече ми харесва и аз си спомням с умиление за детството и как не исках да порасвам. Може би още от тогава имам прекрасната дарба да оценявам нещата на момента в който те се случват. Да се спра и да се порадвам на това което имам. Не тъгувайте за миналото, живейте прекрасния живот който имате, радвайте се и благодарете за всяко зрънце щастие, защото много хора не умеят да бъдат щастливи само защото пропускат момента.
tanita: иглика,и ти си права,но на мен най-много ми липсва спокойствието. вики е още малък,но съвсем скоро ще разбереш истински,че не можеш да го пуснеш да кара сам колело пред блока,защото...причините са много и има много защо.
Иглика: Да, не е спокойно, но пък децата растът много по приспособени към динамиката, която за нас е стрес - по-оправни и комбинативни. Иначе и на мен ми липсва спокойствието...
tatjana: tanita пишет: на мен най-много ми липсва спокойствието и на мен! (особено след днешния пореден тежък, луд ден). Дори преди известно време съвсем нарочно половин година бях без мобилен. И ми беше мнооого добре!!! tanita пишет: не можеш да го пуснеш да кара сам колело пред блока,защото... това също много ми тежи - дребния постоянно виси пред телевизора, когато имам работа през почивните. Той дори не може да си представи как ние с баща му сме играли сами пред блоковете си и често ме пита дали не се шегувам. Както не може да си представи, че е нямало кока-кола, Мак Доналдс, пици и т.н. а за храната направо не ми се говори! Имах щастието до преди няколко месеца да не купуваме основните продукти от магазина. А в момента ... ако знаете само колко ми се пие мляко, което да не мирише на хапчета и да няма вкус на вода!
полная версия страницы